Във Франция галеха бродериите и сърмените обшивки на носиите ни и се възхищаваха като на излезли от ръцете на най-големите модни асове

КАТО НИ ВИДЯХА С НОСИИ, МЕСТНИТЕ ХОРА НАПРАВО ПОЛУДЯХА.
Пипаха бродериите с ръка, галиха ги като малки деца, а на сърмените обшивки на казмирите се възхищаваха, сякаш са излезли изпод ръцете на най-големите модни асове, разказва след връщането си от Франция прокурор Камелия Стефанова. Сигурно е така, защото нашите облекла са ръчно изработени, всяка риза е избродирана с българска шевица, а самите ни носии са алени, зелени, въобще много цветни и привлекателни за окото. В сравнение с нас традиционното облекло на французите през 18 и 19 век е скучно, тъй като дрехите са в черно, а единственото разнообразие на мъжките и дамските костюми са бели ризи и жаба с много малка дантела, допълва тя.
Камелия Стефанова е една от групата самодейки, започнала преди шест години, вместо на фитнес, да ходи на народни танци при Валентин Кенов.
Много по-приятно е да танцуваш, отколкото да поддържаш форма с фитнес. В спортната зала правиш все едно и също, натоварваш се и е скучно, обяснява държавната обвинителка. Стефанова е една от над 100 ентусиасти, които два пъти седмично тропат в залите за репетиция на танцов състав “Пауталия” към едноименното читалище в Кюстендил. Сред танцьорите, прилагащи “фитнеса на баба”, има медици, инженери, юристи, както и чиновнички и учителки.
Няма нищо по-завладяващо от това да чуеш музиката и тялото ти да се понесе във вихъра на танца заедно с още поне двадесет жени, редящи сложни стъпки, останали отпреди 200 и повече години. Така се чувствам българка много по-силно, отколкото ако развявам знамето ни, разказва друга от първите танцьорки - леля Бубето, както я наричат децата в детската градина в кв. “Герена”, където работи запалената ентусиастка.
Поканата за гостуване във Франция пристигнала в Кюстендил след последното задгранично турне на самодейците от читалище “Пауталия” в съседна Турция миналата година, когато българите тропали нашенски хора по време на традиционния фестивал в гр. Одрин, придружен с мазни борби, характерни за съседката ни. Там българските танцьори били оценени и поканени от французите на техния фестивал.
Ние бяхме единствените чужденци. По принцип на този фестивал се представят местни групи в различни области, а всяка година организаторите канят и един чуждестранен състав, така че тази година бяхме ние, обясни секретарят на читалището Владислава Василева.
Визитата е на принципа на разменното гостуване, ние бяхме настанени в семейства от Франция, догодина те ще дойдат в Кюстендил и ще бъдат наши гости, обясни още Влади, която е сред най-новите членове на състава.
Това, което ни направи впечатление, а и ни изненада много, е, че французите не са студени и негостоприемни, каквото е общото мнение. Аз и още две танцьорки бяхме настанени в къщата на кмета на едно от селата в общината.
БЯХ МНОГО ПРИЯТНО ИЗНЕНАДАНА ОТ
ПОСРЕЩАНЕТО.
Общото очакване беше, че те са много сдържани, но по отношение на нашата група домакините ни проявиха невероятна топлота. Спяхме там, закусвахме на една маса, а обедите и вечерите ни бяха в кметството, където се събирахме цялата група, разказва прокурор Камелия Стефанова.
Това, което установихме, е, че досега хората в региона не са имали контакти с други българи.
ХУБАВОТО НА ТОЗИ
ВИД ГОСТУВАНЕ Е,
ЧЕ СЕ ПОТАПЯШ В
АТМОСФЕРАТА И БИТА НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА.