За 3000 лв. печалба искат да вложа 300 000 лв. във фермата

Васил Цветин е роден през октомври 1954 година в невестинското село Длъхчево-Сабляр. Женен е, с три деца и четирима внуци. Двадесет години е бил механизатор. От 20 декември 1972 година до демокрацията все е бил тракторист.

- Господин Цветин, Вие сте един от най-известните земеделски производители, "пострадали" от ДФ "Земеделие" и водещи дела срещу актове на земеделската структура. Разкажете повече за живота и работата си.

- Роден съм и съм израснал в невестинското село Длъхчево-Сабляр. Цял живот съм работил земя, докато беше ТКЗС, бях комбайнер и карах всякаква селскостопанска техника. С промените започнах да се занимавам с отглеждането на животни пак там, в Длъхчево-Сабляр. В момента в селото живеем само девет човека. В нашата махала сме аз, жената и един комшия, общо трима души.

- Как се живее в цяла махала само трима души?

- Как се живее ли? Десет пъти по-лошо, отколкото в затвора. Живее се с много труд. Единият от нас ходи за хляб в събота и купува за всички. Комшията ни не може да ходи, стои си повече у дома и заради това аз или жената ходим до магазина и пазаруваме. Добре че сме пенсионери, иначе от двадесет години насам човек няма къде да направи трудов стаж, та да се пенсионира. Аз съм пенсионер по болест, комшията - по старост, добре че са пенсиите, иначе не знам как ще преживяваме. Със 180 лв. издържам и мен, и жената, и животните, и гориво, дето трябва да си купим. А пък вересиите - вече съм им изпуснал края.

Най-близкият магазин е в центъра на селото, на около 2-3 километра от нашата махала, и в него се продават само стоки от първа необходимост. Един кибрит, ако не си си го поръчал предварително, и него няма да го намериш. Магазинерът не го доставя и е прав човекът, като никой не го купи, той какво ще го прави? Всичко е с предварителна поръчка.

- Колко животни гледате?

- Ами не са малко, кози и овце, над 50, както и десет крави и телетата им. Мляко не предавам, защото ме лишиха от квота за продажба. Заради това телетата ми са бозаещи. Предложиха ми 15 стотинки за литър мляко. Трябва да предам 20 тона по 15 ст., това са три хиляди лева печалба. За да го правя обаче, трябва да направя подобрения в оборите и местата за отглеждане на животни за 300 000 лв., за да отговаря млякото им на стандарта. Оборите трябва да са с плочки, не знам какво си трябвало за доилните инсталации, хладилници за съхранението на млякото... Че откъде толкова пари? Аз имам ли ги тези пари, е-хей... ще им подаря кравите и ще си свиркам, шапка на тояга! Имам ли толкова пари, няма да гледам крави, ще си ходя на почивки, като пенсионерите западняци.

С това, че 20 години гледам крави и други животни, нито съм спечелил пари за мерцедес, нито съм си купил ново обзавеждане. Купил съм си все на все един трактор, трета ръка, произведен 1974 година, една балираща машина, произведена през 2000 година, косачка - мой набор. Техника все втора и трета ръка. Дето е речено, това е техника, която трябва да отиде за скрап, но на нас, селските стопани, се продава и си я плащаме като попове.

Министрите и чиновниците нямат никаква представа как се живее на село и как се гледат животни. Ето виж, на депутатите пари в плик им дават, "да ходят да си шлякат дедовио", а от мен искат да съм по-европеец и от европейците. Те сега какво си мислят, сега ще осъдят 6 земеделски производители и те ще се откажат, щото пари в земеделието и животновъдството реално няма. Следващата година още толкова като осъдят от ДФ "Земеделие", и на третата година какво ще стане - ще унищожат напълно и земеделците, и животновъдите. А какво е на практика? Тези от "Земеделие" ние ги изхранваме, ние ги издържаме и като ги питаш, никой не ти отговаря конкретно за какво те наказват, защо точно, кога са идвали да проверят на място.

- Вие питахте ли кога са идвали да заснемат вашите ниви в Длъхчево-Сабляр?

- Питах. Казват ти - бяхме в селото и видяхме какво е. Как са били на село, като там сме хора, по-малко от пръстите на ръцете. Представете си как при население от 9 човека в нашето село идват министерски чиновници и никой не ги забелязва, "омешали се с хората". Тези аргументи са просто смешни. Имаме един колега, обработва овощна градина, стара, не е сега създадена, а от ДФ "Земеделие" му казали, че няма право на подпомагане, защото нямало такава градина. Това да не е нещо, дето можеш да го вземеш и да го скриеш? Дървета са, засадени, расли, плод дават. На снимките ги нямало. И ходи да спориш с чиновници! В това "Земеделие" няма съответствие с истината. Това е.

- Това означава ли, че при вас никога не са идвали агроспециалисти и земемери да кажат коя нива каква е и как се определя според евродирективите?

- Не, преди години, когато правеха разделянето, идваха земемери от Благоевград. Тогава им показахме нашите нотариални актове и те казаха - това е поляна, това гора, това планинско, това еди-какво си, и така си го подадохме след това в областните служби "Земеделие". Това беше преди години. Сега, през март и април, получихме актове със задна дата за доплащанията, които са ни дали от Министерството на земеделието за 2009 година, с които пари трябваше да се подпомагат земеделските стопани, за да се съхрани този отрасъл.

- Добре, представете си най-лошия вариант, че тези 16 000 лева трябва да ги върнете на държавата. Откъде ще ги вземете?

- Няма да ги върна, защото няма откъде. Ако съдът каже, че трябва да връщам парите, вече съм казал, ще подкарам кравите, козите и овцете, барабар със сеносъбирачката, балирката и трактора, та в ДФ "Земеделие". Да си ги вземат чиновниците и те да ги гледат. Тръгнали да ни глобяват и да ни търсят парите със съдия-изпълнител. Чакай бе, ти си одобрил, ти си подписал, че имаме право на това подпомагане, защо не си гледал навреме, ами сега след две години ще пишеш актове и ще пращаш експерти? При вас са всички материали, вие сте гледали, вие сте писали, сега ние сме виновни.

- Господин Цветин, в Кюстендил има поне три държавни служби, свързани със земеделието. Някой от тези чиновници да е дошъл при Вас и да е попитал как се справяте, да види имате ли това, което сте декларирали, крави, овце, кози, земи, пасища, ливади... Някой да се е заинтересувал как живеете?

- Не. Не се е мяркал никой. Никой не е идвал да провери каквото и да е. Тези животни ги имам, откакто е демокрацията. С тях се прехранвам. Всеки месец по 100 лв. внасям на жената осигуровки, защото тя все още не е пенсионерка. За да ги внеса тези пари, нали аз трябва да ги изкарам?! Ето, сега са се събрали 7-8 месеца, откъде да взема пари, за да ги платя? Трябва да продам някое от добичетата, иначе откъде? То и да продадеш не е лесно. Трябва преди това да отидеш при доктора, да занесеш марката на животното, да кажеш продал ли си го, заклал ли си го.

Разправията е като все едно кола да бракуваш. През зимата, заради студа и липсата на храна, три телета ми загинаха. Аз разчитам на тези пари от "Земеделие", за да им взема фураж. Още повече че на ветеринарния доктор също се плаща от джоба. Той е от Кюстендил, ако ти трябва, идваш до кв. "Герена", където живее Роската, качваш го в колата и го караш на село. После го връщаш. А като няма пари за фураж, ги храним с трици - за 11 лв. 10 кила трици. То колко е храна, само колкото да е сложило животното нещо в корема си. Иначе докторът една система венозна да направи на теленцето е 120 лв., за да ти вдигне животното на крака. Тази година първата система - имах пари, купих я, ама за втората нямах и така три теленца - хайде в дерето.

Вече не се издържа, няма оправия и няма. Това не е ДФ "Земеделие", това е ликвидационен съвет. Те ще ликвидират целия отрасъл земеделие. Много ми се иска да дойде при нас на село тоя господин министър, да го отведа да види къде сме жънали с комбайните, само да го погледне.

На комбайна все едно си на втория етаж на къщата, а той /комбайнът/ със спирачки от москвич и ремък. Скъса ли се ремъкът - а в дерето! За какво съм го правил? Ама при нас цикълът беше затворен. Изореш, засееш, ожънеш, и после пак същото. Това е съдбата на земеделеца. И то на норма съм бил, не съм бил на щат. Един час не съм могъл да избягам от работа. Вярно, трудности е имало, но не такива. Да работиш и да те наказват, че си изкарваш прехраната.

То и тогава не беше лесно. Що мизерия беше на село едно време. Пет километра до училището ходехме и зиме, и лете, ама се изучихме. До четвърти клас на училище ходих със свински цървули. Нямаше обувки. За един имен ден, бог да я прости, баба ми ми купи пионерки, бях толкова горд и радостен, по-радостен от мен тогава нямаше. Иначе пишехме с мастило. В торбето шишенче с мастило и една филия хляб, без нищо. Ние нали сме си деца, сборим се по пътя за училище, мастилницата протече, омаже хляба, цял ден глад, ама така беше едно време... Мизерия, така беше на село.