Във Франция се работи много и отговорно, двете ми внучета Александър и Виржини растат в град Оксер, възпитават се в любов към традициите

- Г-жо Манасиева, Вие наскоро се завърнахте от Франция, където бяхте на гости при семейството на дъщеря си Емилия, разкажете ни за своите впечатления.
- Има много какво да се разказва за забележителностите на Франция. Искам да уточня, че аз не бях там като туристка, а при двете ми внучета - 6-годишния Александър и 3-годишната Виржини, която е кръстена на мен. Аз ходя при тях всяка година за по месец. Семейството на дъщеря ми Емилия живее в Централна Франция, Бургундия, град Оксер. Тя е омъжена за французина Жан Мари, който е с парижко потекло, но тази област е родното място на майка му. Оксер е един старинен град, голям колкото Благоевград. Но там няма такова голямо строителство, кварталите са си запазили сградите такива, каквито са построени през ХV-ХVI век. Улиците са с каменна настилка. Не можеш една тухличка да промениш, защото стилът е запазен със закон. Например в къщата на дъщеря ми в оградата има чешма, която е от ХII век, но те нямат право да я махат, защото това е паметник на културата. Купиха я преди 5 години.
- Какви забележителности посетихте по време на гостуването си?
- В Бургундия се намира най-голямата винарна изба “Баи”. Стопаните от Бургундия карат гроздето си там за производство на вино. Това е един хълм, кариера с 13 огромни зали. През отвор се изсипва гроздето, което се обработва от осъвременени машини. Всяка зала е за определена дейност, например сокът отлежава при специална температура и влажност. След което престоява в друга зала, има направени съоръжения, които обръщат бутилката. В готов вид обикновеното вино излиза след процедури и престой от близо 3-4 месеца. В бутилката отгоре се образува гъбичка, която се премахва ръчно. Всяка бутилка се отпечатва, обработва се и пак се запечатва. Това е много сложен процес, не е като при нас - източваш, и хайде готово, и искаме да пием хубаво вино. Най-скъпите вина отлежават по 100 години. Избата е обособена като база за производство на вино и като туристическа дестинация. Има специален вход за туристи. Те могат да дегустират вино, да разгледат машините и да проследят технологията.
Друго, което ми направи силно впечатление, е изложбата, която правят вътре в залите художниците. Те правят фестивал всяка година. Скулптори извайват различни фигури в скалите. 2 часа и половина обхождахме тези зали. Оттук са добивани каменните блокове за строежа на Лувъра, много катедрали в Париж. Така се образували подземните галерии. Впоследствие тази каменоломна е служела за отглеждане на гъби, а по-късно е превърната в най-голямата изба в света за производство на вина.
- Какви хора са французите?
- Те работят добре и живеят добре. Ще ви дам един пример как всичко се оползотворява. През Оксер минава река Йон, която е най-големият приток на река Сена. Реката е плавателна, през Средните векове французите са правили салове, които навързват като влакчета, отгоре слагат камъни и вино, и ги пращат до Париж по реката. Пристигат в Париж, дървените салове ги използвали за отопление, камъните за строежи, а виното за консумация. При французите от всяко нещо се изкарват пари и нищо не се разрушава. Всичко е запазено, както е било преди стотици години.
Бургундия е селскостопански край. Най-голямата черешова градина е там, най-хубавото лозе е на един хълм в най-каменистата част на Бургундия. Имат добре поддържани огромни градини - слънчоглед, ябълки, жито. Почвата, като я погледнеш, е камениста, но много ражда. Всичко е частна собственост, но там днес се жъне житото, утре се оре и засажда друго растение. Всяка педя земя се обработва.
Във всяко село има замък, който през Средните векове е построен от някой богаташ. После събирал селяни, които строели къщички. И така мястото се заселвало. В този вид са запазени и до днес, нито един замък не е блъснат, защото е историческа забележителност. В същото време те се поддържат изключително трудно, защото са огромни.
- Какво Ви впечатли в тези замъци?