За да не ставам смешен пред клиентите в заведението ми, научих гръцки на 50 години

- Г-н Янев, на 50 години научихте гръцки език, завършихте Школата за чуждоезични в Солунския университет “Аристотел” и преводачеството от гръцки език се превръща във Ваше професионално занимание. Как стана всичко това?

- Случайно. Наистина случайно. Както знаете, имам малък ресторант в Кресна, идва някой грък и си поръчва едно, ти търчиш - сервираш друго. И ставаш смешен. После друг ти подава книга, трети се оказва, че е доцент в университета и ти дава наредба, по която можеш да се явиш на кандидатстудентски изпит, за да те приемат да учиш в университета. И така стават работите.

После в интернет, докато другите си чатят глупости, тебе случаят те бута да се свържеш с конкретен гръцки поет и като идеш в Солун, да те отведе в книжарница и да ти помогне да избереш проза, защото това искаш да превеждаш...

И книгата, която същият поет ти подава, е тая, която никой не е превел в България, а авторът е М. Карагацис - най-трудният след Пападиамантис, който пише смесица от катаревус и новогръцки, и на всички им падат моливите от ръцете, като почнат да пишат...

След това ще ти се случи така, че да спре автобусът на Драматичен театър “Онасис” от Атина и като те видят какво превеждаш, ще те поканят в автобуса да се запознаеш с артиста, който играе главния герой, чиято съдба в момента превеждаш... Оказва се, че същите артисти са играли пиеса по романа “Юнкерман”. Или както си работиш, ще застане до теб една възрастна гъркиня и с тоя, който й прави сандвичи, тя ще вземе да говори за литература и ще се окаже, че е председател на Съюза на писателите в Северна Гърция и ще помага, за да се добият авторските права и да се издадат книгите... И си казваш: Бре, това явно не трябва да се пропуска и... почваш да чуваш гласове от превеждане.

- За колко години усвоихте езика?

- 2006 година отидох в университета в Солун почти подготвен, сам се готвих. Да съм бил на 3-4 лекции. Повече ходех на консултации, на които ми казаха да не се заблуждавам да чета от каквито и да било автори, ако искам да науча добре езика - ето ти каталог, ето ти университетската книжарничка отсреща, каквото сме написали - това ще четеш. И наесен заповядай, защото взимаме 70 евро и те късаме... Е, не можаха да ме скъсат.

- Труден ли бе изпитът?

- Това е изпит, който се равнява на прием в университета. В сградата има 140 души от всички точки на планетата, гърци, родили се в чужди държави, от френския и британския колеж, всички студенти, които ще следват - повечето чужденци, имаше и двама-трима българи, и това много ме радваше, че знаят пътечката към светлината, защото език, който е дал 50 000 думи на света, а е взел само 500, не може да не носи светлина. Той е основа на езиците с граматика.

- И след завършването на школата тръгнахте към превода на един от най-трудните гръцки автори?

- Ами да, защото тия знания трябва да ги ползваш някъде. Бях изчел доста литература, завърших курса, което ми даваше възможност и да уча в избрана от мен специалност, но тъй като годините са ми бая, за да ставам студент и да посещавам лекции, започнах да търся подходяща литература за превод. Без да съм имал големи амбиции.

- Но литературата не е разговорна реч, това са метафори, изказите са многозначни, сложни. Това е голямо предизвикателство и смел избор. Какъв е Вашият превод?

- Прекрасен. Нито е буквален, нито е творчески, просто верен. Достоевски е бил против буквалния превод и в своите преводи той е внасял много творчество, даже с риск малко да се отдалечи от самата фраза... И между другото този автор, когото превеждам, не се казва М. Карагацис. Истинското му име е Димитрис Родополус. М. означава според някои Митя - един от двамата братя Карамазови. Като малък авторът се е крил да чете Достоевски под едно дърво в черквата в Расани, където е бил роден, и Достоевски му е бил учител в литературата.

- Това означава ли, че е повлиян от стила на Достоевски?

- В Карагацис се усеща стилът на Достоевски по описание на тежките по душа хора, хора, изолирани от обществото, но три пъти по-чувствителни от самото общество.

За гърците Карагацис е това, което за нас са Димитър Димов и Елин Пелин. Така го обичат в Гърция.

- Как така до днес няма превод на М. Карагацис в България?

- Аз просто се изумявам - ние имаме много добри преводачи от гръцки. И Стефан Гечев, и Здравка Михайлова, проф. Ников и те са превели какво ли не. Проф. Александър Ников е превел почти цялото древногръцко драматургично творчество, Стефан Гечев - поезия, като се започне от началото на миналия век и преди това до към 80-90 години. Здравка Михайлова е превела много съвременна поезия, но как така им е убягнал Карагацис - не мога да кажа.

- За три години колко страници литература сте превел?

- Около 1600 -1700 страници, но това не е толкова важно, по-интересното е до какви дълбочини на езикознанието съм стигнал.

Първото, което преведох, е трилогията “Приспособяване под Тивас”.

В трилогията се разказва за трима чужденци, които идват в Гърция. Първата книга е посветена на живота на руския емигрант полк. Ляпкин - потомствен болярин, емигрирал в Гърция след Октомврийската революция. Започва работа в Гърция, създава семейство, но в крайна сметка не може да се приспособи под слънцето на Аполон, защото тук нещата са други, не както в Русия...

Другият е финландецът Юнкерман, но Финландия в състава на Велика Русия. И той идва в Гърция, става банков чиновник, познава се с полк. Ляпкин, когото има за пълен боклук, защото кръшка от морала в руската царска армия... Юнкерман е човек на бизнеса с комерсиално отношение към живота, но и той не се приспособява под Тивас, връща се и умира във Финландия.

“Голямата химера” е последната част от трилогията и тя е най-четената и обичана книга на автора в Гърция. Няма библиотека в Гърция, в която да не я има. Съвременните млади хора на Гърция, като я прочетат, я преместват от бибилиотеката на родителите в собствената си... “Голямата химера” разказва за живота на една французойка в страната на Тивас, която също не може да се приспособи и се се самоубива.

Така големият Карагакис посвещава хиляди страници на невъзможността за съчетаване на духовните и културните ценности на различните племена: северно-руското, викингското и галското с гръцкото. То и днес не е възможно, защото гръцкото племе е най-себичното, отдаващо над 100 % влияние за развитие на културата в света като своя заслуга и трудно възприемащо духовните ценности на останалия свят. Имат основание.

И друга трилогия ме чака, но там събитията и личностите са повече в исторически план, но преди да продължа, ще се постарая да получа авторските права, които се държат от дъщерята на писателя Марина Карагакис, която наскоро публикува роман за живота на баща си.

- Какво най-много Ви затрудняваше?

- Аз имах един ужасен случай и пак щях да “чувам гласове”, защото се сблъсках с една непреведима и трудна фраза. Между другото имам помагачи в Солун и в Атина - все хора, които се занимават с литература, високообразовани, с по няколко филологии, които говорят и френски, и английски, и немски, и няма начин да ни “избяга” нещо и да не го преведем, но куриозното беше, че не можахме да преведем един израз. И аз случайно, ровейки се в речниците, намирам нещо подобно в един стар венециански средновековен речник и преведох израза. Казвам им го, спорихме близо месец и най-накрая се убедиха, че съм прав.

Това ти го давам като пример за трудността на този език и за перипетиите, до които можеш да стигнеш. Може да стигнеш и до психиатрията... Ха, ха!

- Имате много приятели от литературните среди на Гърция?

- Приятели хиляди. И хиляди хора участваха в превода на тези книги. Като спре автобусът, пълен с гърци, и като видят книгата на компютъра, и почват дискусии. Има някои неща, които са трудни, защото са на диалектен говор, но все ще се намери някой от съответния регион да помогне. И понякога най-простият на нивата дядка разтълкува нещо, което професорите не могат, което е естествено.

- Съвременните гърци четат ли?