Възпитаниците ни растат обгрижвани и обичани от добри хора
Интервю с директора на Дома за деца, лишени от родителски грижи “Св. Н. Мирликийски” в Благоевград Евгения Йорданова
- Г-жо Йорданова, в условията на криза децата от дома, който ръководите, изглеждат щастливи, как се справяте?
- Нашите деца са щастливи, защото са обичани. Тук, в дома, персоналът, хората, които ни помагат - доброволци, пенсионери, студенти, са с големи сърца, всеотдайни в грижите си към възпитаниците на дома. Стараем се на децата да не им липсва нищо и да компенсираме, доколкото е възможно, това, че нямат родители или имат такива, които не полагат грижи за тях. Всички тук сме като едно голямо щастливо семейство.
- И все пак как издържате финансово?
- Благодаря ви за този въпрос. От все сърце искам да благодаря на нашите основни спонсори - фирмата, която 16 години вече се грижи за изхранването на децата -”Благоевград-БТ”. Ние сме късметлии, че “Благоевград-БТ”, една социално ориентирана фирма, работи в Благоевград. Аз съм спокойна, защото и от старото, и от сегашното ръководство съм имала и имам увереността, че те са насреща при какъвто и да е проблем с дома. Благодаря им. Пожелавам на новото ръководство начело с Георги Костов, което безусловно продължи традицията с изхранването на децата, много професионални успехи. Благодаря също така на младежката организация на партия ГЕРБ, благодаря от все сърце на доброволците - пенсионири и студенти от АУБ, и на всички благоевградчани, които не спират да даряват за децата. Благодаря и на новия кмет на Благоевград Атанас Камбитов и неговия екип за грижите към нас.
- Колко всъщност са в момента децата в дома?
- Възпитаниците ни са 30, от 7 до 18 години.
- Имате ли абитуриенти?
- Да, абитуриентът ни Любчо Костурков завърши Механотехникума и сега има бал. Мечтата му е да има механа, която да управлява, затова успяхме да го стимулираме да повиши успеха си и да кандидатства “Туризъм”. Много е надъхан в момента. Обръщам се към работодателите. Потърсете Любчо при нас, за да му дадем шанс да сбъдне мечтата си. Тук е мястото да изразя сърдечната си благодарност към семейството на дизайнер Емил Спасов и нотариус Красимира Минкова /тя бе номинирана от дома за “Жена на годината”/, които са много щедри дарители. Те облякоха супермодерно, от глава до пети, нашия абитуриент. Той ще бъде най-красивият. Ние всички ще отидем да го изпратим. Благодаря ви, мили хора, затова, че направихте Любчо щастлив.
- Създават ли проблеми възпитаниците Ви?
- Имахме малко проблеми с едно детенце, което дойде при нас миналата година. Израснал на улицата, той бе научен да краде. На 12 години започна в първи клас, изхранвал се чрез просия и дребни кражби. Откакто е при нас, има само едно провинение - заедно с друго момче взели от чантата на чистачка в училището, където учат, 14 лева. Разбрахме за това и днес /понеделник/ ще отидем да ги върнем и той ще се извини.
- Наказвате ли ги?
- Не, това са моите деца, възпитавам ги с много любов. Когато те почувстват това, доверието помежду ни с всеки ден се увеличава. Аз им влияя, те на мен, и така. Слушаме се. Трудно е в тези тежки години, когато навън животът ги изправя пред много изкушения, да ги опазиш, да станат добри хора, при нас контролът е силно завишен. Вечер имаме дежурен учител и ако някой излезе, ние знаем къде е и кога ще се прибере. /В този момент зад гърба на директорката три момичета влизат в дома и се провикват: “Госпожо, дойдохме си по-рано, защото в училището изпращахме абитуриенти./
Ето, виждате ли, те се обаждат, тъй като, ако някой от тях се прибере преди края на учебния процес, аз ведната се обаждам в училището и разговарям с директора и класната им. Нашите деца са прилежни ученици и аз знам кой какви оценки има и колко отсъствия.
- Говорите за децата наистина като отговорен и обичащ родител, кога все пак Ви ядосват?
- Понякога се караме, като във всяко семейство. Карам се, защото искам децата ни да излязат от тук подготвени за живота. Не мога да допусна, че тези, които пораснаха в дома, които сме държали в скута и обятията ни, ще се провалят като хора, това ще значи и мой личен провал.
- Какво ще пожелаете на абитуриента Ви Любчо?
- Аз на него винаги съм му казвала, той е умно и добро дете, ще го подкрепям във всичко, заедно ще се готвим за кандидатстване в специалността “Туризъм”. Ние вече имаме много студенти сред нашите възпитаници. Тук отново се обръщам към работодателите в Благоевград: нека заедно сбъднем мечтата му да работи в механа на първо време, а после да успее да има собствена такава.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.