Югозападният университет - минимодел на обществото: Правото пребори финансите, скъса пъпната връв с педагогиката, която го роди като ВУЗ

Презентация на кандидатстудентската кампания 2009/2010 с анализ на тенденциите, проблемите, причините за тях и начините за разрешаването им направи за втора поредна година заместник-ректорът по образователните дейности в Югозападния университет доц. д-р Траян Попкочев.
В 23 страници екипът на доц. Попкочев се е постарал да намери златното сечение между социално-икономическото състояние на страната и настоящето на най-големия вуз в Югозапада, който от десетилетия е визитната картичка на Благоевград. Потърсил е отговор и на основния въпрос - ще го бъде ли утре ЮЗУ и какво трябва да се промени, за да остане той силен конкурент в общността на многото университети и международни филиали в България.
НОВИ МОМЕНТИ В ПРИЕМА
От 2009 г. капацитетът на Югозападния университет е завишен с 3600 студенти и общият брой на обучаващите се стигна рекордните 15 600 души. Част от новите бройки се поемат от завишения с 9,8% план-прием, който от 2541 студенти увеличи броя на бъдещите първокурсници на 2792. 2593 са студентите, които тази есен ще започнат висшето си образование в ЮЗУ в редовна форма на обучение, 199 ще бъдат задочниците. Миналата година в задочната форма бяха приети 220 студенти, а намалението с 10% на приема им стана по икономически причини - за вуза е финансово неизгодно да ги има, защото за тях държавата плаща 3 пъти по-малко, отколкото за 1 редовен студент.
За пръв път бе обявен прием по професионални направления - педагогика и икономика, откри се и нова специалност “Култура и медии”. Зачитат се и резултатите от TOELF, Cambridge и IELTS.
КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ В ЮЗУ ПРЕЗ 2004-2009 Г.
Тази година на предварителните изпити в ЮЗУ се явиха рекордно малко кандидат-студенти - едва 3359, което е едва половината от дошлите през 2006 г. 6246 души. Спад имаше и при явилите се на редовните изпити, което нареди 2009 като годината с най-слаб интерес към обучението в ЮЗУ през последната петилетка.
Мрачната прогноза на вузовското ръководство е, че броят на кандидат-студентите все повече ще намалява през следващите 5-6 години, което е резултат на демографската криза в страната. Тази година кандидатстващите в ЮЗУ са родени през 1990 г., а след 6 г. ще бъдат рожба на гладната Виденова зима, когато раждаемостта в България удари най-ниските си стойности. Според ръководството на университета това ще предизвика сериозни трудности в изпълнение на план-приема и въпреки че не е изключено Министерството на образованието да развърже кесията и да увеличи още капацитета на вуза, няма да има деца, които да запълнят отпуснатите бройки.
ДЪРЖАВНИ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ
От сравнителните таблици анализаторите направиха основния извод, че от въвеждането на матурите в средните училища все по-малко кандидат-студенти решават да се пробват на предварителен приемен изпит, което вероятно се приема като загуба на време. Децата масово кандидатстват с оценките от държавните зрелостни изпити. Ако тази тенденция се запази, след няколко години не е изключено предварителните изпити да станат нерентабилни и да отпаднат.
Превесът на приетите с оценката от матурата всъщност въобще поставя под въпрос явяването на кандидат-студентите на изпити през април и юли. През 2008 г. например от 2253 приети студенти 80,51% са кандидатствали само с оценките си от матурите. След първото класиране за тази година процентите са 56,03, но най-вероятно до последното класиране ще стигнат миналогодишните нива, а дори и да останат малко по-ниско, то ще е заради въведения тази година експериментален коефициент 1,2, по който се умножава оценката от конкурсния изпит. Решението е заради факта, че бъдещите студенти изкарват по-високи оценки на матурите, отколкото на кандидатстудентския изпит. Показателен е примерът с изпита по български език, където с отличен от матурата са кандидатствали 1221 души, а само 14 са получили 6 на конкурсния изпит. Аналогичен е случаят с другия хуманитарен изпит - по история. При 203-ма кандидатствали с шестици от матурите, на изпита в ЮЗУ тази оценка е писана на 61 кандидат-студенти. За географията цифрите са съответно 211:1, за английския - 151:3, за биология - 99:16.
Очебийна разлика има само при изпитите, свързани с математиката, където съотношението е приблизително 1:1. Това показва само необосновано завишаване на оценките в средното училище по хуманитарните дисциплини, където липсват твърди критерии за оценяване, за разлика от математическите, където 1 плюс 1 не може да бъде равно на нищо друго освен на 2.