За интеграцията на малчуганите с увреждания пречат техните родители и на съучениците им

Доц. д-р по специална педагогика Пелагия Терзийска от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград вече 10 години се занимава с проблемите на децата с увреждания или децата със специални образователни потребности. Резултат от научноизследователската дейност в тази област са книгите "Интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности", "Интеграция на деца със специални образователни потребности в масовото училище", "Работа с деца със специални образователни потребности", "Съвременни измерения на специалното образование" и редица статии.

- Доц. Терзийска, как се породи интересът Ви към интегрираното обучение?

- Интересът ми не е случаен, защото открих и за себе си, че у нас проблемът с интегрираното обучение е много неразработена ниша. В развитите западни страни се говори и на практика се реализират идеите на интегрираното или включващото образование. А у нас малко плахичко, най-напред по проекти, и едва от 2004 г. интегрираното обучение стана държавна политика и децата със специални образователни потребности се включиха в масовите училища и детски градини.

Книгата ми "Интеграция на деца със специални образователни потребности в масовото училище" (2006) е плод на съвместен проект с немски колеги, в който участвах от българска страна. Обект на изследването бяха община Рила, от наша страна, и град Котбус - от немска. Партньорите ни от Германия избраха град Рила, защото училището там прие идеята като своя кауза, близо е до нашия университет и не на последно място - защото там имаше дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в който немалка част от настанените там, които се интегрираха в училището, имаха специални образователни потребности. Немските колеги харесаха направеното в Рила, написаната от мен книга по проблема и финансираха издаването й в България и в Германия.

Аз работих с учителите в Рила. Бяхме и в Германия, почерпихме от техния опит и знания, защото там имат традиции в осъществяването на интегрирано обучение. Бях много впечатлена как интегрират ученици с увреждания в професионалната дейност, в конкретния производителен труд. Много неща можем да научим от тях в тази посока.

Плод на цялостната ми дейност, на работата с немските колеги и участието ми като преподавател във фондация "Европартньори 2007" е книгата "Работа с деца със специални образователни потребности". Посвещавам я с дълбок поклон на всички учители, които работят с такива дечица в своите класове, невероятни специалисти са, но нямат подготовката за работа с тях. Всъщност книгата е по тяхна заявка. Смятам, че нещата се получиха добре, отзивите са добри. Учителка от Варна ми писа по електронната поща, че това й е настолната книга, защото има в класа си две деца с умствена изостаналост и едно дете с аутизъм, и често си прави справка в нея как да постъпи в една или в друга ситуация. И това ме радва.

- Въвеждането на интегрираното обучение, както всяко ново нещо, предполага известна съпротива. Как родителите и обществото като цяло приемат децата със специални образователни потребности?

- Изследвала съм и пиша по проблема как родителите и обществото като цяло приемат децата със специални образователни потребности. По един проект имах възможността в областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Монтана и Враца да проведа обучение на масови учители, в чиито класове има интегрирани деца със специални потребности. Учителите споделиха, че някои родители не само приемат децата с увреждания като болни, но и като заразно болни. Казват, че не желаят децата им да учат в един клас с такива деца, защото ще ги заразят или защото са мръсни, или защото са без родители. Което е невярно. Освен това хората с увреждания не са болни, това при тях е състояние.

Споделеното от колегите учители и собствените ми наблюдения показват, че родителите на децата в норма "преглъщат" в класа на техните деца да има деца с увреждания. Протести няма, но негласно или помежду си говорят: "Какво ще се случи сега? Госпожата на нашите деца на кого да обръща повече внимание - на силните ученици или работа повече с децата с увреждания"?

Няма място за притеснения, казвам винаги и на учителите в масовото училище, и на родителите на децата със и без увреждания. В училищата се назначават ресурсни учители, специални педагози, които работят индивидуално или групово с децата със специални потребности, консултират масовите учители как да работят в часа с тези деца и съответно да подпомагат родителите. Тези деца са част от нашето общество и ние ги приемаме такива, каквито са. Да, детето със специални потребности е по-различно, по-особено, но то има и свои възможности. Вероятно някои от тях няма да могат да тичат добре по физическо възпитание по ред причини, но в същото време такова дете може да пее прекрасно, да съчинява стихове, да рисува - мога поименно да изброявам такива деца.

- Какви други проблеми отчитате при изследването на интегрираното обучение в училищата и детските градини?

- Когато средата не е подготвена за приемането на детето със специални образователни потребности - говоря и като архитектура, и като толерантност от заобикалящите, и като подготовка на учителите и на цялата общност в училището и в детската градина - то за това дете е по-добре да се потърси друга среда, в която ще се чувства комфортно. Не на всяка цена да бъде интегрирано точно в най-близкото до дома на детето училище или детска градина. Ако точно там то няма условията да се развива, по-добре е да го преместим другаде, където ще се чувства комфортно, прието.

Друг проблем е, че някои родители на деца с увреждания не желаят да признаят за състоянието им въпреки настояванията на учителя. Съветвам учителите да подхождат деликатно, отдалече, като предразполагат родителя. Добрите професионалисти в масовото училище веднага разбират, ако има някакъв проблем. След това по някакви свои си пътища успяват да се осведомят дали детето е родено с някакъв проблем. Но родителите казват: "Не, моето дете не е със специални потребности, то няма да бъде определено като такова, няма да мине през комисията за комплексно педагогическо оценяване". Други родители казват: "Да, имаме проблем, ще отидем в комисията". Но когато чуят репликата: "Ще ни трябва документ и от психиатър", това ги стряска и не се връщат. Така детето не се идентифицира като дете със специални потребности. Родителите бъркат, защото ако се определи като такова, с него ще работи освен учителя на класа, и ресурсен учител, а при необходимост - и още един специален педагог. Например, ако детето е със слухови увреждания, с него ще работи освен учителя (учителите) на масовия клас и ресурсният учител, а и слухово-речеви рехабилитатор - специален педагог, подготвен да работи с деца със слухови нарушения, с него ще работи и логопед. Детето има право на това. Когато обаче родителят не желае да приеме проблема, не желае да бъде идентифицирано детето му като дете с увреждане, губи и самото дете, губи и учителят, защото се натоварва допълнително, губи и семейството, губи цялото общество.

- Интегрираното обучение се въведе без специална предварителна подготовка на учителите от масовите училища. Как се справят те?

- Първоначално, когато още плахо тръгваше интегрираното обучение, можеше да се назначи един ресурсен учител за 5 деца със специални потребности. Сега обаче с една наредба всеки ресурсен учител се назначава за 10 деца. Така че за какво говорим? По света има модел на интегрирано обучение "едно към едно" - един ресурсен учител работи с едно дете с увреждане.

В нормативните документи се препоръчва в една паралелка да има до две деца със специални потребности, но се случва на места да има и по четири. На тази учителка - най-добрата да е, най-енергичната да е, съгласете се, при 25 човека в клас и 4 деца с увреждания, ще й бъде безкрайно трудно. Тя вероятно е перфектен преподавател, но не е подготвена как да работи с тези четири деца. И за да бъде адекватна, да се чувства наистина на мястото си и да се справя, трябва да бъде подготвена да работи с тези ученици, като се включи в различни квалификационни форми.

- Открай време в СУ "Кл. Охридски" се обучават и студенти с увреждания, предимно по хуманитарните специалности. Обучават ли се такива студенти и в ЮЗУ?

- В нашия университет се обучават около 50 студенти с увреждания. С огромно вълнение говоря за студента в четвърти курс по философия от Благоевград Йордан Трендафилов, който е с пълна слепота, но е перфектен в работата с компютър. Гордея се с него. Той стана приятел на целия наш факултет, голям приятел е със студентите по специална педагогика. От време на време идва на мои лекции, иска да стане учител по философия. Миналата година дойде и се консултира при мен по един такъв въпрос. В Седмо СОУ е интегриран ученик със зрителни затруднения. Там ресурсен учител е моя дипломантка, която направи много добра дипломна работа за децата със зрителни затруднения. Завърши магистърската програма, получи добра теоретична подготовка, а на брайловата азбука се научи сама, за да бъде полезна на интегрирания ученик. След защитата на дипломната работа аз започнах въодушевено да й разказвам и за Дани Трендафилов. Тогава на нея й хрумна да помолим Дани да помогне в подготовката по компютър на нейния ученик със зрително увреждане. Дани прие и цяла нощ преди срещата с детето не е спал. Посред нощ на скайпа ми писа: "Доц. Терзийска, утре ми предстои среща. Дали детето ще ме одобри? Как ще ме приеме? Ще се справя ли?". Казах му: "Дани, няма как детето да не те заобича, няма как да не му помогнеш. Иди, срещни се, прецени!". Двете момчета - студентът и ученикът - се срещнаха, харесаха се и работиха заедно на компютъра. После Дани ми призна: "Срещата с това дете ме обогати!".

- Но ЮЗУ си остава недостъпен за младежи в инвалидна количка.

- Засега нямаме още студент в инвалидна количка, но аз съм сигурна, че още с първия студент, който ще дойде, средата ще бъде променена, ще му бъде осигурен достъп. Както за студентите със зрителни затруднения в библиотеката бе направено специално място и се справят.

- Съвременните технологии дават възможност за дистанционно обучение. То не е ли по-добрият вариант за обучение на студенти с увреждания?

- За каква интеграция говорим, когато детето или студентът ще се обучават дистанционно? Интеграция означава съвместно, заедно с другите на банката, на чина, на столчето в детската градина. Ние тогава не го интегрираме, то си стои пред монитора и се обучава дистанционно. Дистанционното обучение според мен също е сегрегация. Разбира се, то е форма, която дава възможност да получиш по-голямо образование, но това че ставаш по-образован, по-знаещ, не е достатъчно за твоята успешна ингеграция. Липсва средата от връстници - младежката среда за студента и детската среда за ученика.

- Това означава ли, че сте за закриване на специалните училища?

- Убедена съм, че специални училища трябва да има. Винаги е имало, има и ще има деца и ученици с увреждания, за които поради една или друга причина е по-добре да се обучават в специално училище. И след това вече, при определени условия и ако самите те са подготвени, да се включат в общата образователна среда.

Смятам, че ще бъде огромна грешка да се закрият специалните училища в България - това ще го твърдя сигурно години наред. Онези училища, които функционират добре, в които има създадени добри условия и работят добри специалисти, трябва да продължат своята дейност. Смея да твърдя, че Помощното училище в Благоевград създава перфектни условия за обучение на деца с умствена изостаналост, които не могат да се интегрират. В него в момента са интегрирани деца с множество увреждания - деца, които посещават Дневния център. Смятам, че това е много добре, така е и по света. Класът вече не е от 12 до 15 ученици, както за децата с умствена изостаналост, а от по 5. Това означава, че учителят има повече време - и да преподаде, и да преповтори знанията. Детето възприема според възможностите си, но важното е, че е там, в класа, трупа социален опит, учи се да общува с възрастни и с връстници и се намира в по-различна среда. До неотдавна тези деца си стояха вкъщи, скрити от обществото, така че това е наистина много добре: децата са настанени в Дневен център и в същото време се обучават в училище, а родителите им ходят на работа. Те са интегрирани в специалното училище.

- Колко студенти специални педагози се обучават в ЮЗУ?

- В момента се обучават по 20 студенти специална педагогика в трети и в четвърти курс. Студентите от първи и втори курс от направление "Педагогика" учат заедно, а специализирането става от трети курс. По решение на факултетния съвет в бъдещия трети курс на специалност "Специална педагогика" ще се обучават 25 студенти. Освен това факултетът ни предлага задочни квалификационни курсове за работа с деца със специални потребности с различна продължителност - едногодишна следдипломна квалификация от два семестъра, курсове от един семестър и неколкодневни курсове. Хубавото е, че завършеният при нас курс на учителите ще им се признае като пореден клас-квалификация. А това за тях е много значимо. Така че очакваме вече заявки.

- Какви качества трябва да притежават вашите студенти?

- Трябва голямо сърце, отговорност и обич към хората, за да учиш специална педагогика. Трябва да се отдаваш. Да можеш правилно да определиш възможностите на всяко дете и да направиш всичко възможно, за да ги развиваш.

Ако отидете сега в Помощното училище, ще видите как ни посрещат учениците. Те обичат и се радват много на студентите. Освен това ще ви направи впечатление, че учителите не влизат в учителската стая, те са с децата, гушкат ги, говорят си с тях. Дали са в час, или в междучасие - те са непрекъснато заедно. Стимулират ги, че могат, че се справят, измислят различни игри, за да им е по-интересно, защото детето учи най-добре, играейки. Това го виждам не само в Помощното училище, но и в работата на ресурсните учители.

Децата със специални потребности усещат, когато ги обичат, и отвръщат с много обич, стават приятели със студентите, които наистина се чувстват добре, ходейки на практика.

Убедена съм, че трябва да продължава процесът на интегриране на децата със специални образователни потребности в масовата общообразователна среда, като в същото време не бива да се затварят и специалните училища. Това показва и добрата европейска практика.