За маслината Кресна може да е Гърция, тук бера плодове, дълги 4,4 см

- Симеоне, странни са за Кресна бащиното и фамилното ти име. Какъв им е произходът?

- Ами наполовина съм арменец. Майка ми е кресничанка, а баща ми Вахе Байлерян е арменец. Преди да се събере с мама, е работил като тютюнев оценител. В Кресна го привлякъл някогашният голям тютюнотърговец Вангел Тодоров. Така станало. А иначе е бежанец, дошъл с родителите си по време на големите конфликти между Армения и Турция. Какво да се прави - военни събития, тежки години.

- Ти си с най-големи заслуги за това дървото на мира - маслината, да се засели и в Кресненско и да потвърди, че и Кресна може да е Гърция за това южно растение. Как се получи?

- През 1972 година в Кресна се създаде промишлен комбинат “София” и му станах директор. След две години всичко, което не бе в промишлената номенклатура на дейностите му, се отдели в отделно предприятие. Тогава в старото легло на Струма имаше вече открит леярски цех. Започна се голямо разширение и скоро тук се обособи нещо като завод за леене на стомана и чугун и производство на всевъзможни детайли и производи за енергетиката. Новото предприятие бе наречено “Енергоремонт”. Бях му директор. Нещата и сега ги виждам като на кинолента. Трудности - много. Всичко е ново и за първи път, а отгоре на това 250 души - като свърши месецът, чакат заплати. Аз все още млад инженер. Трябваше непрестанно да се търсят добри решения. Писваше ми, ама нямаше накъде. Тогава имаше часове, в които никой не ме знаеше къде съм. Усамотявах се из чинарите край р. Брезнишка, за да си събера що има в главата ми. Така или иначе, нещата потръгнаха, но смея да кажа, че ми помогна и природата. Тя успокоява, насочва, мъдра е. Тези часове на усамотение ме насочиха в голяма степен и към лично овощарство. Разбрах, че отглеждането на дръвчета е нещо много успокояващо и стимулиращо, а пък и се отблагодарява за грижите. Взех да се чувствам като сътворител, нещо като малък Господ. Това е нещо като заболяване, ама сладко.

- И как започна?

- Първия бацил ми даде един велик овощар - самоук. Казваше се Куляшев и живееше в село Илинденци. Той вече бе довел маслината на север от Рупел. Даде ми две коренчета, посадих ги в дворното си място. Тогава се хванах и за литература по овощарство, защото дотогава това, що четях, беше най-вече за леене на чугун и стомана. Разбирах от овошки, но колкото да ям плодовете им.

Следващата стъпка дойде от Тодор Арнаудов от Сандански. И той самоук овощар, ама голям. Иначе бе регулировчик на машинарии и стигна до първенец в системата на тогавашното Министерство на транспорта. Човекът ме понаучи на теория, показа ми тънкости и на практика. И от него взех няколко фиданки. И сега с него поддържам отлични отношения.

- От Рупел до Кресненския пролом твоята ли маслинена плантация е най-голяма?

- Ами да не го наричаме плантация, че отглеждам дръвчета в дворни места. От Кресна на север това дръвче не може да отиде. Причината е, че някъде до Кресненските ханове в пролома достига полъхът на Беломорието, като показателен факт за това е, че дотам е достигнал и чинарът край Струма. Маслината иска топло място и затова трябва да й се избира обикновено където не е ветровито. Ако говорим за сегашно време, аз имам 56 маслинени дръвчета. Те са на три места - в двора на старата ни къща в квартал “Спирката”, в двора на новата ми къща и в местността Трапа край Струма. Сортовете са различни - раннозреещи, средноранни и късни. Беритбата е от октомври до декември, ако не ме превари зимата. Различават се и по цвят на плода - някои са зелени, други черни, имам и кафяви. Зелените се преработват по специална технология и се консервират в буркани. Известни са и у нас, и в Европа като пиколи. Кафявите плодове съхранявам в саламура, но правим си и мариновани в буркани.

- Колко плод дава едно дърво?

- Зависи от годините му. При мен в добра година бера по 40-50 килограма. Но аз още не бера от всички дръвчета, че някои още са млади. След някоя година може да достигна по над 2 тона. Дръвчетата ми се развиват добре. Това е мнение и на един професор от университета в Солун, който се занимава с развитието на маслината и е вземал резници от моите маслини, за да ги изпитва на гръцка почва. Ще ми гостува наскоро и мисля, че това ще е от полза за маслината, тъй като контактите ни все ще стигнат до нещо ползотворно.

- Излизаш ли на пазар?

- Не. Засега каквото берем, го ядем. Пък и случва се да похаризваме по бурканче на някой роднини или приятел, та вървят. В идните години, като взема да бера повече, мисля да правя и зехтин.

- Челядта помага ли при отглеждането?

- Засега техният интерес стига до консумацията.

- Маслината иска ли много грижи?

- Както всяко плодно дръвче - садене, окопаване, поливане, после резитби, растителна защита. Аз не пускам моите дръвчета нависоко, че като са ниско, по-лесно ми е при беритбата, че навлязох и в пенсионерски години.

- Има ли в Кресненско и други такива маслинени оазиси?

- Не. Има само единични дървета, за много от които аз съм предоставил резници или фиданки.

- Ти ли си пионерът на маслината в Кресненско?

- Не. Много по-рано някогашният тукашен партиен и държавен ръководител Галчо Василев, известен като Бай Галчо, засади няколко дръвчета на припек при минералните извори Градешка баня. И сега стоят някои от тях. После през 1985 година пак в този район тогавашното ТКЗС засади с маслини 20 дка, огради ги и тъкмо да тръгнат, ликвидира се кооперативът, а с него и маслините. Тогава няколко пъти идва да ги наблюдава дъщерята на някогашния министър-председател Антон Югов. Мисля, че се казваше Нина. Беше научен сътрудник в Русия, работеше, мисля, в Сочи и се занимаваше с разпространението на маслината.

- Освен маслини какви други екзотични видове отглеждаш?