За 30 г. държавата не се поинтересува, че цялото ни поколение остана в забвение

Сред любопитните тазгодишни инсталации на изложбата "11.11." бе тунелът на дърворезбаря Янко Стоицов, който предизвика възклицанията на всеки, влязъл да види накъде води.

- Янко, в дъното на "тунела" си сложил лика на премиера Б. Борисов в рамка от 70-те години на миналия век, на която ти или някой друг бе поставил и монети като на иконите в църква, не те ли беше страх?

- Страх от какво?! Мисля, че хората на изкуството не трябва да ни е страх от хора, които в момента са начело на държавата, независимо дали името им е Бойко Борисов или Тодор Живков. Нека припомня, че първата изложба "11.11." открихме през 1988 г. В нея не участвах, но се включих в "11.11.89". Докато я редяхме предната вечер, не знаехме, че Живков ще сдаде властта, а в нея имаше доста провокации срещу Съветския съюз, Горбачов и срещу бившия Първи. Казвам това, за да припомня, че в тоталитарно време не ни е било страх, и не виждам причина това да е различно в години на демокрация.

- Какво е мнението ти за последните избори у нас?

- Аз, изобщо моето поколение, сме седесари и аз не крия, че съм гласувал винаги за СДС и ОДС, но май идеята се изгуби в прехода. На последните избори не изневерих на убежденията си и макар че много мои познати ми казваха, че гласът ми ще отиде "на вятъра", пак дадох вота си за СДС на първия тур. Не се притеснявам да разкрия за кого съм гласувал, нито мисля, че с това ще натрупам негативи. Имам приятели, които припознаха ГЕРБ като дясна партия и се преориентираха, но все пак аз съм тъмносин и не мога да сменям идеите си на всяка петилетка.

- Улегнаха ли политическите страсти? Казваш, че си тъмносин в убежденията си, стигаш ли до конфликти на тази тема с хора, които не изповядват идеите ти?

- Мисля, че крайностите отминаха, сега хората на двата полюса като че ли станаха по-апатични.

- По апатични или по-мъдри?

- Сигурно и двете, защото се вижда, че и едните, и другите не свършиха много работа. Видяхме какво стана със синята идея, видяхме царят какво направи, сега много хора искат и Б. Борисов да се провали, но ако и това стане, се проваля България. Много се надявам той да изкара мандата си, да направи магистралите, за които все говори. Всички искаме по-високи заплати и пенсии, но го разбирам, че няма откъде да се вземат пари. БСП са големи популисти, обещават високи пенсии, светло бъдеще... Бойко Борисов поне не обещава много, а това, което обещае, се надявам да го направят - започнаха магистрала "Струма", "Тракия" ще се завърши... това просто не е за вярване.

- Не смяташ ли, че ЕС се опари доста от Гърция и Италия, че да отпусне и на България толкова пари?

- Никога на нас няма да ни дадат толкова, колкото успяха да вземат гърците и италианците, но 1/3 от отпуснатите на тях средства за нас ще са достатъчно. Поне пътищата ще си оправим.

- Инсталацията, която направи обаче, не означава ли шарж на реалността днес?

- Две седмици преди изложбата, когато Шапи каза да възстановим "11.11.", не знаех нито дали ще се случи, нито какво ще дам. Аз обичам да правя инсталации с политически закачки, преди 7-8 години направих една с царя, нарекох я "Царски гамбит". Беше шахматно поле в синьо и червено, с царя, целият златен, в средата на полето. И когато Шапи каза, че възстановява "11.11", започнах да се чудя какво да направя. Слушам редовно радиопредаването "Тунел във времето". Оттам ми се завъртя в главата тунелът. И реших да го направя.

С тунела логично дойде и продължението - светлината, а кой е "светлината" в "тунела - България"?! И отговорът дойде от само себе си - и светлината, и слънцето, и земята, и луната, и иконата днес е само една: Бойко Борисов. Така че премиерът да не ми се сърди, това си е реклама" Да си призная, да намеря подходяща негова снимка, а после и рамка, се оказа най-трудното нещо. Пък на някого му хрумнало да сложи и монетки" и стана икона" Понякога и публиката ти помага да довършиш идеята си. Слушах изненаданите възклицания на влезлите в "тунела" и не мога да не призная, че ми беше приятно. Инсталацията ми пък повлия на Пламен Бонев за неговата. До "тунела" стоеше един празен статив, чудехме се къде да го сложим, той се появи с едно празно платно, на което написа "...и Бойко рисува". Заради скандала, свързан със Съюза на художниците в България" и Б. Борисов. И така се получи цяла тематична композиция.

- Какво мислиш за този скандал около идеята да направят Бойко Борисов почетен член на съюза?

- Не ми е работа да се бъркам и да коментирам, защото аз не съм член на СБХ, само на сдружение "Македония Арт" в Пиринско.

- Все пак като резбар и творец сигурно имаш отношение към скандала?

- Защо да не му дадат отличие, все пак става въпрос за почетно звание, не е титла за творчество. Същият казус е връчването на званието "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет на Христо Стоичков. Лично се познавам със зам. председателя на СБХ Димитър Грозданов и това е човек, на когото вярвам. Думите му бяха, че проблемът със собствеността на сградата на "Шипка" 6 стои от 30 години и никой не го е решавал досега. Жестът към Б. Борисов е благодарност за финализирането на този проблем.

- Все пак не се ли касае за съдебно решение, а не за личен жест на Б. Борисов?

- Не знам, но мисля, че ако Бойко не беше казал да се даде въпросната сграда на художниците, а на Софийския университет да се предостави бивш техникум, това нямаше да се случи и до днес проблемът нямаше да е решен.

- Все пак смяташ ли, че премиерът заслужава да се нареди до най-големите имена в изобразителното и пластичното изкуство на България?!

- Наградата не е за творчески постижения, те обявиха конкретно за какво искат да я дадат и не виждам конфликт. Говорим за почетно звание, както и на Стоичков. Ако искат да ги направят и герой на социалистическия труд ...(смее се)

- Изложби "11.11." отдавна не бяхте правили, защо? Идеи ли нямахте, не смеехте ли, каква бе причината?

- На някои колеги и сега им беше лесно, предпочетоха да не вложат енергия и средства и участваха в концептуалната изложба с традиционните си работи, но това си е техен проблем. Аз ако не бях направил нещо по-нетрадиционно, нямаше да участвам. Да показваш стари неща или не по обявената тема, смятам, че не е честно към публиката. Разбирам, че времето е такова, пари няма, трудно е за изкуството като цяло, да не говорим за авангардното.

- Все пак настоящият министър на културата е точно от вашите среди, художник, скулптор, не може ли той по някакъв начин да помогне на колегите си?

- Не знам, хвали се, че има доста пари за култура, особено за кино, за театър, но специално за изобразителното и приложно изкуство" Не знам как би могла държавата да ни помогне, защото ние работим сами в ателиетата си. Навремето имаше откупки, само като пример ще посоча наскоро откритата в благоевградския исторически музей изложба на Кеазим Исинов. Това са работи отпреди 30-40 години, тогава ги е откупувала държавата, и слава Богу, защото сега музеят нямаше да разполага с тази колекция.

Аз, както и десетки мои колеги, работим от 30 години и нито една работа не ми е откупила държавата, все едно не сме съществували едно цяло поколение. Министър Вежди Рашидов би могъл наистина поне това да направи за колегията - държавата да откупува работите, наградени на национални изложби, така няма да потъне в забвение или само в частни колекции и поколението, което идва след нас.