Върнахме се към бабиното правило в една стая в къщата да се прави всичко

- Г-жо Маджарова, Вие не сте кюстендилка и преди няколко месеца доста изненадващо станахте гл. архитект на града, кое беше първото нещо, което Ви направи впечатление, когато дойдохте в Кюстендил?

- Съвсем неочаквано дойде това предложение за работа в Кюстендил. Минавала съм през града много отдавна и въобще не бях запозната с него. За малкото време, откакто съм тук, съм обиколила поне централната част, смятам, че се влюбих в Кюстендил, той е добре подреден вече град, с много приятна пешеходна зона. Подобно нещо в толкова малко градове може да се види, да не кажа, че май няма вече български град, в който целият център да е пешеходна зона.

Човек наистина може да преминава с удоволствие от една улица в друга, да се разхожда, да седне за отдих в някое от кафенетата, изнесли масичките си на тротоарите, сякаш се намира в Париж. Аз самата никога не съм била в Париж, но когато видях Кюстендил, разбрах, че съм си представяла френската столица точно така. Хисарлъка е много приятен за разходка и за почивка. Има и много архитектурни паметници в градинки с пейки около тях, явно предишният екип на общината си е свършил много добре работата.

- Как мислите, че трябва да се развива градът в архитектурно отношение през следващите 10 или 50 години, и по-скоро накъде, защото централната градска част е вече застроена?

- Считам, че градът би следвало да се развива в посока запазване на старата архитектура. Има някои възстановени и изградени с течение на времето архитектурни паметници, за които Националният институт по паметници на културата много стриктно следи, ако се преустройват, да бъдат съхранявани и да се съгласува с тях. Тези сгради са много в града. Много ги харесвам, връщат ни във времената назад и са мост между миналото и настоящето. Лично на мен ми създават настроение.

Голямо впечатление ми направи сградата на общината. Не знам дали въобще другаде в България има община в такава красива старинна сграда. Голямо удоволствие е както екстериорният вид, така и интериорният, разбира се, защото сградата все пак е голяма. А и за разлика от други градове почти всички общински отдели са събрани под една шапка, което също е предимство. Когато разглеждах за първи път сградата, видях, че тя се поддържа перфектно, явно Кюстендил винаги е имал кметове-естети. Няма напукани мазилки, рушащи се стени или забравени ъгли. Всичко е поддържано. Постоянно някъде нещо се ремонтира.

Иначе Кюстендил е прочут с минералната си вода, в годините назад е бил добре развит курортен център и би следвало в тази насока да върви развитието му и сега. Знам, че кметът Петър Паунов има намерение да изгражда рехабилитационен център с хотел, което ще даде тласък за развитието в тази насока. За малкото време на работата си тук разбрах, че Петър Паунов е много амбициозен и делови млад кмет, с много добро ръководство, и считам, че всичко което е намислил, може да го реализира.

- Госпожо Маджарова, какви са приоритетите Ви сега, работи ли се по изработването на нов градоустройствен план на Кюстендил, защото за подобно нещо се говори вече доста време?

- Да. Новият градоустройствен план на Кюстендил е приоритет на ръководството на общината. Първо обаче трябва да се направи устройствен план на централната градска част. Подземни и надземни архитектурно-исторически паметници изникват на всяка копка в центъра на града, много е важно да се знае точно къде се намират тези обекти, да се постави всичко на картата, да се направи план и той да бъде приет. Защото е възможно при реализацията на даден обект отдолу да изникнат архитектурни паметници, както се и случва в Кюстендил, а това бави строителството и инвеститорите често избягват да влагат парите си в подобни терени.

Вече е започнало възлагането и проектирането на общ устройствен план. Именно той ще даде тласък на цялостното развитие на града - промишлена, жилищна част и т.н.

Паралелно с това се прави и схема за разработване на зелената система на Кюстендил, което също е важен приоритет за цялостното развитие на града.

Това са трите важни проекта, които се работят - зелената система, общият устройствен план и устройственият план на централната градска част.

- За какви инвестиционни проекти идват хората при Вас?

- Инвестиционните проекти са доста ограничени като искания и може би това е обяснимо заради икономическата и финансовата криза. Имаме и такива, разбира се. По-често на бюрото ми има документи за малки ремонти, които касаят смяна на предназначението на дейността на различни обекти. Има и два-три проекта на по-големи фирми, но там става въпрос за промяната на предназначението на производствени халета най-вече. Останалите инвестиционни намерения се отнасят до изграждането на еднофамилни жилищни сгради, по-рядко за фамилни.

- Значи въпреки кризата се строят къщи?

- Да, строят се къщи, е не са много, но въпреки това се строят. И не само къщи. Хората си правят кътове за отдих, барбекюта, вдигат се огради между имоти. Правят се преустройства в апартаменти. При разделяне на един апартамент на два например или обособяване на ателие в жилищен апартамент задължително се налага представяне на проект. Магазини се преустройват също. Кафенета искат навеси за ситуиране на маси на открито, може би заради пушенето навън през зимния период.

- Госпожо Маджарова, не мислите ли, че след толкова години модернизъм хората в България се върнаха към това, което са правили нашите баби и дядовци в къщите си?

- О, това не ме учудва. Смятам, че е съвсем нормално след десетилетия експерименти да се върнем към това, което за векове са установили предците ни. Прави ми впечатление, че все повече хора преустройват жилищата си така, както те са били преди век-два. Например вече е модерно позабравеното бабино правило - в една стая, която е централна за къщата, се прави всичко, тя е за готвене, всекидневна. Не е ли така сега с модерните кухненски бокс с трапезария и всекидневна на едно място. А останалите стаи в дома са спални или лични на децата. Така е много по-практично и функционално.

Повечето апартаменти, строени преди 50-60 години, по-скоро са разпределени по друг начин - кухня, хол и спалня. И на практика се използва кухнята, където се събира цялото семейство, и спалнята. Холът е официалното място, като дойдат гости, само тогава се влиза в него.

- Много кюстендилци роптаят срещу навесите на заведенията на алеята, тъй като оставало много малко пространство за придвижване.

- Не мога да кажа, че се затруднява движението, алеята е достатъчно голяма. Все пак е приятно човек, когато се разхожда, да седне някъде и да изпие една разхладителна напитка или кафе. За алеята нови искания не сме имали. Задължително се съобразяваме с чл. 80 от ЗУТ, т.е. трябва да има минимум 1,20 метра от свободната тротоарна площ за преминаване на пешеходците. А останалата част, ако тротоарът е по-широк, може да бъде заета от ситуирането на маси или други съоръжения. В момента тече работата по алеята за подмяна на покритието с нов вид павета. Поставянето им изисква голям майсторлък, защото се полагат върху пясъчна основа. Спомням си, че преди време, когато в София сменяха т.нар. жълти павета, най- големият проблем на общината бе да намери майстори, които могат да вършат тази работа. Тук явно няма такъв проблем, а и се надявам, че когато приключи ремонтът на алеята, тя да бъде още по-хубава. Ще има и ново цветово решение. Всъщност това е най-трудната работа за всеки архитект, хем да запази духа на старото, хем да внесе ново при ремонта.

- Временните покрития на външните маси на кафенетата водят ли се закрито обществено помещение, в което би била валидна забраната за пушене?

- Не мога да кажа, че е закрито. Това са временни съоръжения. Те пазят от вятър и дъжд и не се третират като стабилно застрояване. Там може да се пуши.

- Как Ви се струва това реновиране на старите сгради във всички цветове на дъгата?

- Смятам, че сградите трябва да са разнообразни по цвят и всяка да си носи собствен облик. Разбира се, цветовете трябва да са в едно синхронно съчетание. Даже понякога да се получат контрастни цветове, мисля, че те също могат да стоят добре. Нали не можем всички да сме облечени еднакво. Всяка сграда си има свой дух и свое настроение. Тук, в града, видях наситено червена къща. В първия момент ми се стори силен цветът, но след това си казах, защо не. Сигурно, когато се качват в такси, собствениците на къщата могат да кажат просто: “Закарай ме до червената къща”, и всеки ще знае къде е.