Всичко съсипа момчето К. Катин, тежко ни, ако се върне като градоначалник

Отстраненияткмет на Кочериново Костадин Катин е една от кандидатурите за кметския пост, за която ще се състезават представители на всички партии наесен. След вътрешни разногласия Катин най-накрая бе издигнат за кметското място от местната структура на СДС, въпреки че голяма част от членовете на партията се обявиха против кандидатурата на отстранения градоначалник.

Единствените, които открито с лицата и имената си застанаха срещу действията на отстранения кмет и години наред се бориха срещу нередностите в неговите действия, срещу опитите му да построи завод за преработка на отпадъци в най-плодородната част на поречието на Струма и срещу ред други такива действия на градоначалника, са хората от Сдружението за опазване на Рилското корито. Те са само част от множеството свидетели по досъдебните производства срещу отстранения Костадин Катин.

Наесен срещу Катин на изборите ще се изправи и досегашният му заместник Иван Минков, когото ГЕРБ си избраха за свой представител в двубоя за местната власт. Според проучванията Минков ще подкрепят не само герберите, но и отказалите се да работят за кандидатурата на Катин седесари, заради поражданите от него конфликти в партията.

- Госпожо Джолева, Вие заедно с група жители на гр. Кочериново ходите на всички дела и всички мерки, свързани с кмета на вашия град Костадин Катин, защо е този огромен интерес от Ваша страна?

- Седемдесет години гоня, но този случай толкова интересен ми се видя, че ми идва да се пренеса да живея в Кюстендил и на всяко заседание на съда по казуса “Катин” ми се иска да присъствам. Това е уникален случай, нашият кмет Катин. Този човек, без да се съобразява, че има хора, които знаят истината, говори ли говори по медии, пред съда, къде ли не. И не казва истината.

- Къде излъга Катин?

- Ами как да ви кажа, той доста отклонения прави в изказванията си. Аз съм потърпевша. Катин продаде мой парцел, открадна го, и дотам. Истината е, че много ме боли, нямаше да скачам толкова, ако парцелът ми беше взет за детската градина в Кочериново, защото той граничи с детската градина, или за болница, за парк. Да беше продаден, за да се дадат парите от сделката за някое детенце, което има нужда - нямам нищо против. Земята моите деца не я обичат и в саксия. Но той по брутален начин да ми открадне парцела и да го даде на негов приятел, бизнесмена Киройчев, и това, което при мен е направил, е нищо в сравнение с това, което е направил в с. Бураново. Само за това деяние заслужава хората от Бураново с камъни да го утепат.

- Добре, госпожо Джолева, обяснете как Катин е успял без нотариален акт да продаде Вашия парцел?

- Документи всякакви имаме. Има писмо от предишния кмет, че мястото ми не е влизало в ТКЗС-то, върху него не е изпълнено мероприятие, защото е отчуждено някога, но сега автоматически ни се връща. След години обаче разбираме, че парцелът ни е продаден.

- Ама как така е продаден?

- Ами много лесно, но това не е станало само по волята на Катин, с него са и съветниците от неговата партия, 7 човека, които са гласували това. Според това, което знам, официално съветниците от БСП, които са пет човека, когато са обявили за продажба нашето място, са предупредили, това е частен имот, не го пипайте, но никой не ги е послушал. Това обаче мойто е нищо, капка в морето, в сравнение с другите. Няма незасегнато семейство в Кочериново. От един краде на други дава.

- Защо тогава го избират кочериновци вече три поредни мандата?

- Грешка. Отчитат го хората като грешка. Истината е, че Катин го избират цигани и 500-600 човека, зачислени от него на адреси в общината и в гр. Кочериново. Не ме е страх от това, което казвам, защото ако говоря лъжа, нека ме съди.

- Госпожо, Вие сте един от най-активните членове на сдружение “За опазване на Рилското корито”, какво ще правите оттук нататък, все пак постигнахте един успех, спряхте строежа на Завода за преработка на битови отпадъци в Кочериново?

- Аз съм секретар на сдружението. Там какви гафове е правил, бедна ви е фантазията. Да не влизам в подробности. Искаше сметище да прави, на най-плодородната земя на гр. Кочериново. Ние го спряхме. Там много пари са отишли на вятъра, но си има органи, които да си разследват случая. За нас като структура е безспорно, че сметище трябва да има. Но не на това място. Ако го бяха направили, всички боклуци щяха да бъдат в Кочериново в реката и в Благоевград най-малко, да не кажем, че и гр. Симитли щеше най-вероятно да бъде засегнат. Елате да видите на Рилската река какво става.

Продаде реката, тополите където са, той ги е броил колко тополи са, дърветата са близо 1850, продаде ги. Представете си, Катин е продал земята, около 198 декара, а тополите, дето са на нея, все едно не съществуват. Тези около 200 декара са оценени на по-малко от 30 хиляди лева. Като си представите, че 13 обекта в реката са в “Натура 2000”. Сега тя е собственост на Георги Поповски, преди бяха приятели, сега се джавкат. Но заедно с Катин досега бяха и всички общински служители в Кочериново.

Всички го подкрепяха, сега обаче са контра, сега се обърнаха, предатели станаха. Ние от инициативния комитет сме хората, дето спасиха Рилското корито, спасихме го от сметището. Сега водим борба за реката. Елате да видите Рилската река между Пороминово и Бараково каква е. Има материал там много да се работи и от полицаи, и от прокурори.

- Чакайте, аз нещо не мога да разбера, как така при вас в Кочериново някой, без значение Катин или друг, е продал сервитута на реката на частно лице, при положение че тези терени са изключителна държавна собственост, и то публична, което ще рече, че даже и държавата така не може да ги продава?

- Ами много просто, тази земя, вместо публична държавна собственост, е превърната в частна общинска собственост. Направил го е. След това е разделена на парцели, на Иван толкова, на Петкан толкова и така. Но това са все хора, с които той си има сделки. И така. Реката ни се оказва частна. Реката е съсипана. Целта беше от двете страни да се вдигнат високи бетонни стени, да се вкарат водите в канал, за да защити къщите на тези негови приближени, на които е раздал незаконно парцели.

- Кои са собствениците на тези парцели?

- От Благоевград са, не ги познаваме. От Благоевград са, доколкото знаем, единият е шеф на Криминална полиция, или поне е бил такъв. Не сме сигурни, но това може да се провери, има прокуратура, има следствие. Има и някакъв учител, пак от Благоевград.

- Ако трябва да се похвалите със свършеното от вас като инициативен комитет, какво още има записано в актива ви?

- Ние спряхме и строежа на минивецовете по реката, защото ако това беше станало, жабки, животинки, щъркели, всичко щеше да умре. Ние сме прочути с многото щъркелови гнезда, които са из цяло Кочериново, както и с дърдавеца, това е птица, която вече рядко се среща в света, както и с кошничарската върба, растяща в реката. Всичко, всичко съсипаха, все благодарение на момчето /Костадин Катин/, което се изкарва кристалночист, а е по-черен от земята. Абе неслучайно неговите хора тръбят - върне ли се, глави ще падат.

Думите му обаче пряко от него не съм ги чула. Лично аз преди четири години съм го видяла на живо това момче и сега на делата го виждам пак наживо. Но Венера Капитанска и Стефка Гьорева казаха: “... Върне ли се кметчето, глави ще падат...”. Интересно защо това изречение се повтаря от хора в Кочериново, дето нямат нищо общо един с друг.

- Какво е положението в община Кочериново? По време на едно от заседанията в съда в Кюстендил Костадин Катин обяви, че откакто той не е кмет, Кочериново е загубило 60 милиона лева инвестиции?

- Общината ни е пред фалит. Ама не защото него го няма, а заради него. 55 милиона са парите за сметището, той смята тези милиони. За 390 хиляди лева, аз съм чула от неговата уста, той го каза пред 13 селски кметове и пред 30 свидетели, са дадени за геоложки проучвания на мястото, дето беше определено за сметище, както и 200 хиляди лева за проектантите.

- Това е било преди години, тези пари община Кочериново трябва отдавна, поне преди 10 години, да ги е платила?

- Девойче, аз и съпругът ми имаме навика да си правим екскурзии. Като чух за тези 390 хиляди лева, след съвещанието се вдигнахме и пеша отидохме до с. Смочево, десетина километра. Обиколихме целия район, защото, за да се правят геоложки проучвания за такова сметище, трябва да има яко копаене. Знаете ли какви машини трябва да са работили там? Следи от сонди поне на едно място не видяхме. Поне на едно. А парите са взети за геоложки проучвания.

Преди, като ме видеха в общината, ме гледаха като че съм чумава. На никого не съм седнала на бащинията. За тази община аз съм работила, и майка ми и баща ми са работили, а сега едни келеши в продължение на години се гавреха с нас. Дойде им времето и на тях. Обърнаха каруцата и сега се чудят какво да правят.