За да пееш като щурец, трябва да се трудиш като мравка

Със стотици народни песни в репертоара си, Иван Стоянов Дяков от Благоевград е сред най-популярните изпълнители и пазители на изворния фолклор и авторското народно песнопение в Пиринския край. Роден е през месец март в Хаджидимово. След завършване на Строителния техникум в Благоевград работи в град Гоце Делчев и Хаджидимово. През годините е домакин и самодеец в родното читалище "Яне Сандански", където е солист на фолклорна мъжка група "Комитите", с ръководител Димитър Милушев - дългогодишен ръководител и секретар на читалището. Съпругата му Лиляна Димитрова е филолог и работи в Регионална библиотека - Благоевград. Децата им Радослав и Ивана са ученици.

- Иване, откъде произлиза фамилното ти име Дяков?

- Дяков е прякорно име. В рода ни е имало прадядо, който бил голям певец и според хората пеел като дякон. Наричали са го Дякона, от което се е получило и Дякови.

- Излиза, че в рода ти е имало и други певци.

- Така е, при мен има и наследственост. Ако не имоти, поне песни съм получил като наследство. В списъка на родовите певци освен незнайния прадядо, който пеел като дякон, специално място заема и мама Веселина. Без нея преди години съборът “Пирин пее” не е минавал. Участвала е като самодейка в група за изворен фолклор към читалището в Хаджидимово. Не е щадяла гласа си и по време на работа по нивите, а и у дома - като седне на разбой или хване каквато и да е къщна работа. Много песни бе приютил и в ума си, и в сърцето си и тате Стоян. Имаше нюх, имаше глас. Често с мама и тате пеехме и ние, дечурлигата.

- Помниш ли кога за първи път си запял?

- Е, точно не, но може би набързо, след като съм и проплакал. Някъде към осмата си година вече пеех прилично. Позапали ме и чичо ми Кирил. По това време той беше единственият в нашата махала, който имаше грамофон и пускаше плочи с македонски народни песни, изпълнени от известните певци Васка Илиева, Никола Бадев, Есма Реджепова, Александър Сариевски. При нас ги нямаше, защото бяха забранени от властите и слушането на македонски песни се приемаше като вражеска проява срещу народната демокрация. Хората обаче си слушаха - къде явно, къде тайно, че знае се - забраненото повече се търси. Харесвах изпълненията и на големите наши певци Руска Стоименова, Илия Аргиров, Емил Ристосков, Димитър Коларов, Костадин Гугов и много други.

- Кога разбра, че вече пееш?

- Бях в първи клас в Хаджидимово. Там за първи път излязох на сцена. Като първокласник получих и първата си награда. Връчи ми я лично директорът на училището. Това беше една автоматична писалка, от тези, които се пълнеха с мастило. Другарчетата ми завидяха, защото тогава такива писалки бяха рядкост. Отличието бе за песента “Донке, ле, либехме се”, която знаех от мама.

- Показал си дарби, защо не отиде в някое музикално училище, а отиде в Строителния техникум в Благоевград?

- Нещата наистина тръгнаха към музиката. В Хаджидимово дойдоха от Северняшкия ансамбъл да търсят даровити деца. Прослушаха няколко и аз бях сред тях. Харесаха моето изпълнение и бях одобрен. Тогава нямаше телефони и с тате чакахме телеграма. Нямаше и вместо за София спряхме в Благоевград, където вече бях приет в Строителния. А то телеграма е имало, но пощаджията е решил, че може и друг ден да ни я донесе...

- И така се размина със северняците.

- Да, и може би за добро, че така останах верен на македонската народна песен. Но и в техникума се занимавах с музика. Със съученици си направихме и тарамбука. Вероятно по това време гласът ми е хващал вярно петолинието, защото учителят по музика ме вдигна веднъж, изпита ме и много се впечатли. Писа ми шестица и повече не повтори да ме изпитва. В казармата също се занимавах с музика.

- На какви инструменти можеш да свириш?

- Като дете използвах пищялка. Имах мерак за голям акордеон, но поради финансови проблеми ми купиха малък. В по-късни години като участник в оркестър “Неврокоп” свирих на барабани и тъпан.

- Как започна да се занимаваш професионално с музика?

- Това стана след казармата. С колеги основахме оркестър. Нарекохме го Оркестър за сватби и кръщенки. Ръководител беше Димитър Милушев. Аз бях тъпанджия. Впоследстие започнах изяви и като певец. И така тръгнахме по села и паланки. После пътят ми се кръстоса с известния кларнетист Петър Воденов от Илинден. Тръгнахме по целия регион, а и къде ли не с нашия оркестър “Неврокоп”. Към 1990 година се отвориха границите и ходихме да свирим и пеем из Македония. Беше време, когато се роди и “Пирин фест”. Опитах шанса си с песента “Стар мерак”. Тя сега е хит, но чаках три години да я включат в програмата на фестивала, който после стана “Пирин фолк”. Причината беше, че в песента имаше “ке”, което е трябвало да стане “ще”. Но песента нямаше да е същата, затова аз настоявах да си бъде с “ке”.

- Ти лично как приемаш промяната на думи в песента?

- За мен това не е правилно. Така се секат корените и дървото съхне. Ако в песента е “цръно”, не бива да става “черно”, или “цръвено” да става “червено”. Македонската песен не бива да използва буквите “я” и “ъ”, че се губи мекостта на мелодията. В първите години на моето творчество и аз се подведох няколко пъти, но вече се старая да бъда максимално точен в интерпретирането на македонската песен.

- И какво се случи със стария мерак “Стар мерак”?

- Взех трета награда и песента стана хит, докато тези, които бяха на първо и второ място, се позабравиха. Тук ще изкажа благодарност на фолклориста проф. Тодор Иванов Живков, който бе в журито и бе заявил, че ако няма отличие за “Стар мерак”, няма да подпише протокола. Журналистката Цвети Радева от Националното радио също бе подкрепила горещо мнението на професора за песента, за което й благодаря.

- Каква бе съдбата на оркестъра?

- Е, дойде време и за раздяла. Ама много сме ходили, много сме свирили и пели, и навсякъде взе да се говори, че това е оркестърът на Дяката. Бяха сладки години, макар и с кръчмарски привкус. Имаше случаи, когато булката беше в напреднала бременност, понеже нямахме нито една свободна събота и неделя, но те искаха да свири нашият оркестър на сватбата им, и затова чакаха понякога месеци.

- Кога приключи с кръчмарското пеене?

- През 1996 година. Вече живеех в Благоевград и записах и издадох първия си албум. Записах 14 песни в студио “Пайнер” и той се казва “Стар мерак”. Аз нямам музикално образование и може би в това ми е късметът. Веднъж споделих с музиковеда проф. Илия Манолов, че щеше да е по-добре, ако бях учил музика, а той ми вика: “Иване, наистина е добре да се учи музика, но може и да е за твое добро. Мнозина от тези, които са обработвали гласа си, са по-неуспели, защото са загубили и чувството към народното пеене. Ти си добър, защото пееш с глас, какъвто Бог ти е дал. Свой глас, свой стил”.

- Колко песни си пял?

- Може би над 1000.

- Имаш и свои песни?

- Да. Разбрах, че един певец се припознава не само с добро пеене, но и със свои творения.

- Работил си и с оркестър “Щуро маке”.

- Доста. С него съм направил много песни и албуми. Здравко Георгиев е неповторим музикант.

- Свои или чужди текстове ползваш в личните си песни?

- И мои, и на Даниела Атанасова, на големия Димитър Янев, на Мария Маринова и много други. Имам песен по текст и на дядо Петко Славейков от 1862 година, която е актуална и днес.

- Идват избори, пееш ли за някоя партия?

- Пея за всеки, който уважава и цени моето творчество. Когато пея пред хиляди хора на площади, стадиони, зали и виждам усмихнатите им лица, за мен това е най-голямата радост. Моята партия е народът.

- Имаш ли връзка с твоите почитатели?

- Да, живеем в 21-и век. Чрез моя сайт www.ivandyakov.com много хора се обаждат и споделят впечатленията си от моето творчество, както и предлагат песни, които искат да включа в моите албуми, за което им благодаря.

- Какво прави Иван Дяков, когато няма ангажименти?

- Мисли за песни, живее.

- Съпругата ти пее ли?

- Има глас. Била е конферансие на много концерти, сватби и други тържества, но нейният свят са книгите.

- Пял ли с в други държави?

- Да. В Русия, Македония, САЩ, и то два пъти. Пял съм в Чикаго на фестивала “Балкански искри”, на който фестивал дотогава беше участник от България само Иво Папазов /Ибряма/. Специална благодарност на българката Йорданка Соколова за гостоприемството и топлата грижа на всички българи.

- Да не пропуснем “Македония фолк” в Благовград. Имаш ли участия в него?

- Да, във всичките му издания. Имам награда на публиката за песента “Не се карай, стара ле мале”, награда за принос към фестивала, награда за популяризиране на македонската песен и т.н.

- Приемаш ли за нормално да се пее на плейбек?

- Така е по-лесно, но не е нормално. Добрия певец ще го познаеш, ако го оставиш да пее без съпровод и без микрофон.

- Щастлив човек ли си?

- Така мисля. Изживявам мечтата на живота си. Исках да стана народен певец и станах.

- Колко албума имаш вече?

- Девет. Тези дни записах песните и за десетия, в който албум съм включил както песни от Пиринския край, така и авторски песни на македонска основа. Нека всички мои почитатели очакват в скоро време да ги изненадам приятно.

- Пее ли някое от децата?

- Малката ми дъщеря Ивана има няколко професионални записа. Много хора от различни краища на България се обаждат, за да изразят възхищението си от нейните изпълнения. Затова в новия ми албум ще има и дуетна песен с нея.

- Като Баба Мравка ли се чувстваш, или като Щурец?

- Мисля, че и двете заедно. Работя като Баба Мравка и се опитвам да съм като Щурец в пеенето.