За братя Галеви и кмета Янев аз казвах на глас това, което дупничани си говорят на ухо

Милен Попов е роден на 13.09.1978 г. в Дупница. Стартира политическата си кариера през 2007 г., издигнат е за зам. председател на партия "Атака", същата година е избран за общински съветник. По образование е юрист, завършил е "Право" в СУ "Климент Охридски", по професия е адвокат, член на Софийска адвокатска колегия. През изтичащия мандат на местния парламент той бе основното острие срещу консултантите Пламен Галев и Ангел Христов, кмета Атанас Янев, председаталя на ОбС Явор Тодоров и екипа им в общината.

Преди един месец Милен Попов напусна "Атака" след общинско събрание за номинация на кмет и общински съветници с мотива "Близо 50% от активистите се подмазват на началника, за да се докопат до келепир".

- Господин Попов, на какво се дължи разривът между Вас и “Атака”?

- Не бих казал разрив. По-скоро става въпрос за обстойно осмисляне на дейността ми в ПП “Атака” - Дупница през последните 4 години и оценката, която получих от местната структура и националното ръководство на партията. Още в началото на февруари 2011 г. поставих пред Методи Стойнев въпроса дали следва да продължавам работата си в "Атака" и дали действията ми до момента се оценяват положително.

Отговорено ми беше, че такива въпроси до този момент си е задавал и той самият, но след назначаването му точно по това време за областен координатор в Кюстендил той вече бил убеден в правилността на политиката, която сме водили. Един месец преди вътрешния избор в "Атака" - Дупница /в началото на юни/ поставих за обсъждане на заседание на oбщинския сбор моето евентуално напускане на партията, тъй като не усещам каквато и да билo подкрепа.

Веднага след това, без дори да съм питан, М.Стойнев пред ваши колеги обяви, че двамата ще участваме във вътрешни избори и членовете на партията ще номинират един от двамата за кметската надпревара. Веднага реагирах на въпросната информация, но Стойнев заяви, че журналистите нещо са се объркали, а той бил имал предвид, че двамата сме най-подходящи като кандидати на "Атака". Въпреки това до момента на провеждане на общинското събрание ми беше показвано постоянно, че аз трябва да се откажа в негова полза и той да участва като кандидат.

Пред свидетели Стойнев заяви, че лично Волен Сидеров му е предложил да бъде кандидат-кмет. На въпроса защо споменава в такъв случай моето име неговото обяснение беше: "Ами нещата може да се променят". За мен беше ясно, че моята кандидатура няма никакъв шанс, след като има членове, които знаят за подобно решение на Волен Сидеров. Това беше и причината да заявя, че не се ползвам с подкрепа от националното ръководство на партията.

Въпреки всичко, не си направих отвод и принудих Стойнев и поддръжниците му да се поизпотят за своята победа. Те мобилизираха за въпросното събрание куцо и сакато, само и само да спечелят. Именно тези хора на събранието пускаха не по една бюлетина, а по няколко за него, за да бъде по-сигурен изборът. Преди самото гласуване споделих пред присъстващите членове на "Атака", че ще приема тяхното решение като вот на доверие за моята работа в местната структура. Информирах ги и за това, че на национално ниво не съм желан.

Резултатът от гласуването обаче беше изключително показателен. Членовете одобриха само и единствено работата на Стойнев. И така от общо 30 гласували се получиха 34 бюлетини, от които 27 за него и само 7 за мен. Очевадно е, че изборът е опорочен, но разликата в гласовете беше смазваща и аз затова признах избора. Въпреки че не трябва да се забравя и друго - на събранието нямаше нито един от около 15-те нови членове на младежката организация на партията.

Каква е причината за тяхното отсъствие не мога да предполагам, но имаше и членове, които не са били поканени, най-вероятно защото публично са заявили, че не подкрепят Стойнев. В същото време не можеше да не призная и че местните членове ми гласуваха своеобразен "вот на недоверие". Това ме мотивира и да си направя отвод от второто място в листата и да напусна ПП "Атака" - Дупница. След като по подобен начин ти се показва, че не си желан, няма нищо по-нормално от това да напуснеш.

- Защо влязохте в “Атака”?

- Ще ви кажа основната причина. А тя е свързана основно с бившия областен координатор на партията - Иван Мишков. Негова е основната заслуга да стана член на "Атака". Иначе преди моето членство в партията аз й симпатизирах в определени идеи - идеите за опазване на българщината, патриотизма и поставянето на България над всичко. Но никога не съм се виждал като част от партия. Допълнителна роля за влизането ми в "Атака" изигра и фактът, че в този момент тогавашният зам-председател на "Атака" Антон Сираков беше предприел сериозни стъпки за разграничаването й от партиите, които се бяха обединили да слугуват на братя Галеви. Беше ми ясно показано, че има нужда от хора като мен в тази партия и това ме мотивира да стана част от нея.

- Методи Стойнев остана в “Атака”, как се разделихте с доскорошния партиен партньор?

- С него се разделихме цивилизовано. Веднага след събранието членове на партията направиха опит да бъдат преодолени възникналите проблеми. Само че за мен не беше важно "Атака" - Дупница да промени избора си за кмет, въпреки че и това беше поставяно на обсъждане, а хората в избираемата зона на листата да бъдат внимателно подбирани. Защото там преобладават лица, които през тези 4 години не смееха да демонстрират по никакъв начин партийната си принадлежност, както и подкрепата си за нашата дейност.

Когато поставях на вниманието на Стойнев предложенията си за рокади в листата, ми беше отговаряно, че за да не се сърдят, не трябва да правим промени. Но аз на избори с подобни хора, заели челни места в листата, не мога да ходя. Не мога да подлъгвам избирателите, че това са честни и почтени хора и те ще имат подобно на нашето поведение в следващия Общински съвет. Нещо повече, Стойнев също има подобни притеснения, защото при разговор с него дали тези хора, ако влязат в съвета, няма да ни оставят отново сами, ако сме опозиция на управляващите, той заяви, че ако сме сред управляващите, няма да ни оставят. Това говори много за кадровата обезпеченост на листата на "Атака".

На следващия ден след проведеното общинско събрание, когато предадох на Стойнев заявлението ми за прекратяване на членството в "Атака", проведохме отново разговор с него, като обсъдихме и моралния облик на някои от неговите кандидат-съветници. На неговата молба да не се плюем по време на кампанията, аз му обещах, че може да разчита на едно - че ще говоря само и единствено истината. Разговорът ни приключи с ръкостискане.

- Ще се кандидатирате за кмет, според Вас от какво най-много се нуждае Дупница?

- Всяко действие на един кмет трябва да бъде насочено към едно-единствено нещо - да превръща града ни в естествен регионален център за съседните общини - здравен, образователен, културен. Ето защо първото нещо, с което ще се заема, ако бъда избран, е общинската болница. Тя ще заеме водещо място в моята програма. Дупница се нуждае от една модерна и съвременно оборудвана болница.

Ще се разгледат и възможностите за продължаване на строителството на вече започнатата болница, като, разбира се, проектът се осъвремени съобразно новите здравни изисквания. Идеята ми е болницата да бъде в една сграда. По този начин, освен чисто финансовите икономии, които ще се реализират, ще се постигне и едно по-добро здравно обслужване на населението. В тази връзка подобно е и желанието на преобладаващата част от завеждащите на отделения в болницата, изказано от тях на проведените срещи.

Веднага след общинската болница поставям въпроса с подобряване на пътната инфраструктура. В Дупница ние нямаме пътища, в момента и улиците ни приличат по-скоро на картофена нива. Затова е необходим спешен ремонт. Казвам ремонт, защото първоначално ни е необходимо точно това, предвид желанието ми да се кандидатства по проект за смяна на водопроводната мрежа.

Същата в по-голямата си част е изградена от азбесто-циментови тръби, които отдавна са отречени в европейските държави. Именно след изпълнението на подобен проект мисля, че трябва да се извърши и цялостно асфалтиране на улиците на Дупница. В същото време прекрасно знам финансовите възможности на общината, или по-точно липсата на такива след 4-годишното пагубно управление, довело я до финансов колапс и несъстоятелност. Затова акцентът в програмата ми ще бъде разработването и печеленето на проекти от фондовете на Европейския съюз, а частта, предвидена за съфинансиране от общината, ще бъде осигурена чрез рефинансиране на някои от взетите заеми, което ще ни даде глътка въздух.

Същевременно няма да допусна забавяне на заплатите на свързаните с общината работници и служители, защото при мизерните възнаграждения, които получават, е неморално да изпитват страх дали на датата, на която им се дължат, ще бъдат изплатени. Също така трябва да се преосмисли и политиката на общината за привличане на инвеститори. Основното решение тук се нарича правила.

Когато има правила, които са еднакви за всички, и Дупница създава колкото е възможно по-добри условия за фирмите в сравнение с другите общини, те ще предпочетат нас. Ще се наложи и преразглеждане на редица подзаконови нормативни актове в тази посока, приети от Общинския съвет, както и коригиране на местните данъци, такси и цени на услуги, някои от които бяха увеличени през последния мандат десетки пъти.

- Кои са основните Ви послания?

- Основното ми послание ще бъде за единство. Всички трябва да направим обективна оценка за състоянието, в което общината се намира, и всеки със своите възможности да работи за измъкването й от блатото. Другото, на което особено държа, е активизирането на гражданското общество. В Дупница то беше приспано за 4 години, но за да има силно управление Дупница, е необходимо и активно гражданско общество.

- На коя част от населението в Дупница ще разчитате?

- Ще разчитам на мислещите хора. На тези, които милеят за Дупница и искат тя да бъде променена, да се превърне в един модерен европейски град. Надявам се те да успеят с гласа си на 23 октомври да променят Дупница и да докажат, че дупничани отново са горди и свободни хора, които са взели в ръцете си бъдещето на своя град. В последните години Дупница се обезлюди, което го доказаха и резултатите от националното преброяване. Връщането на напусналите Дупница обратно в родния им град минава през връщането на града на гражданите.

- Как преценявате шансовете си, ако ГЕРБ издигне Ивайло Константинов? Неговите финансови възможности няма ли да се окажат решаващи за крайния резултат?

- Ако дупничани избират своя кмет по това колко пари харчи за предизборна кампания, нищо добро не ги очаква. През тези 4 години аз бях последователен и принципен в работата си в Общинския съвет, като в гласуванията си винаги се водих от интересите на обществото. Затова сега не ми се налага да правя завои и да се отричам от всичко, което съм вършил, подобно на други партии. Именно това избирателите следва да преценяват, когато се изправят пред изборната урна - дали един или друг кандидат е работил за благоденствието на дупничани така, както се заклехме при встъпването си в длъжност, или е работил за собственото си облагодетелстване.

- Дупница е странен град, въпреки че сте почтен, неподкупен, инициативен, може и да не Ви изберат. Ще Ви заболи ли, ако загубите битката?

- Благодаря за оценката. Ако изборите са честни, имам своите шансове. В същото време вашите читатели трябва да знаят, че влизам в битката не просто за да участвам, а за победа. Не мисля, че в изборите трябва да участваш на олимпийския принцип, просто заради самото участие. Така че всички, които гласуват за мен, трябва да знаят, че гласуват за кандидат, който се бори за победа. Ако загубя, няма да страдам. Все пак имам прекрасна професия, която много обичам да практикувам. Адвокатската професия дава изключителна свобода, а аз съм изключително свободолюбив човек. Загубата на изборите ще означава само едно - че обществото не желае почтени хора в политиката и че политиката продължава да бъде изключително мръсна работа.

- Как ще се справите с катастрофалното финансово състояние на Дупница, ако бъдете избран за кмет?

- Първото, което ще поискам, е финансов одит на общината. Трябва да се очертае ясно финансовата картина в общината - да се разбере какви са задълженията ни към банки и фирми. Защото информацията, с която сега разполагам като общински съветник, е официалната такава, но тя не е реална. Тук е мястото да споделя, че се надявам задълженията да не са достигнали 20 милиона лева, както твърди финансовият министър, защото подобни задължения са кошмарни за град като Дупница, на който целият годишен бюджет му е 18 милиона лева. Община Дупница през последните 4 г. усвои 2 заема - единият от Фонда за енергийна ефективност, който е за малко над 2 милиона лева, и вторият е облигационният заем за 2 милиона евро.

По тези заеми се изплащат погасителните вноски, но не малка част ще остане за погасяване и през следващия мандат. По-притеснителни за мен са задълженията към фирми, според отчета за касовото изпълнение на бюджета, предоставен ни от Атанас Янев, те са над 6 200 000 лева. Аз винаги съм казвал, че тази сума най-вероятно е занижена, като част от извършените дейности от фирмите не са фактурирани умишлено и по този начин не влизат в тази сума. Така че тук може само да гадаем каква е сумата.

Фирмите, на които се дължат тези суми, обаче са собственост на лица от най-близкото обкръжение на консултантите на кмета и по тази причина няма заведени дела срещу общината и наложени запори на сметки. Ако бъда избран за кмет обаче, за общината няма да има милост и фирмите веднага ще си поискат парите. За да се избегнат катаклизми, ще се предприемат редица правни мерки за отсрочване във времето на плащанията.

Ще извърша и проверки по всеки договор, за да видя дали фирмите коректно са си изпълнили задълженията по договорите и ако не са, ще се потърсят неустойки. За неизгодно сключените във вреда на общината договори виновните длъжностни лица ще предам на прокуратурата. Няма да имам милост към никого. Що се отнася до задълженията към банките, предвиждам, както вече казах, да се извърши рефинансирането им. Това би дало възможност да стабилизираме общината.

Всичко това, съчетано с мерките за насърчаване на инвестициите, които предвиждам, ще доведе постепенно до възможност да изплащаме задълженията. Неразделна част от антикризисните мерки следва да бъде и закриването на някои от общинските търговски дружества, които са в тежест на общината - "Реклама-Дупница" ЕООД и "Финансово-счетоводна къща -Дупница" ЕООД. Със система от правни техники ще изчистя и дълговете на "Ученически столове - Дупница" ЕООД, които надхвърлят 250 000 лв.

- Присъдата над консултантите братя Галеви до голяма степен се дължи на Вашите анализи и конкретиката на фактите, които изложихте пред прокуратурата и съда. Кметът Атанас Янев също е на подсъдимата скамейка по Ваш сигнал, изправихте се срещу местен прокурор, който се оказа в договорни отношения с председателя на Общинския съвет Явор Тодоров. Вие наистина сте принципен, но не се ли страхувате?

- Страхът трябва постепенно да напусне дупничани, както и всички българи. Не трябва да си затваряме очите и да прекланяме глава пред явната несправедливост, пред бруталността и безогледните кражби. Аз през тези 4 години се борих с всичко това, но ми липсваше подкрепата на хората. Хората наистина ги беше страх и аз ги разбирам. Не може толкова години да са мачкани, да е потискана всяка форма на свободно изразяване на мнение и позиция, и изведнъж това да се промени.

Заедно с подкрепата на хората могат да се направят много повече неща и всички злоупотребили с тяхното доверие и пари да получат своето наказание. А иначе и при мен е имало страх, не мога да ви излъжа. Но никога не съм си помислял, че трябва да съобразявам поведението си с поговорки като “Преклонена глава сабя не я сече”. Просто аз бях избран от хората през 2007 г. и трябваше да казвам на глас това, което те си говорят вкъщи, но не смеят в момента да го кажат публично.

- Как смятате, че ще приключат съдебните саги срещу т. нар. знакови фигури на Дупница - братя Галеви, кмета Янев?

- По отношение на кмета и неговите консултанти се надявам да има осъдителни присъди. "Братята" вече получиха такава от Апелативен съд - София, където трима достойни български съдии отмениха оправдателната присъда на Окръжен съд - Кюстендил и постановиха осъдителна, като се надявам тя не само да бъде потвърдена от ВКС, но ако има протест на прокуратурата, да бъде завишено като размер наложеното наказание "лишаване от свобода".

Крайно време е онези, за които знае цяла Европа какво точно са извършвали, най-накрая да получат своето справедливо наказание. Добре че делото на "братята" се следи изкъсо и е обект на мониторинг от Европейската комисия. Това дава известна увереност,че можем да очакваме обективно и справедливо правосъдие и от последната съдебна инстанция - Върховния касационен съд.

Що се отнася до делото на Атанас Янев, аз изготвих и подадох сигнала до прокуратурата именно защото считам, че има извършено престъпление по служба от кмета. От разпита на свидетелите по делото, на който присъствах, това мое мнение беше отново потвърдено. Очаквам признаването на кмета за виновен за сключения анекс с фирма "Тоби" ООД и определянето на справедливо наказание. Но няма какво да се залъгваме - и тук надеждите за подобна присъда са ми изцяло в Апелативен съд - София и Върховен касационен съд.

- Как се чувствахте в ОбС, в който 4 г. бяхте сам?

- Никак не ми беше приятно, когато казвах истината за случващото се в общината през тези години отвсякъде да чувам дюдюкания и реплики. През този мандат 30 общински съветници гласуваха винаги "за" всичко, предложено от кмета и агент Тони. Стигна се дотам, че нямаме нито едно отхвърлено тяхно предложение, дори когато им казвах, че същите предложения са незаконни и ще бъдат върнати от областния управител. Те въпреки това пак си ги гласуваха единодушно, като след връщането им от областния управител, същите тези хора отново единодушно си ги отменяха.

Но това единомислие е обяснимо - огромна част от общинските съветници получиха мазни парчета от общинската баница, всекиму според нуждите. Някои сключиха граждански договори за правни съвети към общината, други се сдобиха с атрактивни общински имоти на символични цени, трети спечелиха апетитни обществени поръчки. Имаше и такива, които уредиха свои роднини и приятели на работа в общината. По този начин един Общински съвет се контролира и той безпрекословно гласува всичко, което поискаш.

Мога да кажа, че само аз и колегата Дангов с принципните си и добре аргументирани позиции през мандата им лазехме по нервите, и най-вече по нервите на нашия председател - щатния агент от ДС с агентурен псевдоним Тони. Ние може би сме и съветниците с най-много изказвания в този Общински съвет, но това не е кой знае какво постижение на фона на всеобщата апатия, налегнала останалите ни колеги.