Всяка вечер си казвам: Днес какво добро и на кого направих?

- Г-н Айков, много рядко фамилно име имате. Какъв е произходът му?
- Идва като прякорно от прапрадядо ми Георги Пържелков, наричан Айката. Известен войвода, водил дълги години чета. Далечните корени на рода ни са в Овчо поле в Македония в средата на XIX век. Бил народен човек. С верни хора нападал турски данъкосъбирачи, като им правил хайки /“айки”/, и от това идва името му. Отнетите данъци връщал на хората. Турските власти пратили потеря да го арестува. Казали му обаче и той с цялото си семейство и що имал овце тръгнал към Струма да се укрие. Заселил се в Симитлийско, в Горно Ораново. До Струма стигнала и турската потеря. В Долно Ораново подпитали местен селянин дали не е видял човек да идва със стадото си насам. Селянинът казал, че видял, но бил хванал на юг по Струма към Егейско. Така пратил потерята да се къпе на Бяло море, а Айката в знак на благодарност му дал 200 овце.
Та за името. Може би идва от думата “хайки”, а може би и от това, че често употребявал думата “ай” -”Ай да направим това”, “Ай да нападнем там”...
- Нападал турски данъкосъбирачи, вземал е събраните жълтици, връщал ги на хората, а за себе си оставял ли е?
- Е, вероятно не се е изоставял. Бил обаче много тачен и от хората, и от четата си. Участвал е в много сражения. В едно, и то тук по нашенско, четник видял, че турчин се прицелва в него, скочил пред войводата си и куршумът пронизал него. Спасил войводата си, но сам загинал.
За Айката се е говорело и е писано. Има и книга за него. А що се касае до имало ли е богатство - имал е, но до нашето поколение нищо не е стигнало. Били бунтарски времена. Не било спокойно и през първата половина на XX век. Наложило се откупуване за оцеляване и след освобождението. Към 1925 година дядо ми Благо, на когото съм кръстен, бил хванат от организацията ВМРО на Ванче Михайлов. Дал бил чувал брашно на селянин от Ораново, а той пък го дал на комунисти от Разлог. Арестували дядо ми. Спасил се, но сигурно бая жълтици се наложило да брои, които дал прадядо ми Ангел. Златото лично го е носил Стойне Докузов, който е доживял до 104 години. Отишли жълтиците, ама и прадядо ми Ангел си поживял до 1966 година, че знае се какви събития се случиха в Градево. Наложило се обаче още да се плаща. Това било през 1934 година.Трябвало да се броят жълтици от прадядо Ангел и за брата на дядо ми Благо - дядо Вельо. Този път пък откупът бил в Крупник, и то на емисари на партия “Звено”, които са участвали във военния преврат на Кимон Георгиев през 1934 година. Такава ли е точно истината, не се знае, но така поне се говори.
- Излиза, че в рода Ви има някаква връзка и с комунистите от ония години.
- Е, малка, ама след 9 септември 1944 година на дядовците ми Благо и Вельо първи им направиха конфискация, като им бяха отнети фабриките за лимонада, сайдер и други безалкохолни напитки. Така им са казвали - фабрики, а то си е било просто машини. С каручки са возили лимонада и сайдер до Гара Пирин, сега Кресна, до Градево, Брежани и други селища.
- Да оставим миналото и да надникнем в настоящето. Вие сте омбудсман в община Симитли. В какво се състои работата Ви?
- Омбудсман, което като дума е купечка, а по нашенски си е обществен защитник или обществен посредник, съм от 16 март тази година. Общинският съвет в Симитли обяви конкурс, дадох документите, които се изискваха, заедно с шест кандидати се явих на събеседване пред специална комисия. После на сесия на съвета стана изборът, от 17-те съветници присъстваха 16 и 12 вдигнаха десниците си за мен, като четирима съветници се въздържаха и за другите кандидати глас не остана. Работата ми е да защитавам хора и институции от хора и институции.
- Това не Ви ли вкарва в конфликти с кмет, община, полиция, фирми?
- Не, защото се работи в рамките на закона и законовите разпоредби. В тези рамки аз осъществявам контакти, търся споразумения, но нямам право на съдебни инициативи. Към мен могат да се обръщат всички граждани от община Симитли, както и юридически лица и организации.
- И обръщат ли се?
- Започнаха. Имам вече и първите постигнати споразумения.
- Как мина първият Ви работен ден?
- Той бе на 16 март. Бях на среща с общинския кмет Апостол Апостолов, с председателя на Общинския съвет Светла Атанасовска, със заместник-кметовете, началници на отдели. Стискахме си ръцете и си обещахме сътрудничество и съвместно търсене на по-добри решения в здравеопазването, културата, по спазването на законността.
- Кога се появи първият жалбоподател?
- На 19 март. Това бе Златан Аврамов. Имал човекът проблеми с пенсионирането си. Влязох в контакт с предприятието, където е работил. Уредиха се нещата. После дойде човек от Крупник, трябвало да реши въпрос със собствена земя в село Ново Кономлади. Потръгна и при него. Случаите взеха да се редят, намираме им решение и засега само на два случая нещата са в ход, но им предстои приключване.