Във Франция за слаби оценки в училище наказват с парични глоби децата

- Г-н Кърцелски, наскоро се завърнахте от Франция. Какъв беше поводът за визитата там?

- Присъствах на семинар по линия на нашата треньорска школа. Лично ректорът на НСА, който е и шеф на школата, ме покани в делегацията. Семинарът се проведе в националната база на френския футболен съюз Клей Фонтен, близо до Париж. Беше в рамките на 3 дни с основна тема развитието на женския и детско-юношеския футбол във Франция. Слушахме лекции на известни местни специалисти. Самата база предоставя уникални условия за подготовка на подрастващите. Най-важното, което мога да синтезирам накратко, е, че французите са обособили 22 центъра за футболни таланти и една национална, в която бяхме ние. В тях за тригодишен период се привличат талантливи момичета и момчета на 14-15 г. Обучават се и тренират напълно безплатно на разноски на тяхното БФС. Осигуряват им се училища, възпитатели, педагози, психолози, лекари и едни от най-добрите техни треньори. След края на този курс всички се връщат отново в клубове, откъдето са дошли, но вече готови за професионалния футбол. Там, а и в цяла Европа, женският футбол се развива и върви ръка за ръка с мъжкия. При нас, разбира се, още сме далече от това ниво.

- В крайна сметка семинарът се оказа полезен, а не се ограничи до познатите сбирки, предимно на маса?

- Не, естествено. Времето ни беше строго разпределено и запълнено. Освен лекционния курс наблюдавахме практически занимания. Имаше още две чуждестранни делегации - от Босна и Херцеговина и от Сан Марино. Интересното беше, че базата включва няколко реставрирани замъци, превърнати в хотели, с множество терени, и всичко това се използва от националните им гарнитури и по-специално от представителния отбор на Франция. Аз лично бях настанен в стаята на Давид Трезеге.

- От Париж се наложи да отпътувате директно за Ментон, където момичетата от “Спортика” участваха в голям международен турнир. При дамите също ли изоставаме на светлинни години от развитите държави?

- Това, което чух на семинара в Париж, буквално на другия ден имах възможност да видя в действие. Турнирът беше уникален като организация, качество на съставите, общо взето, участие взе половината европейски елит в женския футбол плюс националките на Тунис. Имена като “Андерлехт”, “Торино”, “Аархус”, “Ивердон” говорят достатъчно красноречиво. И всичко това на разноските на тамошната община, както стават нещата при тях.

- Може би е наивно да питам как са с футболните бази французите?

- В националната им база имаше 13 затревени и два изкуствени терена, един по-малък, един изцяло покрит. По-интересното е как са уредени нещата например в Ментон, едно 20-хилядно градче, което разполага с два големи терена с нормални размери и с изкуствена настилка, за да не влияят атмосферните условия.

- Кой се грижи там за изграждането и поддържането на футболната база?

- Всичките 22 национални центъра са създадени със средства на френската футболна федерация. Те плащат на специалисти да правят селекция по училищата и да подбират най-талантливите деца. Плащат на целия екип и на персонала, който се грижи за обучението и развитието им. Имах щастието да присъствам на една селекция между сборен отбор на Париж набор’96 и сборен отбор от една японска провинция. На учебната игра имаше 138 мениджъри и скаути, които през цялото време си водеха записки за качествата на всеки от младите футболисти. Питаха за данните им до най-малките подробности. Беше впечатляваща гледка по отношение на тактическа подготовка, ръстови данни, мислене вътре на терена, всичко беше на невероятно високо ниво. Точно на такива селекции хората подбират най-добрите кадри за професионалните клубове.

- В България, в това число и в “Пирин”, родителите плащат ежемесечни такси детето им да тренира, отделно им искат пари за нафта за автобуса, за обувки, за екипи, за витамини. Във Франция как стоят нещата в това отношение?

- Там няма такси, а има глоби, които обаче са от порядъка на 50 стотинки до 1 лев. Символичните санкции са с възпитателна цел, ако някой сгреши и наруши дисциплината, или не изпълнява стриктно треньорските указания и изисквания, или получи слаба оценка в училище. Стипендии не се дават, но поемат цялостната издръжка на трениращите деца, обучават ги, обличат ги, хранят ги. Въобще цялостен безплатен пансион. Така за родителите остава само грижата да осигурят пътни детето да се прибере през ваканциите.

- Тези центрове за талантливи деца вероятно правят голямата разлика в сравнение с България?