За тези, които купуват творбите ми, е инвестиция

Румен Илиев Георгиев от село Струмяни е художник, скулптор, иконописец, но трудовата му биография е доста пъстра. Работил е в киностудио “Бояна”, при изграждането на Националния дворец на културата в София, бил е началник на цех в Сандански, участвал е в строителството на вилата на Емил Кюлев в Хотово, правил е елинсталации на митница Кулата, а сега се занимава с железарски работи във фирма “Адонис” в Кресна. Роден е на 22.I.1959 година в Илинденци, откъдето семейно се преселва в Струмяни. Съпругата му Василка е работничка в оранжерия за зеленчуци. Има две деца - Христо и Илия. Живописни платна и други негови творби попълват много колекции у нас и по света.

- Румене, работил си в киностудио “Бояна”, какви са спомените ти от там?

- Само добри. Въдухът бе творчески, бях млад. Три години работих с интересни хора. Не бях обаче сред главните действащи лица, а само край тях, но все имаше какво да се види и научи. Участвах в направата на декорите за филма “Опълченците на Шипка” край едно село в Пловдивско. Направихме цял лагер - вдигнахме кули, правехме картонени камъни. Беше ми интересно.

- Запозна ли се с някои актьори?

- О, да, и то с много. Къде на разговор, къде на чашка, се е случвало. Присядал съм и със Стефан Данаилов. Приказваше и с такива като мене. Попийвали сме си уиски и по-често той черпеше, че вземаше повече парички, а и не се притесняваше да ги харчи. Киното в “Бояна” тогава си бе цяла индустрия.

- И защо не остана там на работа?

- Ами работата понамаля, наложи се съкращение и на мен се падна да хвана друм към вкъщи, в Струмяни.

- Преди “Бояна” работил ли си на друго място?

- След казармата през 1990 година работих цели 5 години по изграждането на Националния дворец на културата, който твореше щерката на Тодор Живков - Людмила. Това бе истинско вавилонско стълпотворение от строители и началници, ръководено от Григор Стоичков. Хора от какви ли не професии като мравуняк се щъкаха насам-натам. А сред тях и аз. Работех по професията си - елелектричеството, знаеш, че аз съм професионален елтехник. Аз лично обаче не опъвах жици и не слагах контакти, водех бригада от 70 души.

- Работил си и на митница Кулата, защо не се задържа там?

- Там нещата са наредени от високо място. Гьолът е голям, ама няма място в него за мренки и шаранчета, че е зает от всеядни акули. Поработих една година по разни елинсталации. Пък случи се, че и се контузих тежко след падане от високо и трябваше да бягам.

- С Емил Кюлев как се хвана?

- Бог да го прости, но ще кажа, че независимо какво се говори за него и за произхода на парите му, за мен си бе добър човек, а и създаде поминък в този край. Аз му правих елинсталацията на вилата в Хотово, която е сред лозята. Има винарна, зала за дегустации и разпивки. 2000 дка лозя се простират наоколо, и то хубави, оградени и се наблюдават електронно, а наобикалят и кучета. Добри неща създаде човекът, но не можа да им се радва. Подарявал съм му мои неща - икона на Исус Христос и други. Даваше добри пари, но аз му дарявах, че пари вземах за другите работи, що му вършех. Присядали сме и на почерпка, и на приказка.

- С какво друго си се занимавал?

- По-добре питай с какво не съм. Работил съм като елтехник към “Главболгарстрой” - Благоевград, в галваничния цех на Завода за телефонни части в Сандански, бил съм 5 години началник на цех, а сега се занимавам с железарски истории към фирма “Адонис” в Кресна.

- Румене, всъщност ти кой си - работник или човек на изкуството?

- Пиши го както искаш, но преди всичко съм работяга. Всяка работа ми иде отръки. Работя много, че и дом трябва да се поддържа, че и челяд да се облича и храни. Уважавам всяка работа и принцип ми е да използвам и ръцете, и ума си така, че да ми позволяват да живея както аз искам.

- Известен си като живописец, скулптор, иконописец - кое си повече?

- Приеми ме като сборна величина от всичко, че всяко от тези разновидности е с по някоя тухла в градежа ми на изкуствосъздател.

- Какво те подтикна да се хванеш за четката, длетото и боите?

- Големият, да го наречем, виновник бе известният столичен художник Йордан Вощинаров. Негови творби са изложени постоянно в галерии по света. Аз се явявам нещо като негов внук, че неговият баща Стоимен и дядо ми Костадин по майчина линия са братя и са живели в Горна Рибница. Ходил съм му често на гости в София. Домът му е галерия.

- И той те запали?

- Не той - аз се запалих. То човек като гледа нещо хубаво и стойностно, му се приисква и той да го прави. Такава амбиция се роди и у мен и той я поощри. Беше времето след казармата, аз още младеж с много енергия, а сигурно и Бог ме е насочил натам.

- С какво започна?

- Ами с малки статуетки, сувенири. Правех нещата от гипс, дърво, мед, алуминий, желязо, че рабирам и от железарство и леярство. Правил съм разни предмети, фигури, образи - все плод на хрумвания.

- Имаш ли предпочитани теми и бои?

- Боите - маслени. В живописта се придържам повече към пейзажа и по-малко към портретистиката.

- Къде работиш и кога?

- У дома. И винаги, когато не правя нещо друго. Аз в известна степен съм поръчков творец. Оповестил съм чрез интернет какво мога и правя при поискване.

- С четка ли рисуваш?

- И с четка, и с пръсти. Предпочитам с пръсти, че те са по-чувствителни, с по-голям усет към топлина и студ, грапавина и вдлъбнатина, и по-лесно могат да предадат състояния. Рисувам и с гъба.

- С гъба? Това пък какво ще рече?

- Ами примерно представям дърво. В короната си то трябва да е разлистено. Натискам гъбата в подходящия цвят, примерно за лято, есен или пролет, долепвам я върху дървото и се получава.

- Държиш ли на рамките?

- Да. Хубавата, подходящата и изразителна рамка си е половин картина.

- Твои творби напускат ли често дома ти?

- Казах вече, че най-често работя по искане на потребители. Искат ми и работя. Мои творби, да го речем заселили се, вече има в много колекции из страната, има във Франция, Германия, Гърция, Македония и други страни.

- Самостоятелни изложби правил ли си?

- Само в Двореца на културата в София 4 пъти - през 1998, 2002, 2003, 2004 г.

- Как се случи, та толкова често?

- Ами там съм си вътрешен, пет години съм работил и кажи-речи, всички ме познават.

- От тези изложби има ли откупки?

- Случваше се. Намират се ценители и на това, което аз правя. От мен е вземал картина и Светлин Русев.

- В Струмянско и Кресненско виждат ли се ценители на изкуството?

- Не знам дали са ценители, но доста люде се понаредиха в бизнеса си и след солидни инвестиции вкъщи, коли, вили и имущество взеха да се поозъртат и за инвестиции в изкуството. Ето, изпълнителният директор на “Енергоремонт” в Кресна Стефан Дончев изгради семеен параклис и го изпълни с икони и библейски сцени. Сред тях е и една моя “Тайна вечеря”. Мои творби вече са откупени от бизнесмени от Кресна, Струмяни, Микрево, Сандански. Сега работя за управителя на предприятие “ВиК” в Кресна Милчо Караджов, за фирма “Хайса” на Димитър Аргиров и други. За тях това е инвестиция, а за мен хляб за децата.

- Не ти ли се иска да поработиш така за себе си, не само по поръчка?

- Иска ми се, ама трябва и да се яде, за да се живее. Не ми се иска нещата да стигнат до притчата за Настрадин Ходжа и магарето му, която гласи, че тъкмо Настрадин научил магарето му да не яде, и то взело, че умряло. Работя и знам, че всяка работа е добра, стига да е по правилата.

- Как се виждаш в бъдеще?

- Само в работа. Ще добавя Пеньо Пенев, че човекът е човек не само когато е на път, но и когато работи. А и предстои ми основен ремонт на къщата, искам да зарадвам големия си син с кола, но трябват парички.

- Ще смогнеш ли само с ръцете си?

- Имам и резерви - продавам вила в Горна Рибница. Всъщност тя е попристегнатата стара къща на родителите на мама. Намира се сред природни чудесии в Малешевска планина, но аз нямам време за тях. Ще я вземат хора, които ще я ползват, тъй като са ловци и обичат излетите.

- Ти не ловуваш ли?

- Член съм на ловно сдружение “Голак” в Микрево, имам си пушка, куче, ама на лов не ходя или се случва много рядко.

- Имаш ли слука?

- За мен излетите са повече общуване с природата. Пък да си кажа право, това да убиеш нещо е и малко тъжно, че всичко е душичка.

- С политика занимаваш ли се?

- Както с мотиката. Рядко имам време да се хващам за мотика, а така е и с политиката. Всички я бистрят, което ще рече, че е наистина мръсна, а водещите я - все хайдуци. Аз с хайдуци не искам да си имам, както се вика, ож-беж. Аз искам Румен Георгиев да си е все Румен Георгиев не само по лична карта, но и по всичко, което прави и как живее.

- Доволен ли си от изкуството, което създаваш?

- То ме кара да се чувствам творец, а това е много важно и за самочувствие, пък ми помага и за насъщния.

- Имаш ли кумири в областта на изкуството?

- Всичко новосъздадено е продължение на вече създадено. Нямам кумири. До вчера някои са правили неща, които сега не се правят, днес се прави друго, утре няма да е като днес. Изкуството все се движи нанякъде. Важното за мен е да намирам място за себе си в изкуството, и то в определеното ми време.