Зам. председателят-съветник на “Атака” в Дупница Милен Попов: Облигационният заем от 10 000 000 лв. на кмета Атанас Янев е в разрез с финансовите възможности на общината и ще погълне три стратегически имота

- Господин Попов, с 200 гласа повече от съпартийника Ви Методи Стойнев представителят на РЗС стана депутат в 41 НС. По този повод той намекна, че ако Вие не се бяхте оттеглил от участието в изборите,”Атака” щеше да има още един депутат, т.е. той.
- Съмнявам се, че моето участие в листата би донесло на “Атака” значително повече гласове от постигнатите на изборите. Все пак на тези избори стана ясно едно - хората гласуват основно повлияни от водачите на партиите и много-много не се интересуват от конкретните лица в съответната листа. ПП ”Атака” постигна един от най-добрите си резултати. Държа да отбележа, че като абсолютен брой гласове на предходните парламентарни избори през 2005 г., както и на изборите за ЕП през тази година “Атака” получаваше около 3000 гласа. На парламентарните избори получихме около 5000. Никак не лош резултат. Но този резултат не е достатъчен за депутатски мандат и аз съм разговарял преди изборите с г-н Стойнев по този въпрос. Учуден съм обаче, че въпреки разговорите ни той смята, че само 200 гласа не са му стигнали. Внимателно запознаване със закона и използвания метод за разпределяне на мандатите ще му покаже, че за мандат на “Атака” от нашия избирателен район са необходими значително повече гласове.
- Защо отказахте второ, трето място в листата. Г-н Стойнев счита, че първото място му се полага, тъй като е по-високо в партийната йерархия, по-възрастен е, има и по-голям опит, а освен всичко това генералното решение за вида на листата е на Волен Сидеров.
- Отказах, защото не трябва да заблуждаваме избирателите, още повече че те са наясно, че третият или вторият в листата на “Атака” няма да влезе. След като г-н Стойнев е опредлен за водач на листата, аз приемам това решение на централното ръководство. Именно за това и той не бива да разчита на други кандидати от листата да му носят евентулано победата, а само и единствено на собствената си личност и акумулираното в избирателите доверие към него. Аз не оспорвам някои от неговите качества - организационния му опит, както и това, че заема малко по-високо място в партийната йерархия от мен. Това, което обаче ме възмути, е грубото потъпкване на правилата от негова страна във връзка с номинирането на кандидатите за народни представители от Дупница. Съгласно устава на ПП “Атака” единственият орган, който може да прави предложение пред централното ръководство, е общинското събрание, което включва всички членове на партията от съответната община. На последното проведено събрание /през м. март/ този въпрос не фигурираше в дневния ред и подобни решения не са вземани. Непосредствено след неговото провеждане обаче г-н Стойнев ме информира по телефона, че се е предложил за водач на листата. Това беше и причината за моето дистанциране от него през последните месеци. Ето защо аз не приех да бъда просто “пълнеж” в листата. Тук е мястото да цитирам именно г-н Стойнев, който обича да казва, че “силните личности не могат да служат за “пълнеж” в листите? Освен това Вие знаете, че нашата дейност в община Дупница е насочена главно към спазването на установения в страната правов ред. След като изискваме от лицата, които управлявават нашата община, да спазват правилата, ние също трябава да го правим. Не мога да приема и че целта следва да ни бъде просто да изместим тези, които крадат, за да докопаме техните позиции и възможности за кражба.
- Какво най-много Ви огорчи в Стойнев и “Атака”?
- Аз съм основно огорчен от поведението на Стойнев. Що се отнася до “Атака”, когато съм имал възможност да възразя срещу действия, които не съм считал за правилни, съм го правил. Никога не съм се водил от каквито и да било кариеристични подбуди, още повече предвид това, че длъжностите общински съветник или дори депутат не считам, че биха били връх в кариерата ми. В подкрепа на тези мои твърдения ще ви дам няколко примера - когато през ноември миналата година централното ръководство на партията поиска оставката на г-н Стойнев, аз бях човекът, който застана безрезервно в негова подкрепа, и заявих ясно, че ако не приемат неговата работа в Дупница, значи не приемат и моята, и следва и мен да отстранят. Ако бях воден от кариеристични подбуди, нямаше и да гласувам на конгреса на партията срещу някои от предложените от г-н Сидеров членове на централното ръководство. Имам прекрасна професия, която практикувам с удоволствие, и именно там са насочени основните ми усилия за развитие, а не в политиката. Влязох в политиката не за друго, а за да помогна да се променим съществуващата в момента система, да покаже, че може да се работи и без да се краде, че когато те изберат в някакъв орган, може да изразяваш принципни становища по въпросите, без да да се ръководиш от възможностите за облаги. За съжаление досега не мога да срещна последователи за подобно поведение. В политиката основно навлизат посредствени хора, които са там единствено за да променят собствения си стандарт на живот за максимално кратко време, нещо което със скромните им възможности никъде другаде не биха могли да направят. Те затова са и от най-послушните.
- Казахте, че след изборите ще си подадете оставката като зам. председател?
- Разбира се. Това е най-логичното нещо, което следва да направя, след като не мога да окажа влияние върху процесите в партията. Формалното подаване на оставката и нейното приемане обаче следва да стане на общинско събрание, каквото до момента не е провеждано, въпреки изричната разпоредба в устава, че това следва да става на всеки 3 месеца. Решението ми е твърдо и не е от тези оставки, дето се подават с едничката надежда да не бъдат приети.
- Истина ли е, че общинският съветник, член на здравната комисия и собственик на новата болница в Дупница, д-р Ени Лефтеров е правил изказвания в посока, че градът няма нужда от общинска болница? Прави ли опити общинската управа да закрие болницата?
- Имаше изказване от г-н Лефтеров на съвместно заседание на ПК по икономическа политика и тази по здравеопазване, че няма значение каква е формата на собственост на болницата /частна или общинска/, а важното е да има болница. В този дух беше тогава неговото изказване, както и че общинската болница заделя прекалено големи суми за заплати, а не и за поддръжка на сградите, които са и предоставени, още повече че тя не плащала наем на общината за тях. Подобни изказвания, направени от собственик на конкурентна болница, за мен са скандални, още повече когато в ОбС следва да защитаваш интересите на общинската болница. В този случай, според мен, е налице явен конфликт на интереси. Но по-лошото е, че общинската болница е оставена от ръководството на общината на автопилот и едничката цел е това дружество да се провали. Винаги съм защитавал тезата, че подобни дружества следва да са приоритет за общината и тя следва да реализира сериозни инвестиционни намерия именно в тях, а не например в строежа на паркове и градинки за милиони левове. Радвам се, че д-р Таушански успява да се справи и сам, без каквато и да е помощ от общината /болницата през последните години реализира постоянно печалба/, но ако искаме условията в общинската болница да са по-добри и тя да разполага с най-съвременна медицинска апаратура, ние следва да помогнем за това.