За всяка стока има купувач, изгнилите ябълки вървят по 40 ст., черешите по 6 лв., лошото е, че цяла зима мръзнем

- Мария, как изглежда светът от другата страна на сергията?

- Много по-различно от мястото, от което си ти сега, защото имам възможност да видя хората от един по-различен ъгъл и да си направя много по-верни изводи за всеки от тях.

- Трябваше ли ти време, за да се преквалифицираш от технолог в продавачка?

- Не! Да си продавач на плодове и зеленчуци не е кой знае каква философия. Достатъчно е да намериш сили да не се ядосваш на капризните клиенти и сам да стигнеш до извода, че една усмивка или една добра дума може да ти гарантира добра клиентела.

- В какво се състои “гяволъкът” на търговския занаят?

- Да предизвикваш клиента да си купи от стоката, която продаваш. За това обаче се иска и да си поне малко психолог.

- Ти успяваш ли?

- Така, като ме гледаш, съмняваш ли се?

- Ако сергията не беше на сина ти, щеше ли да се навиеш да висиш тук по цял ден?

- Никога! В случая правя жест за него и семейството му. Условията за работа на благоевградския общински пазар направо са ужасни. През есента и зимата тук е кучешки студ. Виж ръцете ми на какво са заприличали. Тази зима получих студова алергия и целите станаха в рани. На пода съм сложила 3-4 дървени скари, за да не хвана някой ревматизъм от студения цимент.

- За тази “кошарка” от близо 9 метра какъв наем плащат децата ти?

- Всеки месец по 700 лева. Ти смятай по колко се връзва на кв. метър.

- Това нормално ли е?

- Не е, но и ние, наемателите, сме си виновни в случая. Вдигнахме цената доста над базовия наем, който общината беше определила. Не очаквахме, че кризата ще ни удари така, и виж колко сергии наоколо стоят с месеци празни. Няма търговци и кандидати да ги наемат.

- Има ли изход от тази ситуация?

- Ако бъдат редуцирани наемите, може би ще се намерят мераклии да изпробват късмета си като търговци. Не стане ли това, след месец-два празните сергии ще станат още повече.

- Само високият наем ли е причината, за да има толкова празни сергии на този пазар?

- Той е една от многото. Покритият пазар например никога през всичките тези 4-5 години, откакто работи, не е имал отопление през студените зимни месеци. Тази зима температурата в закритата му част беше около 5-6 градуса. Представяш ли се как се работи при такъв “комфорт”. Но нямаме избор.

- Има ли разлика в качеството и асортимента на плодовете и зеленчуците, които се продават на различните сергии на пазара?

- Няма, защото всичко, което се продава - домати, краставици, цитрусови плодове, чесън, картофи и за каквото още се сетиш, идва от едно и също място - Гърция или Турция. Допреди една година продавахме и по нещо от съседна Македония, но откакто се вдигна пушилката, че правили дъмпинг с цените на нашите плодове и зеленчуци, почти няма внос от там. Някой наскоро ми разправяше, че доста по-високо било и съдържанието на нитрати в тях, но дали е така не мога да ти кажа.

- Каква част от стоката, която се предлага на благоевградския пазар, е българско производство?

- Ако трябва да бъда съвсем искрена - с изключение на картофите друго почти няма. Иначе нашите плодове и зеленчуци са къде-къде по-вкусни от гръцките и турските, но много малко са българските производители и това е една от причините до пазара в Благоевград да стигат много малко продукти родно производство. Другото, което е също важно, това е, че цените на българските плодове и зеленчучи често пъти са по-високи от тези на вносните.

- Логично ли е според теб да бъде така?

- Не, разбира се, но е факт. Няма никаква пазарна логика килограм грозде, произведено в Благоевград или в Кресна, да се предлага по 1.50 лева килото, а килограм гръцко - 1.30-1.40 лв. С ябълките, крушите, морковите и т.н. е същото - по-скъпи са от вносните.

- Ти обаче самата каза преди малко, че българските домати и краставици са по-сладки и по-вкусни. Това не е ли аргумент да бъдат и по-скъпи?

- Може и да е аргумент, но цената се определя не само от качеството, а и от разходите, направени за производството и доставката на стоката. Трябва да ти кажа, че повечето клиенти предпочитат вносното, което е хем по-евтино и хем не е кой знае колко по-лошо от нашето. Ето, да вземем този чесън. Този е български - кух отвътре, а виж колко по-качествен е гръцкият - хваща ти веднага окото.

- И какво излиза в крайна сметка - че нашите домати и краставици излизат някъде в края на април и началото на май месец, а дотогава всичко, което се предлага на пазара, е оранжерийно производство, внос от Гърция или Турция?

- Това е истината и хората трябва да го знаят и да не се лъжат по разни измишльотини.

- Виждам, че има сергии, на които е написано - български домати, български краставици. Нещо не ми се връзват нещата, след това, което ми казваш.

- Няма да ти се връзват, разбира се, защото това, което са написали, е лъжа. Такова нещо аз никога няма да направя. Казвам си честно на клиентите каква ми е стоката и ако им харесва - да купят, ако не им харесва - по-живо, по-здраво, както се казва.

- Имаш ли клиенти, които въобще не се интересуват от цената на това, което са си избрали да купят?

- Имам, и то доста. Бие ги явно парата и гледат да си угаждат на душата. Такива нито се пазарят, нито пък ще вземат да ровичкат като къртици из плодовете или зеленчуците на сергията.

- Кои са по-капризни - мъжете или жените?

- Жените. За пет домата ще преровят цялата сергия. И ако река да направя малко по-остра забележка, хвърлят ми стоката и тръгват да ровят по другите сергии.

- Какво правиш, за да ги задържиш все пак?

- В повечето случаи стискам зъби и си трая. Иначе и утре ще отиде на другата сергия, а моята стока ще остане непродадена.

- Нали знаеш онази приказка, че клиентът е цар!

- Абе, като ми съсипе половината стока, каква файда, че “царе” и “царици” са ми били клиенти! Егати царуването. Мерси от такива!

- Сега ми кажи кои купуват повече - мъжете или жените?

- Определено мъжете. С тях се разбирам чудесно. Не ровят из стоката, не правят скандали, че вместо килограм домати съм им сложила кило и сто. По-търпеливи са на опашката.

- Оставят ли ти по някоя стотинка бакшиш?

- Рядко, много рядко ми се е случвало някои да не си поиска рестото. Затова, правя-струвам, гледам да имам в касата и от най-дребните стотинки. По този начин се опитвам да не давам на хората да мислят, че искам да ги ограбя.

- А когато клиентите ти дължат въпросните стотинки, какво става?

- Правят се на ударени, макар че съм сигурна, че в джоба или портмонето си имат дребни. Но, както казват хората, шамар да е, но на аванта. В такива случаи махвам с ръка и давам вид, че всичко е наред.

- Как си с постоянните клиенти?