Времето на тарикатите свърши - евросубсидии ще получават само реалните производители

- Г-н Укев, каква е Вашата оценка за хода на кампанията по подаването на заявленията за директни плащания в общинските служби по земеделие в региона на областта?

- От информацията, която ежедневно ни подават общинските служби по земеделие, както и от личните ми срещи с колегите там, правя извода, че кампанията върви с очакваните темпове. До средата на април над 4000 земеделски стопани са подали заявления за получаване на евросубсидии по схемите за директни плащания на декар обработвана площ.

- Много или малко е този брой в сравнение с общия брой на земеделските стопани в региона на областта?

- Ако вземем за база регистрациите от миналата година, които са били общо 4600, очаквам броят на подадени заявления да достигне около 9000 броя.

- И тази година сигурно ще има хора, които по различни причини няма да успеят да подадат нужните заявления в указания срок - 15 май т.г. Значи ли това, че закъснелите след тази дата ще бъдат изключени от схемата за субсидиране?

- За изключване въобще не става дума. Обясняваме постоянно на стопаните, че срокът за подаване на заявления за регистрация е 15 май. През периода 15 май-9 юни също ще могат да се подават заявления за регистрация, но срещу 1% наказателна санкция за всеки просрочен ден. След 9 юни обаче общинските служби по земеделие и гори няма да приемат такива заявления. Считам, че сред тях няма такива, които да не са информирани за тези срокове и последиците от неспазването им.

- Тази санкция от 1% не е ли твърде рестриктивна мярка?

- Това е регламент, който е наложен от Европейската комисия по земеделие, и аз лично считам, че трябва да съществува такава санкция, защото практиката досега винаги е показвала, че ако няма такава, резултатите винаги са половинчати.

- Наясно ли са земеделските стопани какъв е размерът на субсидията, която ще получат за отглежданите от тях животни или за всеки декар обработваема или ползвана от тях земя?

- Сигурен съм в това, защото тазгодишната кампания е четвърта поред и повечето от тях са информирани за размера на евросубсидията, както и на допълнителните плащания, които ще получат за декар обработваема земя или брой отглеждани животни - крави, овце или кози.

- Някакви по-конкретни цифри!

- По схемите за единно плащане например субсидията за декар обработваема земя е между 20 и 24 лева плюс още 10 лева по схемата за национални доплащания. От тази година държавата ще изплаща и премии за отглеждането на тютюн, но на този етап не мога да съобщя конкретна цифра за размера им. Стопаните, които отглеждат крави с бозаещи телета, ще получават за всяка крава по 150 лева, ако кравите се отглеждат за месо - по 90 лева.

- Колко е таванът на субсидията, която може да получи едно земеделско стопанство?

- До 15 хил. евро от тази година. Това означава, че тези фермери, които миналата година са получили тавана по схемата 7,5 хил. евро, сега ще могат да вземат допълнително още толкова, ако са запазили земеделските или животновъдни стопанства.

- Отчитат ли стопаните ползата от тази финансова помощ за бизнеса, който развиват?

- Разбира се, защото досега държавата не им даваше нищо. През 2010 година и всички следващи години, ако един стопанин отглежда 30 крави, той ще бъде подпомогнат с 4500 лева - пари, с които може да купи част от нужния му фураж например. Тук минималният размер отглеждани животни е 10 майки.

- Има ли предварителни условия, които трябва да спазят стопаните, за да се получат исканата безвъзмездна финансова субсидия, както и сумите от т.нар. национални доплащания?

- Разбира се! Всеки от тютюнопроизводителите например, които са около 11 000 души в нашата област, за да получат съответната въпросните пари, трябва да продължават да извършват земеделска дейност или да отглеждат животни. Стопаните, които кандидатстват по схемата за единно плащане на площ, трябва да обработват минимум 10 декара земя. За овощарите пък, които отглеждат някакви трайни насаждения, минималният размер на обработваемата овощна градина трябва да не бъде по-малка от 5 декара.

За регистрираните като животновъди стопани, които отглеждат овце или кози, условието да получат евросубсидията и национално доплащане към нея е стадото им да не е по-малко от 50 животни. Миналата година този праг беше двойно по-малък, но се видя, че той не играе ролята на стимулатор. При кравите, както вече казах, минималният брой животни-майки е 10.

- Хората, които отглеждат овце, кози или крави, могат ли да искат евросубсидия и за пасищата, които използват за изхранването на животните?

- Могат, защото се предполага, че те влагат съответния труд, за да ги поддържат като пасища.

- Когато се окаже, че пасището е общинска земя, как трябва да се процедира?

- Животновъдът трябва да сключи с общината договор за наем за ползваната земя за пасище и да го представи в Общинската служба по земеделие и гори. Така той ще получи отделно и финансова помощ за тази земя.

- Изгодно ли е да се сключват такива наеми с общините?

- Видимо да, защото общинските наеми са от порядъка между 0,50 до 1 лев на декар, а безвъзмездната субсидия, която един животновъд ще получи за нея като пасище, е близо 20 пъти по-голяма, т.е. около 20-25 лева за декар.

- Тази голяма разлика не отваря ли вратичка да се направи добър финансов удар само от разликата в цените? Наемаш например 300 декара земеделска земя или пасища от общината срещу наем от 150-200 лева, а след това прибираш в джоба си под формата на субсидия 5000-6000 лева?

- По принцип е възможно, но рискът тарикатите да бъдат хванати в крачка е голям, защото няма как един такъв договор да остане извън фокуса на вниманието от страна на контролните органи, ако стопаните не са регистрирани като животновъди или земеделски производители например.

- Ще заприлича ли някога българското земеделие поне малко на европейското?

- Надявам се да стане и това. България сега е предизвикана да изравнява състоянието си със стандартите в ЕС. Разликата в момента е в това, че у нас земята продължава да бъде разпокъсана и не дава възможност за механизирана обработка, което формира и по-високата производствена цена на литър мляко, на зеленчуците, плодовете или техническите култури. Другата причина е, че в икономически развитите европейски страни в този сектор работят много млади хора, докато у нас със земеделие и животновъдство засега се занимават предимно хора в пенсионна възраст. Третата причина е, ще дам пример със съседна Гърция, че там всеки земеделец разполага със собствена агротехника, докато у нас на пръсти се броят стопаните, които имат такава.

- Каква част от обработваемата земеделската земя в Благоевградска област пустее към момента?

- За различните общини е различно, но средно около 60-70 на сто. Убеден съм обаче, че след 3-4 години положението няма да бъде толкова трагично, защото една значителна част от населението ще започне да изкарва прехраната си именно от земеделие и животновъдство, тъй като държавата ни ще продължи да субсидира тези важни отрасли.

- Ако е вярна информацията ми, през 2010 г. ще се прилагат шест нови схеми: за тютюн, за крави с бозаещи телета, за говеда, както и за производство на мляко в икономически уязвими ферми, необлагодетелствани райони и нитратно уязвими зони. Бюджетът за национални доплащания през тази година е в размер на 300 милиона лева. Очаквате ли в тези схеми да има и участие на стопани от областта?

- Няма две мнения по този въпрос, защото нашият регион има всички необходими условия за развитие на тютюнопроизводството и животновъдството и е съвсем логично да се очаква, че част от населението ще види в тези отрасли алтернатива за своето социално оцеляване, ако държавата продължи да субсидира тяхното развитие.

- С възможността всеки стопанин, който разполага със собствено GPS устройство, сам да измери нивите си и да въведе данните за разположението и размера им в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд “Земеделие”, не се ли отваря нова вратичка за измами и далавери?

- Съмнявам се. За разлика отпреди една година, системата за регистрация вече е основно променена. Сега например стопанинът “Х”, който е решил да се регистрира като земеделски производител, няма възможност да види какви площи около неговата нива или ливада са свободни или заети, за да ги заяви като собствени или ползвани от него. Ако той заяви и въведе в системата информация, че нивата му е 10 дка, а на практика тя е 8, това означава, че въведените данни ще се застъпват с преди или след това въведената информация, и това ще бъде видяно от експертите в службите по земеделие.

Другото предимство на сателитното заснемане е фактът, че дори и експертите от ЕС могат да правят проверки дали между данните, записани в регистрационните заявления от земеделските стопани, и това, което показват сателитните снимки, има някаква разлика.

- За сателитното очертаване на имотните граници /ниви, ливади, градини и т.н./ областната дирекция в Благоевград разполага само с 2 сателитни устройства. Смятате ли, че с тях ще бъдете в състояние да свършите огромния обем работа?

- Безспорно това създава известни проблеми, но нямаме друг изход - трябва да се справим, макар и с цената на повече изразходвано време. Надявам се и на помощта, която ще ни окажат колегите от техническия инспекторат към Разплащателната агенция на Министерството на земеделието и горите.

- Вкараните в системата данни могат ли да бъдат некоректно променяни или манипулирани от служители в областната дирекция или общинските служби по земеделие?

- Не виждам кой ще бъде този общински или държавен служител, който ще си сложи такъв таралеж в гащите и да загуби работата си, само и само да “услужи” на свои роднина или приятел.

- Коя е институцията у нас, която ще извършва контрол за верността на данните, записани в заявленията за регистрация като земеделски стопанин?

- Това е Областната дирекция на Държавен фонд “Земеделие” - Благоевград. Общинските служби по земеделие приемат и обработват заявленията на бенефициентите на първи етап, след това предават заявленията на експертите от Разплащателна агенция - Благоевград, които пък извършват контролна проверка по самото заявление.

В заключителните проверки се включват и експертите от техническия инспекторат, които идентифицират имотите на терен и констатират съответно отговарят ли на изискванията заявените площи.

- В състояние ли са обаче експертите да проверят достоверността на всяко едно заявление?

- Практически това е невъзможно. От друга страна, системата за регистрация на земеделските стопанства вече е такава, че стопаните нямат интерес да правят каквито и да е рискови еквилибристики и затова Министерството на земеделието е приело да се проверява достоверността на 10-15 на сто от подадените заявления.

- Какви са санкциите за невярно записани данни в системата ИСАК?

- Когато грешката е незначителна, се налага санкция за текущата година, но бенефициентът получава все пак някаква част от субсидията. Когато “случайната” грешка е значителна, тогава стопанинът не получава никакви финансови средства.

- Носят се слухове, че неправомерно взетите през 2009 г. пари за земи, които са били обявени за обработвани, без върху тях да е било засято нищо, са били около 1/4. Вярно ли е?

- С такава конкретна информация разполагат колегите от ДФ “Земеделие”, аз нямам достъп до нея и не бих се ангажирал да твърдя каквото и да е.

- Да разгледаме следния казус - живея в Благоевград, но имам наследствена земя в Добруджа. Ще мога ли да проверя дали някой не е заявил моята наследствена земя като обработвана от него, за да получи въпросната субсидия от 20 лева на декар?

- Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) позволява регистрацията по схемите и мерките за директните плащания на площ да се извършва на база самолетни снимки, покриващи изцяло територията на нашата страна. За целта е необходимо земеделският стопанин сам да идентифицира върху тези снимки своите парцели, като посочи площите и културите, с които са засети. Данните, които се обработват в реално време, се архивират в специален сървър в МЗГ. При тази регистрация стопаните и служителите в общинските служби по земеделие виждат само парцелите, за който в момента се извършва регистрация. Така рискът следващият да посочи заявени за подпомагане вече площи е много голям. В ситуация, че един парцел е посочен за подпомагане от двама или повече стопани, се изискват необходимите документи, доказващи правото на ползване.

- В този случай на кого ще бъде преведена субсидията?

- На стопанина, доказал документално правото на ползване на земята.

- Кога ще започне изплащането на субсидиите по заявленията, които са направени тази година?

- По регламент субсидиите се изплащат от 15 декември 2010 година до 15 юни 2011.

- В кои райони на областта кампанията по регистрацията на земеделските стопанства върви най-активно?

- В общините, където се отглеждат по-големи количества тютюн - Сатовча, Хаджидимово, Гърмен, Гоце Делчев. Доста добре върви регистрацията в Петрич и Сандански.

- От всичко това, което ми разказвате, цялата тази процедура по регистрацията като земеделски стопани едва ли е възможна без съдействието на експертите от общинските служби. Месец май и юни ли ще бъдат “най-горещите” за тях?

- Така излиза, макар че и след това те ще имат доста работа, защото от юли започваме обучението на анкетьори, които ще бъдат ангажирани с преброяване на земеделските стопанства в България. То стартира от 01.09.2010 и трябва да завърши до края месец октомври и ще даде отговор на въпроса колко реално са земеделските стопанства в региона и какви средства трябва да заделя държавата ни за субсидиране производството на земеделска продукция.