За американците Бин Ладен беше добър терорист, когато избиваше югославските полицаи

Иван Топалски е роден в Благоевград. Завършва Езикова гимназия "Акад. Л. Стоянов" (с френски език) и българска филология в ЮЗУ "Н. Рилски". Познавач на Балканите. Изучава самостоятелно и владее почти всички южнославянски езици: сръбски, хърватски, босненски, черногорски, македонски. Главен редактор и преводач е в Издателска къща "Мелник" и на славянското списание "Ирин-Пирин". Заедно с поетесата от Сандански Катя Ерменкова организират международния фестивал "Мелнишки вечери на поезията".

- Иване, кое породи интереса ти към южнославянските езици?

- Осъзнах славянския си произход още в IV клас, когато в часовете по родинознание учехме, че българската нация е била съставена от три тотално различни етноса, което за мен е един мит. Достатъчно е човек да чуе родния си говор и да погледне в огледалото, за да разбере какъв е. И още повече - като общуваш с хората от другата страна на границата /на която и да е граница!/, виждаш, че приликите са много, много повече, отколкото разликите.

Разликите между сърби, хървати, бошняци, черногорци, словенци, българи и македонци се базират единствено на историческото развитие на отделните територии, които са попадали под различно влияние. Но когато седнеш на една маса с хора от споменатите страни, виждаш, че на десетата минута всички изкуствено налагани разлики се размиват. Което не води до това, че в днешния смисъл на думата сме една нация.

Ние сме различни исторически и политически създадени нации, но в етническия си аспект ние сме едно и също нещо. И лингвистично, колкото и езиците да се променят в последните 100 години, особено в последните 20, след разпада на Югославия, дори изкуствено се прави едно разделяне, което обособи 4 езика от единния дотогава сърбохърватски език. Няма нищо лошо в това да се нарича единният език с четири имена, лошото е, че се отива в тенденция да се правят и речници вече.

Преди известно време беше, не знам как да го кажа - не преведен, не адаптиран, а по-скоро преписан вече на черногорски език великият Ньегош, понеже бил писал на сръбски! След това пък лингвисти от Белград направиха едно изследване и се оказа, че новите думи в новото издание на "Горски виенац" на Ньегош са 0,014% от целокупния състав на използвания език. В Черна гора миналата година се въведоха още две букви, само и само с тенденцията езикът да се открои от този, който се говореше преди в Югославия, или от сегашния сръбски.

- От началото на 90-те години често пътуваш из Балканите. След драматичния и трагичен разпад на Югославия какви са днес взаимоотношенията, отворени ли са границите, преминават ли и контактуват ли помежду си народите свободно?

- Не знам дали ще се изненадаш, но Европейският съюз в Югославия беше дошъл много отдавна и никога не си е отивал. Гражданите на бившите югославски републики пътуват абсолютно навсякъде из цялата бивша държава само с лична карта, а в отношенията между хората се е запазило онова "братство и единство", което бе издигнато някога като лозунг. Югославия е още жива, само че на някакво друго ниво, не на политическо.

Сред интелектуалците тя никога не е умирала, продължава да съществува и всички конкурси, поетични, художествени и пр., абсолютно всичко се прави като нещо общо. Югославия е жива и в някои спортни състезания - баскетболната и хандбалната лига са общи, под егидата на европейските асоциации, разбира се, но го има. Има го и другото - голям брой спортисти от една страна участват в националните отбори на друга. Да не говорим пък за музиката!

- А какво е отношението, какво се чува там за България, за българите?

- В един момент, когато България съвсем целенасочено и неразумно признаваше сръбската автономната покрайнина Косово и Метохия за "независима" албанска държава, и то без санкция на Съвета за сигурност на ООН - честно да си кажа, изпитвах малко срам, че една православна и славянска страна застава срещу друга славянска и православна страна в изпълнение на чужда поръчка, долетяла оттатък Океана. И то в полза на едни хора, които макар че са се размножили много, не са се превърнали в народ.

Аз не виждам какво може да свърже някога православния славянин от България с представител на ония, наричани албанци. Не знам, може би политиците имат някакъв замисъл, но аз не виждам никаква логика. Беше ме срам, но там не срещнах никаква разлика: обръщението е "брате", няма друго наименование за българин. "Откъде си?" "От България." "О, брате!"

- Говорим за коя страна?

- Абсолютно за всички, с изключение на Хърватска, където все пак католицизмът е изиграл отблъскващата си роля. Малко там нас, сърбите, черногорците и македонците пък ни слагат под друг общ знаменател - като хора, принадлежащи на друга цивилизация. Но пък с хърватите ни сближава едно тъмно политическо минало отпреди 70 години, когато усташката Независима държава Хърватска е била съюзник на Царство България, и двете, естествено, протекторати на Германския райх. И са имали един общ враг - православна Сърбия. Това са неща, които не трябва да забравяме. Не знам дали някога България е имала някаква допирна точка изобщо с държавата Словения или със словенския народ, със словенската наука - но и там също сме приети добре: "братя". Мисля, че и българският народ като цяло също вижда в народите от бивша Югославия свои братя, макар че промиването на мозъци тече със страшна сила в последните години - за да се харесаме на някого, трябва да се мразим...…

- Чуват се гръмогласни възгласи на наши интелектуалци: "Ние нямаме нищо общо със славяните! Българите сме нещо съвсем различно...

- Между другото тая тенденция съществува при почти всички славянски народи. Изглежда някой иска да ни насади мнението, че славянството е символ на безкултурие, на някаква дива сбирщина и сега, за да се харесаме на новите господари, ние трябва да докажем, че не принадлежим на това племе. Всъщност целта тук е да се отдалечим от Русия - не толкова едни от други, колкото от Русия. Като най-голямата славянска страна тя е нечий трън в очите.

Много митове има във всяка една история. Между другото се заинтересовах от другите южнославянски народи тъкмо за да изуча собствената ни. Винаги ме е дразнело, когато историята се предава едностранчиво, затова чета за едно събитие различни източници, достатъчно възрастен съм вече, за да си правя сам заключения.

- Новата тенденция с влизането ни в ЕС е учебниците по история да се пишат съвместно със съседите.

- Може да стане, под диктат ще стане, но пак няма да бъде оная история, която отразява реално събитията. Тя ще бъде компромисна и няма да обслужва нито един от двата, да речем, народа, а някой друг.

- Както е например замяната на "турско робство" с "османско присъствие".

- И други такива нелепици. Ако правим научна история на южните славяни, има много подводни камъни. Нека погледнем само най-новата история, след 1878 г. Ако четем само българските учебници, слушаме само българските историци, българи трябва да има някъде до Морава. Други няма.

Преди известно време бях потресен от форуми в интернет - не знам какви националистически комплекси избиват, но млади хора говореха, че някой искал да направи паметник на княз Милош Обренович в София. И като се започна една кампания - какъв престъпник и българомразец бил Милош Обренович! А той е отпечатал толкова български книги, колкото преди неговото възкачване на престола на Сърбия не са печатани нито в Браила, нито в Букурещ, нито някъде на Запад.

Отричат се неговите топли връзки с Неофит Рилски - човек от нашия край, който дори лично от княза е бил поканен да стане владика в Шабац. Подпомагал е много Рилския манастир и ако отидете там, не можете да избягате и от сръбската история, колкото и всичко сега да се слага с друг етикет - погледнете фреските, образите, герба - той не може да стои на олтара, ако страната не е подпомагала тоя манастир, ако не е имало топла връзка.

Нещата са много объркани напоследък - тъй като се опитваме да се харесваме винаги на другите, сме склонни да си измисляме някои неща. И да ме извиняват повечето от днешните историци, но хората в Иран, Афганистан или Татарстан никога няма да ми станат по-близки от братята в Сърбия, в Македония, в Хърватска, дори в Чехия, в същинска Русия, Украйна и т.н. Това са фактите. Много хора идват напоследък от Република Татарстан в Руската федерация. Но защо избягват да говорят на родния си език, който директно произтича от езика на прабългарите? Ами защото е тюркски - кой от нас ще ги разбере? Или сега модната теория за иранския произход на прабългарите...

Нарочно гледам ирански телевизии, искам да доловя някоя обща дума - казват, че имало. Който мисли, че разбира ирански - фарси, дари или пущу, много се лъже. Спекулира се с факта, че чрез турския език по време на османското робство са навлезли някои персизми, тъй като Персия е била много по-развита в културен план от Турция, естествено е османските турци да са възприели части и норми на персийския език и те да са залегнали при нас. Но същите думи, които се употребяват тук и се спекулира с тях, можете да ги срещнете в днешния език на бошняците в Босна и Херцеговина.

Само че откъде са дошли там те? И те ли са персийци? Макар и мюсюлмани, те поне не отричат славянския си произход. И са едни от малкото между другото в южнославянското пространство. Дори за да се отличат от сърбите, а по тоя начин и от общия си произход - те казват, че са истинските славяни, а сърбите са власи, т.е. че всички православни сме власи...…

- Емир Кустурица е от Сараево и преди няколко години прие православното християнство с мотива, че възстановява вярата на своите предци, които насилствено са приели исляма.

- Босна и Херцеговина са били едни от най-развитите кътчета на Османската империя, защото мнозина православни са приели исляма - дали доброволно, дали насила, имало е и двата варианта. Това ги е правело привилегировани като компактна маса и много хора от Босна са достигнали високи постове в империята. В ония времена те са осъзнавали своя произход и са образовали сами населението и на собствения си език, и на османотурския.

Самите босненски администратори са правели преброявания на населението и тези архиви са запазени, тъй като Босна и Херцеговина излиза от рамките на Османската империя по мирен начин - окупирана е от Австро-Унгария. Австрийците запазват абсолютно всички османски архиви и е много лесно днешен човек да проследи родословието си 500-600 години назад. Сред мюсюлманите има такава тенденция и мнозина откриват кои са били всъщност. Сега обаче стигаме до друго - нежелание да се приеме тая истина или омаловажаването й поради натиск от верската общност. Някои казват: "Какво от това, че сме били такива, важното е, че Мехмед Фатих (Завоевателя) донася истинската вяра!"

Преди налагането от Тито на новата конституция, където се обособяват като отделна нация в Югославия с наименованието "мюсюлмани", босненските мюсюлмани са се определяли или като сърби, или като хървати.

- Всъщност лошо ли е направил Тито, като е обособил такава нация? Защото малко абсурдно звучи, все едно да кажеш националност "християнин".

- Правото да се самоопределиш е изконно човешко право и никой не трябва да ти бърка в душата. Тито е мъртъв, не може да отговори на тоя въпрос. Самите сърби и хървати от една единна народност в далечното миналото са обособени чрез религията - няма католик сърбин или православен хърватин. Няма. След като си католик, може да си роден в Ниш, но ти си хърватин по презумпция.

Няма хърватин православен - може да си роден като Тито в Кумровец в Хърватска, но си сърбин, защото си православен. Така че и при мюсюлманите дойде обособяването по абсолютно същия критерий: аз не съм православен - демек не съм сърбин; аз не съм католик - демек не мога да бъда хърватин; значи аз съм мюсюлманин - без значение какъв съм бил преди, трябва да бъда нещо различно. А след войната 1995 г. започнаха да употребяват наименованието "бошняк", за да се отличават от другите два народа, но така пък и предявяват претенциите си за доминация в страната.

- Какво представлява днес държавата Босна и Херцеговина?

- Босна и Херцеговина е сложно държавно формирование: хърватско-мюсюлманската част се нарича Федерация Босна и Херцеговина и обхваща 51% от територията, а Република Сръбска - 49%. В РСръбска живеят 10% мюсюлмани, хърватите никой не ги брои, а в цялата Федерация Босна и Херцеговина в момента има 1% сърби. При положение че по кадастралните планове, водени още от турско време, 70% от земята е била собственост на православната рая, т.е. на днешните сърби. Тенденцията на увеличаване на едно население за сметка на друго продължава и сега. Босненските мюсюлмани - бошняците, се обръщат към сърбите: "Ние не ви мразим. При вас от десетилетия се е настанила "бялата чума" (т.е. отрицателният прираст), вие намалявате, а ние се увеличаваме като население. Съжаляваме, но на нас ни трябва територия."

Същото беше в Косово и Метохия. А аз все си мисля, че това са неща, които касаят цяла Европа, не само РСръбска, не само Босна и Херцеговина, не само Балканите.

- Има ли стремеж в страните от бивша Югославия да станат членове на Европейския съюз?

- При политиците - да. Но ако питате народа и в Босна и Херцеговина, и в Хърватска, и в Сърбия - ако утре има референдум, всички ще кажат "Не" на Европейския съюз, защото имат един пресен и твърде нелицеприятен пример в наше лице. Неотдавна се върнах от панаира на туризма в Биельина - втория по големина град на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. На моите приятели им беше малко неудобно, но ми казаха точно по повод текущите дискусии в обществото там "за" или "против" ЕС една тяхна поговорка, която не е от днес, нито от вчера: "Вижте какво прави българинът и не го правете, защото той винаги греши!"

Друг анекдот. Мой приятел казва: "Откакто влязохте в Европейския съюз, дупките по пътищата ви стават все по-големи - значи има растеж."

В Република Сръбска, която излиза от жестока война, вдъхновена отвън и превърната в нещо мръсно, както казват хората, които са били на фронта - а там всеки човек е бил на фронта, поне не познавам човек, който не е участвал във войната - стандартът на живот е много по-висок, отколкото при нас. Република Сръбска е най-проспериращият регион в рамките на бивша Югославия - газта за автомобилите е 86 пфенига, тоест 86 ст., а минималната пенсия е 295 конвертируеми марки, т.е. 295 лв. За какво сравнение можем да говорим! Казват - цените там са по-ниски, защото при нас имало наложени от ЕС акцизи. Ами нали целта беше да подобрим стандарта?

Разбира се, и там е трудно, тъй като голяма част от средствата не отиват за благото на обикновения човек, а за да се утвърждава едната или другата общност в общата държава. Примерно има бум на изграждане на религиозни храмове - на всяка джамия, направена с пари от Саудитска Арабия, Иран или дори от САЩ, народът на РСръбска се стреми да отговори с нова църква. Казват, че за болници не са дадени толкова пари, колкото за храмове.

Но такава е действителността, не може да се избяга от това, тъй като всеки религиозен обект дава знак за самоопределение на една територия. В РСръбска се завръщат мюсюлмани, избягали или прогонени по време на войната, но на всеки завърнал се мюсюлманин международната общност, както е модерно да се казва, му прави джамия.

Дори да е само един! Гробищните паркове са модерни, дори някои от тях се връщат или само да умрат, или карат починалите си от федерацията, за да ги погребват в сръбската част. И това се прави тенденциозно, за да се покаже, че характерът на РСръбска не е само сръбски.

- Обратно движение има ли?

- Обратно движение не съществува. Около 1% сърби в момента живеят на територията на Федерация Босна и Херцеговина. В общините Грахово, Дървар, Гламоч сърбите бяха огромно мнозинство от векове, дори и до края на войната, но след подялбата на страната на две части, когато тяхната територия попадна под хърватско-мюсюлманска власт, бяха принудени - не насила, по икономически начин - да се изселят. И тая тенденция продължава и до днес. Някога мултиетничното Сараево сега е населено от 95% мюсюлмани...

- Кои бяха всъщност авторите на етническото и религиозното прочистване в бивша Югославия освен Милошевич?

- Кой казва, че Милошевич е виновен?! Международната общност твърди, че и Осама бин Ладен е най-големият терорист, макар че същата тая международна общност го създаде. Най-големият виновник беше противоборството между САЩ и Германия за влияние в Югославия. След като Германия подкрепи отцепването от общата държава на Словения и на Хърватска, американците не можеха да останат по-назад и те заложиха на своите троянски коне в Европа - мюсюлманите, създавайки две нови териториални формирования: Босна и Херцеговина и т. нар. Република Косово.

- А Македония?

- Македония не би трябвало да се отделя от целия комплексен разговор за бивша Югославия, защото процесите са абсолютно сходни и те вървят паралелно. Западната част на РМакедония е напълно деславянизирана. Като им стане тясно, албанците ще се прехвърлят на изток. Тази тенденция е залегнала още отпреди 100 години, от времето на Призренската лига.

Когато говорим кой е виновен за разпалването на конфликтите в Югославия, всички казват - Милошевич. Някои са склонни да определят и Туджман като другото лице на монетата. Но всички забравят кой беше Алия Изетбегович, неговата Ислямска декларация и желанието му още през 70-те години на ХХ век за формиране на територията на Босна и Херцеговина на ислямска държава. Негова е идеята за Ислямската дъга на Балканите, за "Аллаховия път" от Босна до Истанбул. Ами ние всички влизаме в нея - Босна, Санджак, Косово, Западна Македония, Родопите, части от Северна Гърция.

Мисля си, че колкото и хората да говорят лоши неща за комунизма, той в определена степен беше решил тоя проблем. Тогава те бяха напълно интегрирани. В Босна и Херцеговина хората бяха най-големите югославяни, никога през ума им не е минавало за някакво обособяване, те бяха най-големите югославски патриоти. И до ден-днешен те не са толкова религиозни. Ислямът напоследък се налага там със страшна сила, и то от останалите след войната муджахедини, от хора и на Бин Ладен.

Австрийски вестник излезе наскоро със статия, която потвърждава участието на Бин Ладен във войната. Лично Бин Ладен е сниман в президентството на Босна и Херцеговина с тогавашния президент Алия Изетбегович - фоторепортер на Ройтерс го е снимал. Според писанието на вестника за САЩ тогава (1993 г.) Бин Ладен е "добър терорист".

- Докато избиваше съветските войничета в Афганистан...…

- Само съветските ли? Кой изби 18-годишните момчета от югославската армия, които се изтегляха без оръжие от казармите в Тузла и Сараево? По чия команда? Не говоря за войната, тя още не беше започнала. Кой избиваше югославските полицаи и войници в Косово и Метохия? Интернет е пълен с кадри. В Youtube можете да намерите всякакви главорези от песъкливите страни, които се представят като герои. Муджахедини е име, което до ден-днешен сее страх не само сред християните, а и сред самите мюсюлмани в Босна и Херцеговина. Защото те са дошли не само да се борят с християните за ислямска Босна, а и да наложат тяхното разбиране за ислям сред "непросветените" според тях босненски мюсюлмани.

- Тогава как виждаш ти общото балканско бъдеще?

- Мога ли да знам какво мислят "умните" глави във Вашингтон?! Между нас наистина няма никакъв проблем. Полицаи от Приедор м.г. ни спират с колата. При нас до 1 април фаровете задължително трябва да светят, а там е целогодишно. Бяхме забравили да ги включим, босненските сърби ни спират, гледат - на колата знаменцето на EU, а BG - кой знае, може и Белгия да мислят, че е (милиционерите между другото навсякъде са абсолютно еднакви, все правени по калъп). С жалките си опити на английски се опитваха да кажат, че трябва да платим глоба от 20 марки. Щом казахме, че сме от България - широки усмивки: "Айде, братя, продължавайте! Ако бяхте от Запада, щяхме да ви глобим. Ама вие сте наши!"