За 3 дни зетят на Г. Бибишков-Вуцата Д. Ковачев извади от водите на Вардар 4 сома

Димитър Иванов Ковачев е роден през 1972 година в Кресна, живее в санданското село Поленица. Занимава се с транспортен бизнес. На 39 години е, а 30 е изкарал по реки, водоеми, язовири от Бяло море, та до Дунав. Риболовът обаче му е само хоби. Съпругата му Росица работи като управител на комплекс “Русалка” в Сандански, дъщеря е на известния футболист от миналото на “Вихрен” и “Беласица” Георги Бибишков-Вуцата. Имат три деца - син Иван и дъщери Катрин и Ивана. Баща му Иван е работил в сферата на държавните напоителни системи, а майка му Снежана е главен финансист на община Кресна.

- Митко, с рибарската си слука ти стана известен в Гърция. Ще разкажеш ли какво и как се случи?

- Да не прозвучи като самохвалство, но няма да скрия, че за мен това си е нещо като подвиг и се гордея с тази си слука. Свикнал съм на всевъзможни рибарски тръпки, но този път май, дето се вика, се и поолях. Аз съм зает човек, занимавам се с транспортен бизнес и в последните години я ходя по 3-4 пъти на риболов, я не, и то колкото да понапълня фризера, та да има за семейството и някой приятел да понагостим. Та време за риболов не ми стига, както на сиромах парите.

Случи се обаче в началото на юли да ми се отвори едно прозорче от три свободни дни и реших да опитам шанса си във водите на Вардар в гръцката му част. Викнах Ивайло от София, мой братовчед, син на леля ми Цветанка от Кресна, който също донякъде разбира от тези работи, а и меракът му е голям. Отидохме и отседнахме в едно тихо и потайно боже кътче. Времето наклони към дъжд, та си направихме набързо лагер. Привечер аз поставих въдиците навътре из реката, като ги вързах за дървета на брега. Напалихме огън, на шиш нанизахме вкусотии, които си бяхме взели. Отворихме по бира, хапване, пийнахме, и така в сладки приказки край потайното шумолене на Вардар изкарахме нощта.

- Кога хвана първия сом?

- Случи се на сутринта. Станах да обходя въдиците и на една вече имаше. Не ми създаде никакви трудности. Явно доста време се е мъчил да се измъкне и се бе много уморил. За около пет минути борба и вече бе в ръцете ми. Като го мерихме после на кантара, излезе 60 килограма. По обяд влязох във Вардар с лодката, че въдиците бяха доста навътре, така, да видя и ако се наложи, да сменя стръвта. И пак слука, и то това станало току-що. Оказа се як мъжкар, на килограми излезе само 45, но много борба падна, докато го уморя, като и аз не се уморих по-малко. Прибрах го в лодката и с предишния ги навързах като кучета за дървета на брега, за да останат живи в крайбрежната вода.

Преди да приключи денят, минаха гърци. Там риболовът е разрешен за всички и никой не ти прави пакости. Та тези гърци останаха шашнати от улова и си направиха снимки за спомен. Сутринта на третия ден ставам ранко, направих си първо кафе за ободряване и лека закуска. Тръгнах да обходя въдиците. Гледам една от тях е свлякла чак във водата клона, за който я бях вързал. Вкарвам в употреба лодката и въжето с въдиците взе да ме влачи нагоре-надолу. Леко докарвам хванатия сом до лодката, опитвам се да го хвана, ама голяма живина се оказа и не се изкарва. Викам братовчеда Ивайло, давам му един голям кеп, морим се така близо половин час.

Накрая взех аз кепа и успях да го хвана като агне под хрилете и с кански мъки го извлякохме в лодката. Той пък излезе 80.5 кг. Това за мен си е рекорд. Мисля, че и дори най-известният рибар в Пиринско и мой приятел великият Китан Давишов, пък и всички други рибари, не ще да са имали такава слука, така че и Кито, и те са след мене и нека ми целуват въдиците. А, ще добавя, че на една от другите въдици пък имаше сомче от 12 кила, което сега е в рибарника ми в Поленица.

- Къде ги мерихте?

- В дома ми в Поленица. Връзвахме ги за дръжката на лопата, двама вдигат и с един кантар на кука ги замерихме. Общо 197.5 кила улов за три дни излет излязоха. И най-важното бе, че след 150 км път ги докарах живи в Поленица.

- Каква им е по-нататъшната съдба?

- Малкото сомче е в рибарника. Този от 60 кг отиде с братовчед ми Ивайло, а другите разфасовахме и във фризери.

- Продаваш ли риба от твой улов?

- Никога, когато бях млад и не ми стигаха пари, случвало се, но сега никога.

- Каза, че сега и Кито ще ти целува въдицата. По каква причина?

- Миналата година той хвана във Вардар сом 50 кг и се фуклявеше, а сега с моите 80.5 кг нека той да ми гледа гърба.

- По Струма хващат ли се големи сомове?

- Не. Аз съм хващал до 30 кг, а Кито до 32 кг.

- Имаш добри слуки. Рибата присъства ли често в домашното меню?

- Присъства, но не много често. Съпругата и децата ядат, а аз малко и рядко. Услаждат ми се пъстървата и шаранът. От уловите си давам на баща ми и майка ми, случва се и на родата.

- Спомена, че си имаш и рибарник.

- Да. В Поленица е. В него отглеждам най-вече шарани. Сега съм пуснал 1500 шаранчета. Там е и 12-килограмовият сом.

- Къде си бил на риболов досега?

- По-добре питай къде не съм бил. По Струма, Вардар, Искър, където се влива в Дунав. По Струма и Вардар из Гърция до вливането им в морето. Вятър ме е духал и гащи съм мокрил по Дунава, бил съм на язовирите “Станке Лисичково”, “Септември”, Пазарждишко, тецовете на “Марица Изток”.

- За други риби ходиш ли?

- Ами, разбира се. Обичам да хващам и пъстърви. По Влахинска река и Санданска Бистрица съм хващал, но не по-тежки от половин килограм. Из Синанишкото, Георгийските, Влахинските и Спанополските езера съм изваждал бройки до 3-5 кг. Но аз съм си най-вече специалист по сомовете.

- Каква стръв използваш за сомовете?

- Обикновено риби до половин килограм.

- Случвало ли ти се е и да не хващаш нищо?

- О, това е съвсем в границите на нормалното. Случвало ми се е, и то много пъти. Но никога не изпитвам яд. Нещата зависят и от времето.

- Кое време е най-доброто за риболов?

- Според рибите. Но за сомовете е това, когато е най-лошо за човека, когато има ветрове, дъждове и те просто подивяват и кълват на поразия.

- Често си на риболов в Гърция. Как става там ?

- Как? Отиваш и ловиш. И ловиш с каквото си искаш. Най-често ходя към устието на Струма. Там хващам и морска риба, че тя навлиза докъм 5 км навътре в сладката вода. Много от местните гърци ме познават. Лошото е, че нашенци често оставят цели сергии с боклуци след риболов. А понякога събирам останки от техни пиршества в чували. Ще спомена, че около устието на Струма най-често хващам лавраци. Това е морска риба, много вкусна. Върви в Гърция по 15 евро килото.

- Две риби носят имената на Струма - струмски щипок и струмски гулеш. Познаваш ли ги?

- Това са дребни риби.

- До какъв рекорд по бройки си стигал на един излет?

- Спомням си през 2008 година при Амфиполи, където Струма влиза в Бяло море, хванах 50 сома, щуки и лавраци. Ще спомена, че там сега аз мога да ида, но много нашенци са гонени от гръцките власти заради замърсяване на околната среда.

- За ихтиофауната по Струма съобщава и Аристотел. Той сочи и рибата змиорка. Хващал ли си?

- Да, случвало ми се е, но преди около 20 години. Дълга бе към 1 метър.

- Много от рибарите от Кресненско, а и от Струмянско и Симитлийско вече не отиват край Струма на риболов. Казват, че нямало риби, а причината била в многото корморани.

- Да, вярно е, че вече в нашия край из Струма рибата е на изчезване, но причината не е в кормораните. Те са съжителствали с рибата милиони години и не са я унищожили. Бедата е в човека. Много миньори от Брежанско и другаде все още имат укрити взривове и често си позволяват с гръмове да хващат риби, като ако хванат 20, убиват 2000. Друга беда е мръсотията по реката. Все още заводи от Дупница и другаде изпускат отрови в реката.

- Кой те запали по риболова?

- Ами аз живеех край Струма. Къщата ни в Кресна е на брега. Като деца все сме били из реката. И пак ще спомена Китан Давишов, най-известният рибар в Пиринско. Той ми бе винаги другар.

- Помниш ли кога си видял в ръцете си първата риба?

- Не, но ще да съм бил не повече от 8-9 години.

- И оттогава 30 години...

- Оттогава 30 години по Струма и от нея па по Искър, Дунав, Вардар, по язовири и водоеми.

- А занапред?

- Мечтая да дойде време и нашите рибари да хващат риби, да ги цункат и да ги пускат обратно във водата, както правят в чужбина. Е, ама и доходът трябва малко да порасте...