Всичко заработено ще се плаща от касата след проверка, ангажираме по 5-има лекари на 24 ч. дежурство, а една линейка би свършила работа

- Доктор Зортев, Вие сте новият председател на Националното сдружение на областните болници за активно лечение, а и сте шеф на кюстендилската МБАЛ “Д-р Никола Василиев”. През последните дни темата здравеопазване, закриване на болници и финансиране е особено актуална, кюстендилската болница има ли проблеми с финансирането за тази година?

- Трудно е да се каже още в началото на годината дали ще има проблеми, но това, което се знае със сигурност и което постигнахме след преговори с НЗОК и местните РЗОК, е, че средствата, които сме заработили през месеца, над определена сума след проверка на касата ще бъдат изплащани. Този анекс беше подписан и лично аз считам, че той е едно добро начало за по-нататъшната ни работа със Здравната каса.

- Бюджетите на болниците за 2010 година вече са ясни, ще ви стигнат ли парите, за да работите и да лекувате пациентите си така, както изисква модерната наука?

- Не. Бюджетите на болниците, които остават да съществуват, са ясни само за първите три месеца на тази година. Тези параметри са подадени в РЗОК по места.

- С колко ще се увеличават парите, които ще получи например кюстендилската болница след анекса?

- Още е много рано да се говори за конкретни пари. Ние говорим за анекс към договора за промяна в клаузите. Иначе основният договор казваше, че на болниците ще трябва да бъде платено само до лимитираната сума, която е залегнала в контрактите между здравните заведения и касата. Сега в анекса се казва, че евентуално сумата, която сме заработили, над отпуснатия ни лимит, ще ни бъде изплатена след проверка от специалистите на Районната здравноосигурителна каса.

- Каква е лимитираната сума за кюстендилската болница?

- Вече е изплатена сумата за 2010 година. През февруари ще получим 540 000 лв., толкова ще вземем и за февруари, а за март се предвижда средствата да паднат на 470 хиляди лева.

- Тогава е резонен друг въпрос, ще има ли увеличение на броя на пациентите след промените в здравната схема на областта?

- Трудно е да се каже точно. “Де факто” реформата стартира много скоро и до скоро все още не се знае какъв ще бъде обемът на договорите, сключен от касата с лечебните заведения в областта. Реален поглед върху състоянието на нещата можем да имаме едва след като минат няколко месеца. По традиция началото на годината, зимните месеци, са силни за болниците, тогава през нашите отделения преминават много хора и това до някъде е напълно обяснимо.

- Какви болести няма да се лекуват в Кюстендил и на хората от града ще им се налага да търсят лекари за тези си болежки на друго място?

- Единственото, за което не сключихме договор с РЗОК, сравнявайки обема на работа през 2009 година, това е ревматологичната пътека, тъй като МБАЛ “Д-р Никола Василиев” има само един ревматолог. За това няма да можем да лекуваме например болните с ревматоиден артрит. Това заболяване ще може да се лекува единствено и само в клиниката по ревматология в София.

- А нови пътеки, различни от миналата година, има ли разкрити?

- Да, разбира се, че имаме. От тази година в кюстендилската болница ще можем да прилагаме литотриптер, с който се разбиват камъни в бъбреците. Тази услуга е нова и ще се осъществява при нас за първа година.

- Вие сте и председател на Националното сдружение на областните болници за активно лечение в България. Колко от болниците в страната ще свият обема на работата си и колко от здравните заведения въобще ще престанат да съществуват. Закриването на болници не Ви ли плаши?

- Аз съм председател на сдружение, в което членуват бившите областни болници. От тях нито една няма да бъде закрита и всички ще продължат да съществуват, като ще предлагат медицински услуги такива, каквито и досега. Не мога да кажа дали всички болници ще сключат договори с РЗОК за пълния обем дейности, но съм категоричен, че това са болниците, които ще останат да съществуват на картата на България, и при тях не може да се говори за закриване.

- Имахте предложение за диалог и по-добро финансиране на здравните заведения. По този въпрос има ли вече диалог между Вас и представителите на здравното министерство?

- Предложението ни е поставено принципно. Едва ли може то да бъде прието толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Реално най-важното е да се създаде диалог, за да можем да решаваме бързо и експедитивно проблемите, които възникват по време на работа. Лично аз считам, че тази промяна, която беше реализирана сега, ние като договорни партньори на Здравноосигурителната каса да не страдаме от ограничения в плащанията, от наложения ни лимит, а да бъдем финансирани спрямо реално извършената от нас работа, това вече е първият ни успех в договорния процес и е началото на добър тон за диалог между двете страни. Какво по - добро от това всеки да получава парите, които си е заработил през месеца.

- Здравната реформа така, както я видяха досега обикновените българи, стига до закриването на болници в малките населени места и разкрива спешни кабинети. Парадоксът е, че такива кабинети се разкриват там, където има спешни центрове, а не в общини, където всички разчитат на едно джипи, най-често пенсионер, обслужващ поне 10-20 селца. Защо?

- Целта на тези кабинети е да бъдат открити на местата на закритите болници, за да запълнят вакуума, който остава след ликвидирането на здравните заведения.

- Този кабинет с какво ще помогне на хората от община Бобов дол. Там бе открит първият такъв?

- Този кабинет ще се занимава с неотложната помощ на болните в Бобоводолски регион.

- За това има Спешен център?

- Спешният център си е Спешен център, неотложната помощ не е функция на Спешния център, тя е функция на личния лекар, но не и на Спешния център. На личния лекар обаче денонощно му е трудно да осъществи покритие на пациента. За да се подпомогне дейността на личния лекар, държавата реши в тези региони, където имаше малки болници, да разкрие спешни кабинети.

- На думи всичко това звучи много добре, но въпросният Спешен кабинет, в който има една кушетка и празен шкаф за лекарства, се откри в Бобов дол, а не в вякоя от общините - Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино или Трекляно. В повечето от тях има по едно джипи и всички живеещи на тази територия разчитат само на него. Все пак живеещите в планинските и полупланинсиките региони са точно толкова българи и данъкоплатци, колкото живеещите в Бобов дол или големите градове с болници, спешни центрове и кабинети?

- Първо, в тези общини досега нямаше болници, а и от министерството са взели предвид и броя на хората, които живеят в региона. В Бобов дол малката болница, макар и трудно, обслужваше по-голям регион с доста хора и предприятия. Въпросът е актуален и за гр. Рила. Но там още преди години заради липсата на специалисти болницата беше закрита и Рилското корито остана да разчита на Спешна помощ и джипитата. Защото болничното обслужване е комплексно обслужване от няколко специалисти, а не от един лекар.

- Проблемът в тези региони, в които няма Спешен център, е и липсата на джипи, защото съгласете се, че никой не може да боледува в сряда от 14-17 часа?

- Да, в момента държавата отпуска финансови помощи за лекари в тези неатрактивни райони, но явно това не е достатъчно и трябва да се помисли по-сериозно в тази насока. Ако разгледаме състоянието на община Трекляно, трябва да се направи така, че регионът там да стане атрактивен за млад лекар. За целта общината трябва да му предостави достатъчно атрактивни условия за работа. Защото не може в община Трекляно, където живеят 800 човека, да разкрием Спешен кабинет, където за 24-часово дежурство са нужни поне 5 лекари, а всъщност при добри пътища е достатъчна една линейка за обслужването на хората в региона.