ЮЗУ преподавателка навъртя хиляди километри по европейските пътища на виното

Благоевградчанка навъртя за няколко седмици хиляди километри, за да проучи как е организиран виненият туризъм в съседните на България страни. Преподавателката по испански в катедра “Международни икономически отношения” на Стопанския факултет в Югозападния университет Любов Иванова предприе уморителното пътуване, за да натрупа преки впечатления за докторантурата си на тема “Винен туризъм”.

Освен с няколко гъсто изписани бележници, Иванова се прибра в Благоевград и с 4 сака, препълнени с вина и всички атрибути за сервирането им. Известната с чувството си за хумор госпожица вече нарича гарсониерата си “Винотека Любов Иванова” и все още успява да удържи на напъните на приятелите си да им организира мащабна балканска винена дегустация на всички марки, които е успяла да докара - трябва й време поне да ги заснеме и да разчете етикетите, за да ползва съдържанието им в работата си.

Виненият туризъм е сравнително нов за Европа феномен, но пък се практикува отдавна в Чили, Аржентина и Южна Африка. Във Франция се развива активно едва от около 5 г., но вече е набрал такава огромна популярност, че страната успя да наложи в цял свят френското вино като синоним на най-качествената напитка, въпреки че такова е съвсем малка част от тяхното производство.

Преди няколко години в България 2-ма французи - маркетинг-консултант и енолог, направиха цялостно проучване на винените райони в страната ни и очертаха 8 уникални маршрута из тях, към които западняците биха проявили интерес. Един от маршрутите включваше изба “Дамяница” и гр. Мелник. Французите препоръчаха страната ни да подготви кадри за обслужване на туристите и си заминаха. За съжаление оттогава в България не е направено нищо по въпроса.

За “Струма” Любов разказа пресните си впечатления от винения тур, завършил в България със серия разочарования и тъжната констатация, че дори още не сме стъпили на “пътя на виното”:

От цялата обиколка, която предприех, най-много ме впечатли Турция. На 30 км от курорта Кушадасъ попаднах в Ширинджи. То е малко и уникално турско селце, в което има 52 християнски обекта.

Това са главно църкви, манастири и музеи - отлично поддържани и пълни с посетители. Архитектурата му е като на Мелник - с малки бели къщички, накацали по склоновете. Никой не можа да ми каже откъде е населението на селото и защо има толкова много християнски паметници, но всички охотно разказваха за виното, което е препитание на цялото село. Там във всяка къща има винарска изба с по няколко големи бъчви, а лозята са собственост на самите изби.

Отпред пред сградите стопаните са направили магазини, в които продават продукцията си, а на всеки ъгъл има лавици за дегустация, където без ограничения можеш да опитваш каквото ти душа иска. Е, заради тази дегустация явно селцето е станало любима дестинация на западняците, защото видях няколко англоговорящи групи, които не пропуснаха ъгъл, лавица и бутилка.

По походките им установих, че една от групите беше доста напреднала с материала. Не знам дали са купили нещо, но със сигурност се бяха справили отлично с пробите. В това село турците правят вино от всякакви плодове, каквито на човек може да му мине през ум - шипки, ябълки, горски плодове... Затова повечето са сладникави, типичните женски вина. В избите им има уникални дизайнерски решения - например огромни бутилки, стигащи до тавана.

Пред винарните има изнесени дървени маси под асмалък и над тях се веят всякакви знамена. Традиция е собственикът да слага знамето на чуждестранните групи, които го посещават, за да е приятно на следващите им сънародници, които ще дойдат да опитат виното му. Видях и българския трибагреник, макар управителят на винарната да ми каза, че до момента българин там не бил стъпвал. В селцето идват главно немци, италианци, японци, корейци и малко испанци, и нито един руснак.

Загреб е рай на избите.

В покрайнините му минава един от най-старите пътища на виното в Хърватска. Там буквално във всяка сграда има изба, има дори в приземния етаж на сирийското посолство. Тази винотека е уникална - в нея по стените са наредени вина от цял свят, но нямаше от България. Собственикът - хърватин от Истрия, ми каза, че бил чувал легенди за мелнишкото вино, но нямало откъде да купи. Аз му обещах да пратя или да занеса при следващото си отиване. Винарска изба имаше и в хотела в Загреб - малко помещение, около 30 кв.м, с една маса за 12 човека, защото явно ако са повече от дузина, това вече няма да е дегустация, а надпиване.

Персоналът е специално обучен и знае всичко за виното. При това задължително сервитьори, бармани, енолози - всички говорят като майчиния си език още 3 задължителни езика - английски, френски и немски. Няма начин да не те разберат какво точно искаш.

Ходих и до Унгария. Токайските им вина са страхотни, но не успяха да влязат в списъка ми на предпочитаните. Около Братислава нямат традиции, защото винарските селища са млади, но местните са на път съвсем скоро да направят винен бум с много и качествени вина. Климатичните условия на района са изключително подходящи за лозарство и с всяка изминала година все нови и нови склонове се покриват с терасовидно засадени лози.

В Македония пътят на виното минава през Демиркапия.

Бях във винарна, наречена Попова кула. Има си собствени 70 ха лозя и наскоро семейството стопани беше засадило още 15 дка грозде, от които след 4 г. ще бере бели и червени сортове. Много ми хвалиха местното вино “Станушина”, което вероятно е нещо като нашата керацуда - правело се от сорт грозде, което вирее само тук. Почерпиха ни с вино от малини и ягоди - въобще плодовите вина са много популярни по другите балкански страни.

Избата бе организирана перфектно - в нея си има екскурзовод, има и мениджър. Плащаш, за да влезеш - не е голяма сумата, но включва и безплатната дегустация. Вътре над винарната има хотел с 11 стаи - ако някой много прекали с опитването, както и ресторант със 150 места. Мезето в дегустационната е доста богато - 4 вида сирена и прошуто. Залата за дегустация е със съвременна архитектура и много държа да отбележа, че етикетите за вината им се печатат в България, а технологът и сомелиерите си бяха чисти българи.

В района има няколко екопътеки, навсякъде по къщите се предлагат домашно мляко и сирене, има исторически забележителности, които местните екскурзоводи задължително включват във винения тур. Тук е и невероятният Каньон на Вардар, от чиято красота буквално изтрезняваш. Обиколила съм света, но такава хубост не бях виждала. Иначе най-евтиното добро вино в Македония е 4 евро, а във винарните има щандове за продажба на абсолютно всичко, нужно за консумацията му - декантери с различна големина, дозатори, ножчета за тапи, та дори и ножчета за белене на плодове.

От всичките винени маршрути, които минах, ми направи впечатление, че в никоя страна няма чист винен туристически маршрут - навсякъде той е съчетан със селски, културен и екотуризъм.

Ако след тази обиколка някой ме попита кои вина са най-хубавите, със сигурност ще отговоря – хърватските и италианските елексири.

Разбира се, започнах подготовката си за докторантурата с това, което ми е под ръка - нашите винарски центрове. По стечение на обстоятелствата ги обиколих с група холандски туристи, някои от които не за пръв път идваха по пътя на българското вино Сандански-Мелник-Банско. Преди да им покажа що е то българска изба и какъв е вкусът на нашето тежко мелнишко, ги изкатерих на вр. Вихрен, за да се поизморят и така да им отворя глътката. Групата беше желязна, хем най-младият й член бе една жена, родена през 1944 г. Гък не казаха при покоряването на върха. Въпреки това турът беше почти пълен провал, защото в Мелник Кордопуловата къща, където бях планувала да ги отведа, се оказа затворена.

Избата в Дамяница пък ни хлопна вратите под носа. На портала ми обясниха, че нямат технолог, нямат екскурзовод, въобще нямат практика да пускат вътре туристи. Върнаха ни от вратата. Възмутих се на глас, защото според сайта им тази винарна предлагате винен туризъм за чудо и приказ, но портиерът повдигна рамене - той нищо не можел да направи по въпроса, да сме си търсели собствениците.

Горките холандци, които през 2,5 часа ме караха да спираме автобуса, за да пият еспресо – нищо не можаха да усетят от винения ни маршрут с марка „Произведено в България“.

Накрая признаха, че най-много им харесал Рилският манастир, където ядоха мекици, и ракията, която пиха в Мелник в една кръчмичка. Културни хора.