Време е културният потенциал на Благоевград да се извади от фризера

Преди една година журналистът Владимир Каперски създаде собствена продуцентска фирма, след като няколко години преди това прави филми за телевизия "Родина". Въпреки стагнацията и кризата и с ясното съзнание за риска от възможен неуспех, той все пак прави първата крачка в продуцентския бизнес и се оказва, че рискът всъщност е бил премерен, а първият му филм ще се излъчи на 22 април, Разпети петък, от 16.30 часа по сателитния канал BNT World.

- Владо, какво те провокира да се откажеш от доста по-спокойната и сигурна работа като наемен работник и да рискуваш сам да продуцираш?

- Знаех, че рискът не е малък, но в крайна сметка го поех, вярвайки, че човек, когато работи добре, има някакво име и го ценят, може да успее и в едно такова нелеко поприще, в също толкова нелеко време. Регистрирах продуценска кръща, която нарекох "Депа".

- “Депа”?! Съкращение ли е някакво? Защо точно “Депа”?

- Това е име. Открих моя родственица от родното място на майка ми гр. Струга - Депа Кавайова (това е родът на баба ми). Тази Депа е девойката, от която братя Миладинови са записали над 150 песни, и те я споменават в предговора на знаменития си труд през 1861 г. Била е голяма и известна песнопойка, която явно е носела артистичен ген, и тъй като предметът на дейност на продуцентската ми къща е основно правене на документални филми, разбира се, и много други дейности, свързани с изкуствата, реших, че името на тази артистична натура в историята на родословието ми е най-подходящо.

В момента се занимавам изключително с правене на документални филми и на този етап работя основно с община Банско, управниците на която, искам да отбележа, имат невероятно отношение към културата, при това, ще се повторя - дори във време на криза. Тези хора си дават сметка, че Банско не може да върви напред само със зимния туризъм, а трябва да развива целогодишен туризъм, за да просперират и градът, и жителите му.

- А може би причината е в културните твърдини и традиции на Банско назад във вековете?

- Със сигурност, тези културни традиции са поставени още от големите български възрожденци-просветители Паисий, Неофит Рилски, братя Молерови и куп други банскалии. И днешните техни съвременници продължават тази традиция да инвестират в културата с ясното съзнание, че без това Банско няма да може да върви напред и ще загуби много.

Може би и затова (и неслучайно) първият документален филм, който направих, бе по повод 20-годишнината на Центъра за работа с деца. Нарича се "Врата към красотата", с риск да прозвучи нескромно, ще кажа, че стана много сполучлив, а зрителите ще могат да го видят най-вероятно на 1 юни - Деня на детето, по сателитния канал BNT World. Той е за това как хората в Банско възпитават децата си и им дават първите уроци по вероучение, спорт, театрални занимания, фолклор, бански хумор, творчество в различните области на изкуството, изобщо полагат здрави основи за развитието на талантите и способностите им. Треньори и ръководители на хлапетата са имена като олимпийската бронзова медалистка Ирина Никулчина, световният шампион по таекуон-до Николай Кехайов...

- Каза първият филм, явно не е единствен...

- Така е, вторият филм е за банските “ястета и тканета”, т.е. за прочутата банска кухня и за тъканите шевици. Както е известно, всяка година в Банско се прави кулинарна изложба с вече и по-модерни ястия за доста изтънчения вкус на съвременника ни, и всичко това е показано във филма.

- Защо точно на теб се довериха хората в Банско за тази продукция?

- Имам десетина филма за община Банско, в това число и направените, докато работех към телевизия ?Родина?, но не крия, че от десетилетия се ровя в културата и традициите на това уникално място в България. Предполагам, че първата причина е заслуженото доверие, което човек печели с отношението и работата си. Затова внесох предложение до кмета и до Общинския съвет за една поредица от документални филми за велики бански възрожденци. Тази моя идея бе обсъдена на сесия на ОбС и въпреки че и в Банско, както навсякъде, има търкания между кмет и общински съветници, когато става въпрос за политиката и интересите на града, за културата му, тези хора, избрани от съгражданите си, се сплотяват (за разлика от много други градове) и за мое щастие приеха да направя пилотен филм за Неофит Рилски, който се нарича “Велико дело е цел народ, цел народ е наш болгарский”.

На практика това е третият филм, който продуцентска къща “Депа” реализира като самостоятелно формирование, и най-хубавото, и бих казал, голям пробив е, че всичките тези филми ще се излъчат по сателитния BNT World. Пак ще подчертая, че те се финансират от община Банско.

- Ясно ли е кога ще се излъчат тези филми?

- Първият, който ще се излъчи, всъщност е последният заснет, това е филмът за Неофит Рилски, направен по повод на 130-годишнината от смъртта му. Той е една уникална личност, за която днес се знае твърде малко, въпреки че името му носи най-големият университет в Пиринско - Югозападният университет в Благоевград. Това е личност енциклопедична, с невероятен принос за българската духовност, култура, държавност... но всичко е показано във филма, който ще се излъчи сега, на Разпети петък.

- Как се приеха филмите на продуцентска къща “Депа” от BNT World? Трудно ли проби, като се има предвид, че тази продукция е насочена най- вече към българите извън България и повече към чужденците?

- Истината е, че успях да пробия без никакви протекции - предложих идеята си и тя бе приета. Едва ли е имало значение, че съм работил в БНТ, не допускам, че някой си спомня, че съм бил главен редактор на Телевизионен център - Благоевград, защото днешните професионалисти в системата се интересуват само от качеството на продукцията, която им предлагаш, и това е естествено. Добрата новина, или по-точно да го нарека признанието за нас, бе, че филмите се приеха без нито една забележка, въпреки че не е никак лесно да пробиеш в единствения, за съжаление, български канал, който предлага на света филми, свързани с българската идентичност и култура. Този канал предстои да започне да излъчва и с превод на английски език, което ще популяризира историята и постиженията ни като народ и нация.

Като казах, че признанието е за нас, визирах сериозния екип от професионалисти, които работят към продуцентска къща “Депа”, при това всички са благоевградчани. Оператор е Николай Костов, който има невероятен усет към камерата и снима по един неповторим начин. Музиката във филма за Неофит Рилски е оригинална, специално композирана от Валери Димчев - един изключителен музикант, аранжор и композитор, който няма нужда от представяне в музикантските среди, защото отдавна е надхвърлил рамките на един континент и творчеството му е на световно ниво. Текстът се чете от друг голям професионалист - Димитър Джаджеров.

С всичко това искам да подчертая, че една частна продуцентска компания, чиято и да е тя, може да мобилизира един потенциал на професионалисти, който за съжаление не се използва максимално в град като Благоевград, макар той да е областен център, защото личното ми мнение е, че този град през последните десетилетия е в духовен упадък.

Тук има хора професионалисти, които по никакъв начин не отстъпват на софийските си колеги, и къща “Депа” е една възможност за изява на национално, а и на международно ниво. Смятам, че е много важно в днешното време, което мнозина определят като бездуховно, да показваме истински духовните ни учители, позитивните тенденции за съхранение на хората, за спасение на българите от претопяване и погубване на идентичността ни.

- Смяташ ли, че филмиране на историята и добрите практики днес е начин да се запазят ценностите? Не е ли това утопия, имайки предвид, че всичко се корени в семейството?

- Това е един от начините да се връщаме към историята или да поглеждаме към стойностните неща в съвремието ни, за да ги забележим. Освен това се дава шанс за работа на хора опитни и можещи, които за съжаление, пак ще го кажа, но се държат “във фризера” или са принудени да се изхранват с халтура. И с искрено неудобство ще призная, че професионалистите, които работят в “Депа”, нямат особени претенции за заплащане, имам усещането, че голямото удовлетворение на всеки един от тях е, че върши нещо стойностно, от лична нужда за изява на творческия си потенциал, заради идеята, при това с истински възрожденски ентусиазъм.

- Спомена за три готови вече филма, направени по поръчка на община Банско, какво следва оттук нататък?

- В момента правим филм за Ирина Никулчина - личност уникална не само като спортист, но и като човек. Който е общувал по-отблизо с нея, ще ме разбере, за останалите читатели на вестник “Струма” ще поясня, че не тя “влезе в кинолентата”, а целият ни екип се наложи да тича с нея в ежедневието й. Признавам, че всички ние, и аз включително, имаме нужда в днешното време на прелом и преход да се докоснем до хора като Ирина Никулчина - острови на оптимизъм в това общество на безверие. Тя в момента тренира децата на Банско, вярвам, че те са бъдещите ни олимпийски не само надежди, но и шампиони. Тази жена днес е не само учителят и големия спортист, тя оглавява Асоциацията на хотелиерите в зимния ни курорт, собственик е на един от оригиналните хотели, тип възрожденска банска къща.

Ирина е изключително силен нравствен пример на човек, постигнал всичко с много трудолюбие и воля, един невероятен приятел и педагог, и паралелно с това лишена от всякаква суетност! Истината е, че за мен тя бе много труден “обект” за снимане именно поради липсата на всякаква суетност, тя си е биатлонист и в живота, не само на трасето. Екипът ни буквално тичаше след нея, защото тя си върви по своите маршрути и не се съобразява, че някой снима филм. И може би това бе добре, защото личи динамиката в ежедневието, духът й на истинска банскалийка, който тя влага във всичко, което прави, включително и в семейството, в хотела си. И заедно с това се усеща духът на човека, обиколил цял свят и взел доброто от всичко, което е видял и научил в световните курорти.

Следващият филм, който ще почнем да снимаме съвсем скоро, е за Николай Кехайов, световният шампион по таекуон-до. В Банско се канят световни имена в областта на спорта и изкуствата, редно е светът да научи, че Банско има своите световни шампиони, и управата на града в лицето на кмета и председателя на ОбС приеха тази идея.

Надявам се, че ще продължим цикъла филми за великите бански възрожденци с историята на Паисий, Хаджи Вълчо, големият спомоществовател и строител на църкви и манастири, един от най-богатите мъже на Балканите през 18 век, за Молерови и прочутата им живописна школа, за братовчедите Германови, които са били съветници и министри на първия сръбски княз Милош Обренович.

И защото банскалии много се държат един друг и се подкрепят, Германови са привличали съгражданите си да творят в Сърбия, която тогава е била вече свободна. Там са печатани трудовете на Неофит Рилски, а той самият е канен да стане Шабачки епископ, зографи са рисували църкви... Това всичко говори и за времето, когато българи и сърби сме се чувствали като братя, развивали сме културно сътрудничество и предците ни са били май доста по-мъдри от нас, наследниците им.

- Откога датира слабостта ти към документално кино?

- Първият ми документален филм е от преди 30 години за село Лешко. Аз бях сценарист, а режисьор на филма бе Аргир Марчев. Бях го забравил и преди няколко дни ми го подариха. В момента дискът с този филм е най-търсеното нещо от хората с лещански корени, които живеят из цяла България, та и в чужбина. Те се събират да го гледат и се вълнуват, защото в него са заснети близките и роднините им, болшинството от които вече не са между нас.

Един документален филм има стойност и след години, защото ни връща към историята. Казвам всичко това, защото Благоевград има невероятен потенциал от хора професионалисти, но управниците не могат да осъзнаят, че могат да ги използват за културното развитие на града. Какво пречи да се направи един фестивал на документалното кино например, та тук живее режисьорът Валентин Гошев, който през последните години печели доста награди, тук има телевизионен център с големи професионалисти и творци, има частни телевизии, има факултет по изкуствата, в който се преподава кино, режисура и операторско майсторство, при това от неслучайни имена.

Смятам, че е крайно време ръководството на града, а и на областта, да предприеме стъпки в посока на развитие на културата и популяризиране на талантите и историята ни, защото само така регионът ни ще просперира и ще върви напред в развитието си, ще привлича гости и туристи и ще възпитава поколенията да ценят своето.

- Все пак всичко опира до пари, а за култура пари обикновено не остават...

- Това е репликата, с която обикновено бюрократите отказват, защото не им се заема да свършат работа. Бил съм заместник-кмет, бил съм председател на Общинския съвет за култура и не говоря празни приказки. Когато хората имат съзнанието за мисия, пари се намират, а най-добрата инвестиция е инвестицията в културата, защото само така една нация може да просперира.