За да стигне до пазара за Великден едно агне, семейството ми работи къртовски цяла година

Преди 7-8 години Кирил Христов се завръща в родното си село Горно Българчево, където заедно с родителите си започва да отглежда стадо овце и кози. С тях той осигурява прехраната за семейството си. Христов е на 44 години, има 6-годишен син Кирил, който в момента е на предучилищна занималня в Благоевград.

- Кирил, как се реши да отглеждаш животни?

- Ами, когато няма прехрана и сигурни доходи, започваш да се занимаваш с това, което ти е най-добре познато. А за мен животните и земеделието са нещо, с което съм отраснал.

- Колко и какви животни отглеждаш?

- Имам стадо от 100 овце. Отглеждам ги за мляко и месо, както и за вълна. В момента имам 80 агнета, от тях около 30 са за продан за Великден. Останалите ще ги отглеждам.

Тази година агне 20-25 килограма ще продавам около 160 лв., разбира се, ще се съобразя с това как върви цената на пазара. Яренцата в момента са малки и няма да се направят и за Георгьовден. От тях няма да продавам. Отглеждам 20 кози и един пръч за разплод, той е породист, с дълга козина и много красив. Обикновено женските ярета ги оставям за домазлък, а мъжките ги продавам.

- От колко време имаш фермата?

- Преди демокрацията работих по заводи, в ЗМК - Благоевград. Работил съм и в чужбина, в бившия СССР в Коми, но после реших да се завърна на село. Завършил съм Селскостопански техникум в Разлог. Татко ми Боян бе тракторист към МТС в Благоевград. От него ми е и страстта към машините, обичам да се занимавам с ремонтни работи. Родителите ми са ме възпитали да съм трудолюбив и да разчитам на двете си ръце. В началото те гледаха стадото, имаха 20-ина овце, това бе през 1989 година, и оттогава до днес го направихме 100 брави.

Този процес с отглеждането на животни не е просто ей така, взимаш ги и готово. Трябва да се направи навес, където да са през лятото, търла за зимата, плевня за сеното и много други. През всички тези години създавам. Овчарникът е с всички необходими условия за отглеждане. Вътре има хранилки, на овцете трябва да им е сухо и топло през зимата. Всеки ден се почиства, хигиената е много важна. Не може да ги оставиш да живеят в гюбрето, трябва постоянно да се почиства, животните да се ваксинират.

- Получавал ли си пари по проекти?

- Кандидатствал съм по програми за отпускане на средства за стоката и пасища. Но специално за проекти за построяване на нови сгради - овчарници, не съм.

- Изкарват ли се пари с гледане на животни? Има ли печалба?

- Не знам какво разбираш под чиста печалба, но ако започнеш да изчисляваш труда на баща ми, на майка ми и моя, определено не се покрива. Работата е денонощна и целогодишна, няма почивен ден. Животните не знаят официалните празници, те искат храна и вода. Знаете ли колко е пенсията на майка ми и баща ми? Общо двамата вземат 300 лв. Това е! Само лекарствата на майка ми, която е болна от диабет и страда от сърдечни проблеми, са 70-80 лв. месечно и около 30-40 лв. за баща ми, остават им 200 лв., колкото за хляб!

На мен лично не ми остават пари за почивки и други удоволствия. Работата в земеделието е свързана с машините, а като работиш, има амортизация и авария. Значи дори и един болт да купиш, струва пари, а частите за трактора са скъпи, отделно са парите за гориво. Трябва да пестиш. Просто наготово не става.

- Трудно ли се отглеждат тези животни? Как започва денят ти?

- Денят ми започва в ранни зори около 05,30 часа и продължава до късно, когато се раждат малките, и през нощта. Всеки ден е хранене, поене, почистване, а когато отбием малките, овцете и козите ги доим. Това, колкото и просто да изглежда отстрани, е дейност, която е специфична и ни отнема 2 часа на мен и баща ми, който вече е 72-годишен, но усърдно ми помага. Доим ги сутрин и вечер. Лятото е истинска мъка, защото тогава е и усилената земеделска работа и прибирането на сено... Нали се сещате, че млякото трябва да се обработи, най-често го правим на сирене. Тази процедура е също специфична.

- Какви други животни отглеждаш?

- Имам над 50 кокошки, патки и 4 гъски. Знаете ли, че гъските са по-добри пазачи на двора от кучетата. Те когато влезе външен човек, го нападат, така лошо хапят, че може да те наранят сериозно.

- С какво храниш животните си?

- С жито, овес и сено. Всичко произвеждам сам. Сея, жъна и прибирам житото сам. Обработвам пустееща земя, под аренда и наша наследствена. Знаете ли как се прибира сено от 150 декара ливада? Кося с косачка, после суша на място, балирам и прибирам сеното.

Но за да натоваря балите, първо ги пренасям до ремаркето, после ги нахвърлям вътре, качвам се да ги подредя и свалянето става пак по същия начин. По 80 бали товаря на ремарке, а една бала тежи около 30 кг. А това сено, което е на купата, го прекарвам с каруца. На двора правя купи, качвам се на близо 4-5 метра височина, баща ми ги подава отдолу, а аз с вилата го редя. Не е толкова просто, пак казвам, както изглежда отстрани. Големите купи достигат до 5-6 метра височина, направил съм 11 купи със сено и люцерна.

Работим денонощно, но “файда” няма. В момента се подиграват с нашия труд. На пазара цените не са реални, кокошето яйце в момента продавам за 0,35 лв., а гъшето - 1 лв.

Знаете ли какво ми прави впечатление? Тук, в Горно Българчево, има млади хора, които никъде не работят. Лятото им давам надница по 20 лв., за да ми помагат при товаренето на балите на ремаркето, но те отказват.

Подсмиват се, може да нямат и 20 стотинки, но седят в барчето и пушат цигари, не им се работи.

- Членуваш ли в някоя партия?

- Не, безпартиен съм. Виждам, че в политиката не се играе честно, управниците не гледат да се успокои и удължи живота на обикновения човек. Напротив, всеки управник гледа да “дръпне” колкото може и да се покрие. То ясно се вижда какъв е животът ни, няма какво да го говорим. Преди 20 години се мислеше за всички хора, няма значение какъв си - българин или циганин, беден или заможен... Затова и от 6-7 години не съм ходил на почивка, скоро сигурно няма и да отида...

В разговора се включва и майката на Кирил Христов - 68-годишната леля Дафинка:

Като дойдат избори, ни обещават: Така ще направим, иначе ще стане, а после ни забравят и нищо. Преди се живееше по-спокойно. Когато беше Тодор Живков, купувахме по 10 хляба, с тях хранехме прасетата. По 0,30 лв. бе хлябът, давах 3 лв., а сега... Сега давам 4 лв. за 4 хляба. Мелим жито, за да храним животните. Тогава беше евтино всичко и ние бяхме спокойни. Откакто Бойко дойде на власт, пенсията не е увеличавана.

Всяка сряда ходя на пазара, продавам каквото съм произвела - домати, чушки, боб. Преди години ходех заедно със свекър ми Владимир, от него ми е този “занаят”.

Цял живот се занимавам със земеделие. Гледах предимно тютюн, работех към ТКЗС-то.

От работа не ме е страх, не че се оплаквам, но вече не мога. Садя боб и царевица така, както съм с двете тояги. Ето така, подхвърлям с едната ръка, с тоягата покривам, подпирам се с другата ръка, иначе не мога да стоя права. Има хора дето ми се чудят и питат: Ама ти как работиш? Ето така, работя, като знам, че иначе няма да има. Ако легна вътре, няма да има нищо за трапезата. Сега имам и правнуче от страна на дъщерята, но няма с какво да им помогна, само със зеленчуци, за да приготвят зимнина за внучето...