За да бъдеш учител, трябва да носиш в сърцето си детството

28 юни 2012 00:18   3 коментара   19593 прочита


Търсим и откриваме непреходните ценности на българския дух сред учителите на ОДЗ "Радост", които отпразнуваха 130 години от началото на предучилищното възпитание в България.

С 5 различни по квалификация, по темперамент и години учителки обсъждаме трудната професия в системата на предучилищното възпитание в съвременен Разлог.

5 учителки, щастливи да боравят с най-трудната материя - децата. И трогнати до сълзи от цветето, подадено с грейнали очи...

Веска Белчева е детски учител с най-високата I професионално-квалификационна степен. Родена е в Разлог, завършила е "Предучилищна педагогика" в ЮЗУ. Учител с 38 години трудов стаж.

Ася Панкова е най-младият по стаж учител. Работи от една година в ЦДГ "Здравец". Завършила е "Предучилищно възпитание" в ЮЗУ - Благоевград.

Здравка Адамова е 36 години детска учителка в ЦДГ "Д-р Елиза Астинова". Завършила е Полувисш институт за детски учители "Надежда Крупская"- София.

Мария Караджова е учител във филиал "Кокиче" - с. Долно Драглище. Завършила е "Педагогика" в ЮЗУ.

Катя Галчина има седем години педагогически стаж, тя е от с. Горно Драглище, но работи в Разлог, във филиал "Ален мак". Има висше образование "Педагогика" от ЮЗУ.

- Радвате ли се на авторитета на учители? Престижно ли е да си детски учител днес?

- Веска Белчева: Аз от малка съм мечтала да стана детска учителка. Чувствам професията си като призвание... Моето вътрешно усещане е, че професията ми е престижна.

- Катя Галчина: Радвам се, че работя с децата, но родителите невинаги оценяват нашия труд. Трябва да бъдем искрени и да си признаем, че като цяло родителите и обществото не оценяват ролята на детската градина.

- Ася Панкова: Завърших през 1997 година и не съм си представяла, че ще работя като детски учител. И макар че имам само една година стаж, щастлива съм, че избрах тази професия. Работя предимно с деца роми. Има родители, които се стараят много и все повече оценяват работата на детските учители.

- Здравка Адамова: Мисля, че родителите действително оценяват нашия труд, но не всички... Гордея се, че съм детска учителка вече 36 години, въпреки че времената се промениха и по-трудно се работи и с деца, и с родители.

- Мария Караджова: Може би не гледат на нас като на бавачки, но не са наясно, че нашите отговорности и задължения са много по-големи, отколкото в началното училище, и в по-горните етапи на възпитателната дейност. Ние поставяме основите на едно дете до седем години, когато се формира като личност, и отговорността е много голяма

- Първите седем години ли са най-важни за човека?

- Здравка Адамова: Да, защото се полагат основите на възпитанието и на личността, въпреки че е много важно детето да дойде и от вкъщи с определени качества и навици.

- Веска Белчева: Неслучайно казват, че първите седем години са най-важни за изграждане личността на детето и на човека като цяло... Тук трябва да се подчертае ролята на родителите, защото се постига много, ако имаме тяхната подкрепа. При съвместна работа на педагози и родители има очевидни резултати.

- Какви са децата на Разлог?

- Веска Белчева: Все по-умни, все по-информирани, но и все по-глезени, палави, невъздържани и недисциплинирани...

- Мария Караджова: Все по-любознателни, защото искат повече да знаят.

- Какво Ви кара да продължавате напред?

- Веска Белчева: Това едничко цветенце, което децата ни подаряват с много любов и с грейнали очи на празниците...

- Здравка Адамова: Когато след четири години престой при нас ги погледнем - израснали, умни, знаещи, можещи... Това, което знаят, могат, показват пред нас и родителите, ни трогва до сълзи... Ние се гордеем с тях и че сме успели да ги отгледаме, възпитаме и научим.

- Катя Галчина: Всяка една усмивка, всеки танц и стихотворение, радостта в очите на децата винаги ме трогва.

- Какво е необходимо да се направи още за децата на Разлог?

- Базата е добра, но вече остаряла... Има недостиг на играчки, които да подтикнат детето да играе, и играейки да се обучава.

- Каква е формулата на добрия детски учител?

- Здравка Адамова: Има една песничка: "Като майка със усмивка блага всяка сутрин среща ни на прага...". За мен е особено важно да посрещам децата с усмивка, да вдъхвам надежда и добро настроение за деня, да се успокои, да бъде весело.

- Веска Белчева: Ако не се отнасяш към децата с любов, уважение, ако не се стремиш да грейнат детските очички, няма смисъл да се захващаш с тази професия, няма смисъл да бъдеш учител. Такава е била и моята първа учителка, която си спомням с много любов и уважение...

- Ася Панкова: Обичта е най-важна.

- Катя Галчина: Много е важна любовта към децата, да ги посрещнеш, да разбереш техните страхове и притеснения, да ги предразположиш... Все още съм млад учител и бях заместващ учител в повечето детски градини, но децата са чисти и ме трогнаха до сълзи, когато веднъж случайно ме срещнаха и ми казаха, че им липсвам... Бях щастлива и доволна, че са получили нещо от мен, но и те ми дават много.

- Мария Караджова: Трябва да носиш в сърцето си детството, да помним своето детство, за да бъдеш учител, и най-вече да обичаш децата.


Още за: А. Панкова   работа   деца   Още от: Отблизо

Принтирай статия
3 коментара
28 Юни 2012 16:37 | 26133
Оценка:
3
 (
3
 гласа)

да и да папкаш и да слушкаш управляващите.


30 Юни 2012 09:06 | митко рупите
Оценка:
-4
 (
4
 гласа)

Учителите са по вдетинени и от децата. Даскал щом е-значи прост човек


02 Юли 2012 20:25 | 555
Оценка:
-1
 (
1
 гласа)

Не съм съгласна, че са прости, но много озлобяха. напоследък. Помня случай в моя град дупница, детето ми беше ученичка в училище"Паисий Хилиндарски"Директорката една злобна жена, не те изслушва, направо те гони ако си потърсиш правата като родител. А пък за децата да не говорим, направо не желая да си спомням за детските години на дъщеря си, добре, че я отведох да учи в Испания и така детето ми завърши спокойно и с усмихнати учители.




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар