За 10 г. създадох 4 поколения музиканти, тръгнахме да правим състав без инструменти

Емил Костадинов Кирянов е роден в Сандански. Завършил е Националната школа за ръководители за школуван хор. Има диплома и за автоинструктор. Работил е в бившия Техникум по селско стопанство, сега Земеделска професионална гимназия, и като инспектор в Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието. От 10 години е ръководител на единствения Духов оркестър в Сандански.

- Г-н Кирянов, духовият оркестър в Сандански стана на 10 години, какво означава за Вас тази годишнина?

- Тази годишнина даде импулс за по-голяма творческа работа за в бъдеще. През тези десет години през оркестъра преминаха четири поколения. Обучиха се над 100 деца от всички училища в града.

- Как започнахте, с какви инструменти?

- Започнахме с флигорни, баритони, басфлигорни. Това бяха инструменти, собственост на бившия техникум по добив и обработка на мрамор. Голяма заслуга за това да ни има е на директорката Ирина Симеонова, която безвъзмездно ни предостави инструментите за ползване. Започнахме с 20 деца на възраст от 14 до 19 години.

- От първата група има ли деца, които да са продължили да се занимават с музика?

- Да, едно момче продължи да се развива като музикант. Това е Георги Присов, който започна с тромпет. В момента свири на кларнет в настоящия оркестър. Има с какво да се похвалим за тези години. Емил, син на международния футболен рефер и внук на изпълнителя на македонски песни Емил Ристосков. Та малкият Емил след две години и половина подготовка бе приет с отличен в музикалното училище в София. В момента е в Австрия, където свири в биг-бенд и като тромпетист е на много високо ниво.

- Кога Ви беше най-трудно?

- Най-трудно бе в самото начало. Започнахме без инструменти. Най-тежко бе първото представяне на оркестъра, през 2001 година, на 24 май направихме първата стъпка. Успях да сглобя оркестър, момчетата бяха научили два марша, а по лицата на децата имаше радост, трепет и вълнение. Но проблемите продължиха и след това. Събирахме нотен материал, за да оформим репертоара на оркестъра. Стана по-леко чак пет години след старта, когато оркестърът мина под крилото на община Сандански и получихме пълна финансова подкрепа. Всяка година закупувахме по два-три инструмента и сега имаме пълно оборудване.

- Как правите подбора на децата?

- Подбирам децата от основните и средни училища. В началото на всяка учебна година се срещам с директорите на училищата и учителите по пеене. И така се прави подборът. Обучението е безплатно.

- Как установявате, че едно дете е музикално?

- Като усетя какъв ритъм има, усет към музиката, дали може да изпее тоновата стълбица вярно, казвам си - от това дете става, от това не. Тези, на които им е трудно, напускат. Ако от всяко дърво става свирка, от явора ще стане цял оркестър. Първо научавам децата да разчитат нотите, при нас се учи солфеж, правилната постановка на музикант, звукоизвличане и т.н.

- Какъв е процентът на децата, които са се записали и остават да се занимават с духова музика?

- Не съм водил статистика, но близо 70 процента от децата продължават, докато завършат образованието си, след това отиват да учат висше и се започва пак от “а” и “б”. За тези десет години съм сформирал 4 поколения.

- Какво Ви дава сили, за да продължите напред, известно е, че в първите четири години Вие не сте получавали никакво възнаграждение?

- Най-важното и ценно е да се работи с малки деца. Ефектът е огромен, понеже в тия тежки времена на прехода те се учат на възпитание, на култура, а не на пороците и негативни неща. Когато сформирахме оркестъра и започнаха изявите ни в страната и чужбина, тръпката стана по-голяма. Забравих за времето, когато съм получавал 20 лева, за да ги уча на музика. Въпреки че и финансовата страна е от голямо значение, аз продължих да издирвам музиканти и усъвършенствам оркестъра. Водила ме е мисълта, “че велики са тези, които са духовно богати, а не материално”. Имам голяма подкрепа от сина ми Константин, който в момента е преподавател в ЮЗУ “Н. Рилски” по кларнет и свири пръв кларнет в операта в Благоевград. Той е завършил две магистратури, като една от тях във Ваймарк, Германия, известен като музикалната столица на Европа. Давам всичко за децата. Те са много дисциплинирани, интелигентни и добронамерени.

- Какви успехи постигнахте за тези десет години?

- В архива имаме много награди и отличия. Най-ценният успех за мен и за децата е признанието, дадено ни в Атина на международния фестивал през 2007 г. Тогава получихме първа награда. Печелили сме фестивали и конкурси на духовите оркестри във Велико Търново през 2008 г., на фестивала в Кресна през 2009 г., в Македония спечелихме първо място на фестивала на карнавалите и други.

- Публиката в Сандански изригна по време на юбилейния ви концерт, какво чувство изпитахте тогава?

- Бях силно развълнуван. Всички ни приветстваха. Това е истинско признание. Получихме поздравителни телеграми от кметовете на Сандански, Петрич, Струмяни, директорите на детските и учебни заведения на територията на общината. Изненадата бе икона със съпътстващо поздравително писмо от Кук-бенд - София. В него бе записано, че целият кук-бенд застава зад диригента и оркестъра и цялата тяхна публика. На концерта присъства проф. Васил Милков от София, музикантът Тома Икономов, Иван Христов, шеф на АБЦ, Славчо Михайлов, бивш началник на КАТ - Благоевград, Стоян Малев, който е шеф на Контролно-техническа инспекция в София, и много други приятели от региона. Изнесохме час и половина концерт с класическа музика, марш и фолклор.

- Какво си пожелахте на тази кръгла годишнина?

- Сбъдна се моята мечта оркестърът да свири по всяко време и на всяко място. Това бе единственият път да стане градски оркестър. Пожелах много здраве на музикантите, чрез тях и на техните семейста. Да удвоим постигнатото досега и оркестърът да мери сили със състави не само от Европа, но и от далечна Азия и Америка.

Голямо благодаря на кмета на общината Андон Тотев и на Общинския съвет, които през всичките тези години ни подкрепят морално и материално.