Зам. кметът по културата трябва да бъде съизмерим с най-изявените творци на Благоевград

През 2005 година благоевградският поет Мирослав Бърдаров получава първа награда на един от най-престижните национални конкурси "Южна пролет" в Хасково. Книгата му "Шум от писменост" преодолява 41 стихосбирки на пишещи събратя. Вестта би въодушевила всеки град, чийто гражданин изкачи подобен художествен връх. Но родният му Благоевград остава глух и ням, навярно защото подобни събития не се вписват в шума на площадната халтура. Общинските чиновници, трудещи се над културния живот, най-вероятно и не разбират, че техен съгражданин е прославил името на града.

Но Миро Бърдаров е познат сред водещите литературни сили на страната. През 2007 година името му отново се извисява над задръстения от книги художествен пазар - номинират творбата му "Еврофутбойс" за роман на годината. Само малкият обем на творбата спира журито да му отреди първото място.

- Прощавай, Миро, но май трябва да се представиш на благоевградската общественост. Кой все пак си ти?

- Роден съм през 1967 година в Благоевград. Трето поколение джумалия съм. Завърших първия випуск филология на Югозападния университет. За писането малко е сложно - имам една-две пиеси, издал съм стихосбирката "Шум от писменост" и романа "Еврофутбойс. И от тук нататък стоят само проекти.

- А наградите, как стигна до тях?

- Конкурсът "Южна пролет" съществува от 1972 година. Първият или вторият лауреат е и Борис Христов, ако не се лъжа, с "Вечерен тромпет". Тази година всички лауреати ще ходим в Хасково на 40-годишен юбилей, вече дори получих покана. Първата награда са я взимали много поети - Борис Христов, Георги Рупчев, лека му пръст, Георги Господинов. Младите са от моето поколение. Това е една от най-старите национални награди за поезия и щом като 40 години доказва своето съществуване, значи е някакъв факт. А отличието за "Роман на годината" е на фондацията "2001". Първата награда е печелена от … ако тръгна да изброявам имената, няма да ми стигне хартията. "Еврофутбойс" беше номинирана в София с още 4 книги от общо 45, в журито бяха проф. Ивайло Знеполски, Алекс Попов и Георги Господинов. Не спечелих, защото обемът на книгата беше по-скоро за повест, отколкото за роман.

- Защо повече си известен сред националните литературни среди, а толкова малко или почти нищо не се знае за теб в родния ти Благоевград?

- Ами литературните среди в родния ми Благоевград са… /!?/, те затова и Тома Марков не знаят. Тома Марков е горе-долу мой възпитаник. Те и за него нищо не знаят или се правят, че не знаят. Защото тук диктува една, как да кажа, даскалска, самиздатска поезия. Докато нас ни печатат най-големите издателски къщи в България. Когато имаме нещо да предложим, естествено. Самият манталитет е такъв. В Благоевград има поне петдесет учители и учителки, които събират някакви пари, издават по една стихосбирка и това е. А и ние нямаме особено желание да се реализираме като писатели в Благоевград.

- Но не става ли дума за едно внимание от страна на общественост, на ръководства, на артистични среди?

- Такова внимание никога не сме получавали. Само на един 24 май - празникът на Благоевград, четохме Любомир Левчев, Божана Апостолова, Тома Марков, Георги Господинов и аз на Моста на въздишките /срещу Вароша - б.а. /. Единственото внимание от общината, което сме получили, е това. Колкото и да е странно, тогава кмет беше Лазар Причкапов, който е прагматик.

- Защо е така, имаш ли някакво обяснение за това отношение или по-скоро - за липсата на отношение?

- Никакво обяснение нямам, културата им е последна грижа. Аз ги разбирам, по-важни са улиците, по важни са битовизмите…

- Режисьорът Костадин Бандутов, който е благоевградчанин, беше зам. кмет на Варна по хуманитарни дейности. По негово време общината гласуваше бюджет и се издаваха 50 книги годишно на местни автори. Мислиш ли, че подобно нещо може да се случи в Благоевград?

- Не знам да е имало свестен заместник-кмет в Благоевградска община през последните 20 години. Някакви хора с плитки, някакви говорителки по радиоточки, някакви измислени герои, които не са дали нищо за Благоевград, камо ли за националната култура, както ние вече сме го направили, и то извън Благоевград. Камбитов не го познавам, набори сме, но сме работили в различни насоки и се надявам най-после този град да има един адекватен заместник-кмет по културата. Или ако няма такъв щат, ако решат да икономисат, да има началник на отдел или нещо подобно. Но да е човек, носещ действително културния дух на Благоевград. А такъв досега не е имало. Със сигурност.

- Говори се, че заместник по културата щял да бъде изгубилият изборите за кмет на община Струмяни Валентин Чиликов. Може би пък той ще раздвижи нещата?

- Община Струмяни? Заместник-кмет по култура? Не го познавам този човек, но това е абсурдно. Това, според мен, си е за гонене с камъни. Ние не сме от Струмяни, Благоевград е културен, академичен център. Да дойде някой от Струмяни за заместник-кмет на културата!?

- Явно, ако стане, ще е партийно назначение, което ни връща дълбоко във времето на Живков. Впрочем по Живково време Благоевград не е имал подобен "специалист", идещ от провинцията.…

- Това за мен е простотия номер едно.

- Не е ли странно, че непрекъснато в нашия град се докарват хора отвън, никога благоевградчанин, за когото се предполага, че е по-подготвен, не е канен за заместник-кмет на някоя от общините в областта?

- За съжаление джумалиите са малко, а селяните са много, това е. Не шуробаджанашка система, а ареална система. Ареалът /област на естествено разпространение на растения, животин и др. - б. а. / определя нещата в големите селища. Благоевград не е ареал, ареалът са Белица, Струмяни и др. За тези неща трябва да се мисли по-мащабно и с тенденция.

- Говорихме, макар и бегло, за състоянието на литературата в Благоевград. А какво е виждането ти като цяло за културния живот в областния център?

- Честно да ти кажа, стремя се да не го забелязвам. За мен литературата е игнорирана отвсякъде и най-вече от общината. Нали ти казах: Тома Марков, аз, още едно-две момчета има, които сме известни в България и в София, но в Благоевград нито ни канят на четения, нито на каквото и да е. За мен културният живот в Благоевград се крепи на художниците. И на театъра, слава Богу! Съсипаха ансамбъла, операта крета. Колкото и тези артисти да не са единни, те държат културата в този град.

- Защо според теб Благоевград е единственият областен център, който няма художествена галерия?

- Художниците са стабилни, ще намерят решение. Те са най-коравите и сериозни хора и мисля, че ще се преборят за нещо такова, защото го заслужават и са много самобитни, много разнородни, общо взето не се мразят помежду си. Имат някаква общност. Докато при другите артисти това отсъства. Художниците ще направят галерия, който и да им е председател.

- Сред благоевградската интелигенция съществува мнението, че художественият живот в Благоевград е в безпрецедентен упадък. Имаш ли идея как могат да се съживят нещата?

- Първо, не съм сигурен, че има благоевградска интелигенция. Това е една голяма въпросителна.

- Ако е въпросителна, защо негодуваме, че ни докарват заместник-кметове от селски общини?

- Аз не се сърдя. Това е възмутително, ако стане. Даже не е възмутително, а е въпрос на нисък морал и неубедителна политическа култура. Единственият начин е да се обърне лице към двата университета, в които и на времето, и сега има много творци, млади хора. На тях да се дава път, да се дават теми, да се дава хартия, да се дават възможности за изява по всякакъв начин. Другото е утопия, няма как да стане. Един-два месеца, преди да се закрие алманах "Струма", ми предложиха да го правя. Направих им добър брой, но не излезе поради финансови причини, естествено. Тогава ставаше въпрос за юбилей на Вапцаров, участваха всички най-добри, според мен, автори. Списанието не се появи. Но единствената алтернатива е обръщане към университетите .

- Но нали при Паскалев имаше един такъв заместник-кмет, който ти по-горе пооплю?

- Нямам предвид конкретна личност. Просто общината трябва да привлече академичната общност. Югозападният университет и Американският университет някак си стоят встрани. А това са институции, с каквито разполагат малко общини. Да не говорим, че голяма част от приходите на Благоевград идват от студентите.

- Но как общината да се обърне към тези хора, като в състава на Общински съвет няма нито един представител на академичната общност?

- Допускам, че академичните хора предпочитат да се занимават с наука, а не със самобитната българска политика, която все повече се превръща в бизнес.

- Писал си и пиеси. Търсен ли си от благоевградския театър за сътрудничество?

- Да, имам две пиеси. Едната съм я дал в театъра още по времето, когато директор беше Пепи Кьосев. Тя поотлежа. Втората сега я преработвам, с нея ще участвам в конкурс за едноактна абсурдна пиеса, който театърът ще прави.

- Занимаваш се и с производство, което е странно за човек, отдал се на словото. Съчетават ли се двете неща?

- Като взех първата награда в "Южна пролет", в Хасково ме питаха същото. Аз пиша стихове. Баща ми от 19 години има фабрика за производство на дамска конфекция. Това е семейна фирма, всички работим задружно. Със стоте работници сме едно голямо семейство, действаме и нямам намерение да се отказвам.

- Но как намираш време да пишеш и да работиш във фабриката?

- Поезията се пише на крак, пише се лесно, когато човек има вдъхновение. Поезията е мигновение, не е дълъг процес. А другите неща се пишат нощно време, крадеш от сън, крадеш от много неща.

- Работил си и като вестникар. Не те ли примамва отново вестникарската хартия?

- Бях четири прекрасни години във вестник "Струма". Тогава Катя Златкова, лека й пръст, беше главен редактор. Работих с много добри журналисти, от Стоян Добрев научих много, имах много добър партньор, който също не е между живите - Атанас Янакиев. Правехме вестник с много голям тираж.

- Пробвал си се и като радиожурналист. Защо не продължи?

- В националното радио правех токшоуто "Черешово топче", което два пъти беше спирано от СЕМ. Нещо не случих на директори. Предаването беше много популярно, много се слушаше. От погледа на 44-те си години вече нямам тръпката да се занимавам с това. Имам достатъчно неща за писане.

- И в края на краищата какъв, според твоите представи, трябва да бъде заместник-кметът по културата?

- Нямам някаква особена визия. Може би да е висок, красив и млад /смее се /. В Благоевград живеят Валери Димчев - гениален композитор, Венелин Траянов - гениален цигулар, имаме и Венци Благоев - гениален тромпетист. В Американския университет работят и поетът Владимир Левчев, и преподавателят по театрално изкуство Недялко Делчев. Тук е режисьорът Валентин Гошев, наш съгражданин. Тези хора, ако някой им предложи, със сигурност няма да приемат, защото имат прекалено голям артистичен живот. Но да бъде някой, който е съизмерим с тях. Тоест, някой, който да сложиш до тях и да не е по-нисък. Така си го представям аз, с хора, правещи реална култура сега.