Всеки купува грозде, откъдето намери, важно е да е по джоба му

Павел Петришки е роден преди 51 години в Кюстендил. Завършил е хидроинженерство и дълги години е работил в местното "ВиК". След това става председател на местното читалище "Братство", където минава втората част от живота му. Преди една петилетка време се отказва от читалищната работа и се връща към основната си професия в пречиствателната станция на Кюстендил.

- Господин Петришки, на Трифон Зарезан стана ясно, че сте на път да се откажете от председателското място на "Винената партия", която е уникална за Кюстендилска област. Така ли е?

- Да, действително, преди няколко месеца претърпях операция и на 14 февруари, деня в който ние празнуваме, даже не участвах в дегустацията. Малко е неприлично да съм председател на "Винената партия" и да не дегустирам вината, които тази година участват в традиционната надпревара, но вече половин година съм в болнични и... Заболяването ме накара да се замисля да отстъпя на по-млади и по-надежни хора царското място в партията. Ето, председателят на читалище "Братство" Иван Андонов, който е и зам. председател на партийната ни структура, е готов да поеме поста и е достоен за него. Всъщност хората ни знаят като Винената партия, а нашето сдружение е "Партия на любителите на червено вино и пръжки".

- А пръжките не са ли кът напоследък?

- Кът са, но кебапчета винаги има, така че бързо заместваме пръжките с кебапчета или друго месо, важното е да е расло на кокал. Смятам, че трябва да дам възможност на нови хора да се проявят. В партията има много достойни хора, като Камен от читалище "Пробеда" в Колуша и много други млади, надъхани мъже, и ще ме отменят. Аз трябва да мина малко в пенсия, да се отдръпна, защото съм доста възрастен за тази работа. После нашата партия, тя е на свободен принцип. Преди няколко дни един човек ме попита как може да влезе в партията. Отговорих му, че по-лесно се влиза с устна препоръка, не са необходими никакви документи, освен това от тази партия се излиза само като изриташ сандъка. Няма изключване. Аз напускам поста, но оставам почетен председател на партията. Някой друг ще се занимава с организационните дела, конгресите и другите неща.

- Кога беше последният конгрес на вашата партия?

- Имахме конгрес през юни месец, но тогава много трудно се събрахме, защото през зимата всеки стои до бурето и пие, гледа да не се събират около него много хора, за да има повече за него, а пък през лятото, когато няма вино, много трудно се събира партията. Ние сме така, в плаваща ситуация и не можем да се преборим с местните други партии, по-неорганизирани и по-трудно събираеми сме.

- А всъщност регистрирахте ли партията юридически, каквото намерение имахте в началото при учредяването й?

- Официално не сме регистрирани като партия, която да се бори на избори за каквото и да е. Имаме регистрация като сдружение с гражданска и нестопанска цел.

- Това сдружение има ли членове?

- Имаме над 300 членове, и доста булки се записаха. На някои половинките знаят, на други мъжете са в неведение. Та тези дами идват на сбирките, само че сбирките ни са по квартири, по клубове, не са такива сборища на поляна, където да се събират много хора, та да можем да преброим и да се видим, които са точно членовете. Абе малко нелегална ни е партията, повечето сме по яташки квартири. Някои от членовете ни се събират по двойки, което е още по-странно, в много тесен кръг.

- Добре тогава, след като сте председател на такава сериозна партия, дайте съвет на членовете, а и на тези, които се надяват да станат членове или са само симпатизанти, кое вино е по-добро - бялото или червеното?

- Е, тука спор няма, за предпочитане е червеното. То заради това и партията ни е на любителите на червеното вино, а не на бялото, защото в червеното е истината. Аз също обичам бяло вино понякога, но предлагам любителите на бялото вино да си направят отделна партия. Освен това за бяло вино знаете, че песни няма. Има само една песен и тя е "Ой бяло, бяло вино, защо не си червено". И заради това ние предпочитаме червеното вино. А и червеното вино е много по-полезно от бялото. Но през лятото и аз самият пия бяло вино, не сме чак пък такива табиетлии да казваме - това ще пиеш, това няма да пиеш. Може да пиеш и други питиета, но хубаво е да не се пият концентрати и най-вече ментета, а да се пие винце, за което е доказано, че е полезно.

- Кюстендил не е винопроизводителен район, откъде идва гроздето, от което се прави истинското, хубаво вино?

- Не е точно така, в село Граница например има доста големи лозови масиви. Граничкото, бресничкото, а и други вина има, които са много добри. В самия Кюстендил няма грозде, но по селата, особено сега след демокрацията, започна да има хубави, качествени лозови масиви. Освен това се докарва грозде от съседна Македония, от Благоевградско, от Пловдивско. Кюстендилци предпочитат да си купуват грозде от Сандански и правят вино.

- Какво вино предпочитат кюстендилци?

- О, най-разнообразно. На кой откъдето му е удобно и по джоба да си докара и купи, такова вино пие. Например в пограничните райони около браздата с Македония и Сърбия сякаш се прави най-вече памид. Това е хубаво вино - леко, пивко. По Берсинско и надолу по чифлиците има и мерло и по-тежките вина, характерни за Петричко-Санданския край, но едно е 100% сигурно - няма някакво териториално разпределение. Всеки пие такова вино, каквото има и е направил. Обикновено хората слагат такова вино, каквото могат да намерят, стига гроздето да е хубаво, зряло и подходящо на захарност, такова вино слагат.

- Тогава Вие като специалист можете ли да кажете има ли човек в Кюстендилско, който да прави вино само от собственото си грозде?

- Е, има много такива хора. Аз имам приятели, които слагат вино само от грозде - собствено производство. Стойне Джонев, по-популярен като Джони Бурето от с. Граница, слага открай време, или по-точно цял живот, вино само от собственото си грозде. Има си лозе и от там слага, и то страшно хубаво вино става. Ако в Граница попиташ къде живее Стойне Джонев, едва ли ще се намерят много хора, които да те упътят, но ако кажеш Джони Бурето, веднага ще ти покажат къщата му. Истината е, че Кюстендилско не е район, известен или популярен с винопроизводството си. Даже за малките деца е известно, че Тракийската низина, Пловдивско, Пазарджишко, Видинско и Врачанско са районите, където се гледа хубаво, качествено грозде и се прави вино. Тук, в Кюстендилско, няма серизно винопроизводство, нашият регион се слави с много по-различни неща.

Тук повечето хора слагат вино от лозниците си, което не е точно истинското вино, но като няма друго, и жабата става риба. За сметка на липсата на сериозно винопроизводство в Кюстендилско има и хубави жени, и хубави места, и минерална вода, а сега и ценители на истинското, хубаво червено вино. Навремето ябълките и сливите са били емблема на областта. Да се надяваме, че с годините ще успеем пак да си върнем тази слава на овощна градина и балнеологичен център.

- Как виждате бъдещето на вашата партия?

- Ами партията, ако не умре сама, ние ще я ликвидираме. Или по-точно ще я изпием. Предвиждаме партията да я ликвидираме, когато изпием всичкото вино. Тъй като това няма как да стане, то и нашата "Партия на любителите на червеното вино и пръжките" още дълго ще съществува.

- Вярно ли е, че всеки любител на вино трябва да отбира и от лозарство?

- Да, вярно е, макар че и обратното - всеки лозар е любител на виното, е вярно. Всъщност правилата, които трябва да се знаят, не са много. Основното е, че всяка почва е повече или по-малко подходяща за определен вид лозя. С тази особеност трябва да се съобразява всеки, решил да създава лозови насаждения. Въз основа на научните изследвания и опита от практиката обаче може да се дадат следните препоръки:

- За отглеждане на лози за производство на червени вина най-подходящи са умерено влажните почви с добър топлинен режим, каквито при нас няма /смее се/.

- За висококачествени червени вина за предпочитане са почвите с по-високо съдържание на глина, такива може и да се намерят в Кюстендилско, но много рядко се използват за производство на грозде.

- За производство на бели вина с високо качество най-подходящи са песъчливи и глинесто-песъчливи почви, с ниско съдържание на хумус. Такива почви имаме, но сякаш нямаме навика да отглеждаме бяло грозде, сигурно защото не обичаме много-много бяло вино /пак се смее/.

- За получаване на фини трапезни вина най-подходящи са лесно затоплящите се и проветриви почви с високо съдържание на чакъл, значително количество ситни глинести частици и високо съдържание на карбонати.

- Лозите за производство на десертно грозде имат по-големи изисквания към почвата. Предпочитат се по-дълбоки и свежи, а не тежки и сбити почви. Леките песъчливи почви може да се използват за производство на десертно грозде (за предпочитане ранно) само при условие че се напояват и се торят по-обилно.

Това, което малко хора знаят, е, че лозите с нисък добив издържат повече на студ. Ако отделни лози са били претоварени с грозде, те ще имат по-ниска студоустойчивост от растения, които предната година са били с нормален или по-нисък добив. По този начин те са натрупали по-голям запас хранителни вещества. Когато резервите са понижени, дори и при по-топла зима с незначителни студове, може да се получи значително увреждане на зимните очи на лозите.