За да е психически здрав, човек е важно да е обичан и приеман

Д-р Антония Иванова е родена през 1975 година в Благоевград. Завършва Математическа гимназия в родния си град, а през 2000 година медицина във ВМА - Плевен. Веднага след студентската скамейка започва работа в тогавашния областен диспансер за психично здраве, сега Център за психично здраве. Д-р Иванова работи по договор със Здравната каса в доболничната помощ като специалист психиатър. През 2011 година започва работа в благоевградската държавна болница, в неврология и спешно- приемно отделение. Д-р Иванова е специализантка по неврологични болести.

Омъжена е и е майка на три деца - второкласничката Лили и първокласниците, 7-годишният Венцислав и 6-годишната Ивана. Съпругът й Марио Биков е известен адвокат в Благоевград и региона.

- Д-р Иванова, Вие работите в спешно-приемно отделение на благоевградската болница от септември 2011 година, какви са впечатленията Ви, кои пациенти търсят най-често Вашата помощ?

- Патологията на постъпващите спешни случаи е различна, тук обслужваме пациенти с различни заболявания и от различни възрасти - от бебета до възрастни хора. На по-леките случаи след лекарския преглед им се назначава лечение, по-тежките се хоспитализират под активно лекарско наблюдение. Обикновено на нощно дежурство до 24,00 часа обслужваме възрастни хора със сърдечносъдови заболявания и деца, но след полунощ постъпват пациенти с проблеми с нервите. Всяка вечер постъпват по 2-3-ма пациенти с подобни оплаквания. Най-често това са хора, които работят много и са натоварени през деня. Най-честите оплаквания са, че след като заспят, изведнъж се събуждат със сърцебиене, стягане в сърдечната област, схващане на крайниците. Началните симптоми на невротичните разстройства са по принцип трудно заспиване, тревожност през деня. Първите симптоми са доста по-рано и по-леко изразени и поради това хората ги подценяват.

- Д-р Иванова, кога пациентите трябва да Ви потърсят, коя е “първата сигнална лампичка”?

- Обикновено при оплаквания от тревожност хората посещават личните лекари и колегите им изписват успокоителни лекарства. Има хора, които с години приемат само успокоителни. За съжаление при задълбочаване на здравословни проблеми пациентите не желаят да отидат на психиатър. Хората се срамуват и подценяват сериозността на такъв проблем. Близо 75% от пациентите не посещават психиатър, дори да имат нужда от лечение. Това са физически здрави хора, които имат симптоми на депресия, изпитват чувство на тревожност, страдат от безсъние. Все още българите смятат, че на психиатър отиват само лудите. В момента хора с тежки психози се лекуват успешно амбулаторно, при домашни условия, постигат се много добри резултати. Пациенти с психични заболявания могат да работят, да водят нормален живот и да не им личи, че имат сериозен психичен проблем, но е важно да си взимат редовно назначеното лекарство и да посещават психиатър. По преценка на психиатър се провежда лечението, може пациентът да бъде насочен за консултация и при друг специалист.

- Има ли връзка между психиката на човек и заболяванията въобще?

- Психиатрията не е ограничена наука. По принцип хората с други заболявания често имат психични симптоми, хората със сърдечни заболявания имат психични проблеми, както и пациентите с кожни заболявания, неврологични и други. При психосоматичните заболявания проблемите с психиката се проявяват като телесно заболяване. Сериозни психични проблеми могат да доведат до инсулт и инфаркт. Гастритът и астмата са заболявания, базирани на връзката между психиката и орган. Емоционално по-лабилните хора развиват гастрит, кожни заболявания, например псиоразис. Когато човек е по-спокоен, дори да има астма и псиоразис, тези заболявания са в ремисия, не получават кризи.

Психоорганични заболявания са тези, при които проблеми с тялото водят до психични проблеми. Например, когато един пациент има тумор в мозъка, той има халюцинации, става объркан. При анемия също хората стават объркани, депресивни, нямат сили и настроение.

- Д-р Иванова, психозата при какви пациенти най-често се явява?

- Прави ми впечатление, че това са млади хора, от 18 до 40-годишни в активна работоспособна възраст, които учат и много работят, предимно хора с висше образование. Най-често съобщават, че усещат силна болка в областта на сърцето. В такива случаи първо трябва да се изключи проблем с тялото, да се извърши лекарски преглед с направа на кардиограма и тогава вече може да говорим за психичен проблем. Много често психичните проблеми “маскират” други заболявания, затова първо трябва да се отхвърли съдечносъдов проблем.

- Кога пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, така че проблемът да не се задълбочава?

- Почти всеки пациент има личен лекар и е редно да сподели повишена тревожност, нарушен сън, проблеми с цикъла при жените. Хора, които са пренатоварени в работата, е хубаво да се консултират с лекар за намаляване на напрежението. Подходът е индивидуален, лекарят е този, който ще прецени дали да назначи лечение с успокоително, или ще насочи пациента за консултация при специалист психиатър. Препоръчвам хората с повишена тревожност да се насочват при психиатър, а не при невролог. Неврозите ги има и при психичните заболявания. При пациентите с невроза поведението им е адекватно, те не губят ориентация, може да се самообгрижват. А пациентите с психоза се изолират или прекалено много комуникират, те сякаш са в свой свят. Характерно за хората с психозата е нарушение на мисленето, внушаване на различни ситуации, например преследване. Това се получава вследствие на разстройство в мозъка, тогава на хората започва да им се привиждат и чуват различни неща, рязко се променя настроението им.

- Стресът причина ли е за отключване на психични заболявания?

- Самият стрес действа по няколко начина, предразполагащ фактор е за повишено артериално налягане, води до неправилно хранене и повишаване на холестерола, който е един от факторите за получаване на инсулт и инфаркт.

Често хората, които са подложени на стресови ситуации, се хранят безразборно, предпочитат сладки и тестени продукти за подобряване на настроението.

Организмът не е в естественото си състояние, когато е подложен на стрес.

Друг проблем е, че има пациенти, които с години не са посещавали личния си лекар. Касае се за занижена здравна култура при българина и страх, че може да му бъде открито някакво заболяване, и сами се успокояват, че са добре.

Изключително важна е бързата намеса на близките за своевременно търсене на лекарска помощ.

- Д-р Иванова, а кога с колегите Ви търсите консултация от психиатър?

- В спешно отделение от дежурния екип се изисква да бъде компетентен по всякакви здравословни проблеми за поставяне на точна диагноза. Най-добрият вариант е да има на дежурство по двама специалисти, например вътрешни болести и невролог, кардиолог и психиатър. На този етап има създадена добра координация и при необходимост своевременно се извиква за консултация специалист по съответното заболяване. Много важно е да не се подцени сериозността на здравословен проблем. Например, постъпва младо 20-годишно момиче и твърди, че не може да спи, схваща се, има нарушения в менструалния цикъл. В конкретния случай дежурният лекарски екип ще й окаже първа помощ, пациентката ще бъде стабилизирана и освободена, но тя задължително на следващия ден трябва да потърси лекарска помощ при личния лекар или психиатър. Защото в случая е овладяно оплакването, но проблемът не е излекуван.

След първата консултация задължително трябва да се проведе втори преглед след 15 дни, състоянието трябва да се проследява ежемесечно, да има контрол и лекарско наблюдение. За съжаление, ако пациентът потърси компетентна помощ след половин година, проблемът вече се е задълбочил.

- Д-р Иванова, има ли разлика между мъже и жени относно психичните заболявания?

- При мъжете неврозите са много по-драматични, защото те се приемат за силния пол. За съжаление мъжете, които заемат ръководни постове, често правят тежки неврози. Обикновено те се оплакват от силна стягаща болка в сърдечната област, главоболие. Невротичната реакция при тях е нормална за ситуацията, в която работят, те са изключително натоварени, денонощно аганжирани. На всички хора, които заемат ръководни постове, независимо дали са мъже или жени, трябва да им се прави психопрофилактика, да се консултират с психолог. Например полицаите имат назначен психолог, с когото разговарят при инцидент. Нашата работа, на лекарите, също е изключително натоварена и стресова, защото в ръцете ни може да умре човек.

За съжаление хората, които са преживели такъв стрес със смъртен случай, когато заспят, при тях “изплуват” тези спомени. На някои хора даже им се привиждат събития - на полицая може да му се появи образ например на прегазения на пътя пешеходец. Това са симптоми на посттравматично стресово разстройство и всъщност полицаите с тези консултации при специалист ги предпазват точно от това - да не развият тежка невроза, която задължително трябва да се лекува... Препоръчително е човек, преживял силен стрес, да не го “таи” в себе си, трябва да се научим да споделяме. Редно е да се посети психолог, защото често в такива случаи се налага да се приемат успокоителни лекарства. Обикновено се назначават ниски дози, за да може самият пациент да осмисли ситуацията и да не се развие тежка невроза.

Когато нещо те тревожи, трябва да го кажеш, да потърсиш компетентна помощ.

При смърт на близък човек, ако защитният механизъм на човек не работи добре, той може да получи инфаркт или инсулт.

- Какво трябва да знаят хората, как да се справят с подобни ситуации?

- По принцип нещата не са толкова сложни, когато човек усети, че нещо не е наред с него, че постоянно го стяга сърцето или има главоболие, трябва да потърси лекарска помощ, а не да отлага във времето. За съжаление повече нощно време хората мислят първосигнално и при сериозни оплаквания веднага търсят лекарска помощ за проблем, който са отлагали през деня.

За да съхрани здравето си, човек трябва да прави всичко, което му харесва и доставя удоволствие.

Живеещите в Благоевград имат една прекрасна алея за разходки в парк Бачиново, всеки сам да прецени докъде може да стигне с разходки, за да се “очисти” от натрупания негативизъм.

Важно е човек да бъде обичан и приеман, да се чувства на мястото си, да върви напред и да не се страхува да се развива. Така възпитавам и децата си - да не се ограничават и да не се страхуват, да не стъпват само по “камъните”, а и във водата.

И накрая искам да уточня, че Югозападният университет завършват много добре обучени специалисти по психология, социални работници, логопеди. Тези млади хора трябва да се включат да работят в полза на обществото, някой трябва да ги организира. Жалкото е, че тези специалисти работят като сервитьори, автомонтьори и други, но не по специалността, за която са така добре подготвени, те са невероятен потенциал, който трябва да се използва.