Янки от Корпуса на мира след 2 години в България: Кресна е раят, кухнята е превъзходна, всичко е произведено в двора, не можах да устоя на домашната ракия и вино, пълнените чушки са върхът

- Томас, как се озовахте в Кресна?
- Още от дете обичам природата и пътуването. По тези причини завърших в Североизточния университет в Бостън политология и околна среда, тъй като природата е всичко, но и тя се нуждае от политика към нея. Все ми се щеше нозете ми да опитат земи и извън Щатите. Исках да видя света от други места, от други гледни точки, в другите му особености, а и да видя други начини на живот. Амбицията ми обаче не бе само да пътувам, но и да помагам. Кандидатствах по програма като доброволец пред Корпуса на мира в САЩ, явих се на интервю и ме приеха.
- Защо избрахте България?
- О, не, не съм я избирал. Аз исках не само да зяпам природата, но и да я сравнявам с американската и да работя за нейното оцеляване с познанията ми от университета. Първо отидох на работа в Брюксел в Европейския парламент. Бях предоставен на услугите на един евродепутат от Латвия. Казваше се Георг Андреев. Помагах му, като ходех на срещи и семинари, на които му бе невъзможно лично да отиде. После му докладвах какво-що се е случило. Той работеше към Комитета по екология, а това бе и по моето сърце. Той някак си ми повлия след стажа при него да потърся някоя източноевропейска страна. Казах пред началниците на Корпуса на мира за желанието си и те ме изпратиха в България. Тук пък се набърка сдружението за доброволческа помощ СИВИ ЕС - България. То вече имаше открит екоцентър за опазване на природата в кресненското село Влахи, в който имаше още много работа за довършване. Връзката стана чрез организаторката на екоцентъра Юлия Йорданова от София. Съгласно програмата ми възложиха работа в община Кресна в помощ не само на екоцентъра, но и на общината, местното училище и читалището. Това касаеше най-вече извършване на преводи при необходимост от английски на български по различни програми и други подобни услуги. И така на 14.Х.2007 година с дрехите на гърба си и една раница отгоре стъпих на кресненска земя.
- Как видяхте Кресна в първия си ден и какво почувствахте?
- Ами, естествено, очите ми пообходиха къщи, улици, площади, но скоро се насочиха и към двете грамади Пирин и Малешевска планина. Много ми допаднаха на сърце. А и Струма тук, току-що излязла от девствените чукари на Кресненския пролом, впечатляваше с течението си на юг през зелените полета и върбови и тополови ормани. Случи се и друго запомнящо се. Попаднах направо на годишния празник на Кресна. Това си беше късмет. На централния площад имаше много песни, танци, народни хора, общо веселие.
- Така ли се прави и в Америка?
- И там празници има, както навсякъде по света. Празниците са част от живота, и то най-хубавата. При нас обаче празнуването не е в такъв вид, при нас фолклорът е по-забавен, а тук е в основата на веселието. Нашите празници са повече домашни. Най-големият е 4 юли, Денят на благодарността. Тогава се излиза по улици, площади и паркове и на много места властите организират празненствата. Тогава на всички е много весело. Та така тръгнаха нещата в Кресна, намерих си квартира и се занизаха случки и събития.
- След две години пребиваване в Кресна как Ви се струват кресничани?
- Отворени, много гостоприемни. И на празник, а и в делник всеки те кани, вика ти веднага: Седни, какво ще пийнеш. Дори и непознати те канят. За тези неща се иска голямо сърце. При нас това е минало. Там и на мама и тате да ида на гости трябва да ме поканят или аз да им се обадя предварително и да получа разрешението им. А тук, когато ти хрумне, тръгваш и си гост, и то желан. Тук ми се струва, че има много топлота, и то искрена. Е, вярно, по-бедно се живее, но в души е пък е по-чисто, а може би и по-наивно.
- Стана дума, че като те канят на гости, те канят и да пийнеш. Отказвате ли?
- Докато бях в Америка, не съм пил нито капка. Тук се научих. Нима можеш да откажеш на домакина, че и ще се обиди. Тук всяка веселба се свързва и с употреба на алкохол. Аз пийвам при гостуване, но обикновено домашна ракия или домашно вино. Те са чиста и изпитана марка. Правени са, както казват тукашните люде, за своя душа. Та попийвам, но не съм стигал до експеримента да видя чрез алкохол, че земята нааистина се върти...
- С какво друго Ви впечатли Кресна и районът?
- Тук хората още си правят почти всичко сами. Имат си градини, отглеждат боб, зеленчуци, правят си зимнини. Тук малко се купува, докато в Америка само се купува. В тези малки населени места е и приятно да се купува, че преди да вземеш, те питат как си, или най-малкото едно “добър ден” е казано. И произведеното при домашни условия е добито с мяра от торове и разни отрови за пръскане, че този, който го сади и копае, той го и яде. Местното производство е по-близко до екологично чистото, по-вкусно е.
Другото, което ми допада тук, е, че хората живеят фамилно. На едно място са и баба, и дядо, та до внучета. Така се създава уважение, приемственост, а и ваимопомощ. При нас картината е много динамична. Моите баба и дядо живеят в град Скрентън, баща ми и майка ми са близо до Филаделфия, имам брат, Скот, работи във филмовата индустрия в Лос Анжелис, а другият Кален, е учител в Портланд, а аз в Кресна. А, кажи, как да се събираме, да почитаме празници, като всеки има различна работа и различен път в живота... В Щатите е съвсем нормално след навършване на 18 години родителите да попрестанат да се грижат за децата си, а тук баби и дядовци се грижат за внуците, а при нужда пък децата им се грижат за тях. При нас, в Щатите, ако учиш, в реда на нещата е родителите да ти платят примерно таксите, но джобните да си ги отработваш. Аз например докато учех, дори и таксите си плащах. Това е възможно за всеки студент, като ползва студентски заем. За година таксите са към 30 хиляди долара, та имам доста да дължа. Засега не ми ги търсят, че съм в отсрочка заради Корпуса на мира, но като се върна в Щатите, няма да ми търсят, докато не започна работа. Има възможности да се намали вноската, ако се включиш в стипендия.
- Какво Ви очаква след Кресна - учение или работа?