Време е да застанем лице в лице със страховете си и да ги преодолеем

Веселина Цветкова е психолог. Първата й диплома за висше образование е от Пловдивската академия за музикално, танцово и изобразително изкуство и 10 години е била танцьорка в ансамбъл "Тракия" и ансамбъл "Пирин”. От Смолян е, но преди повече от 20 г. идва да живее в Благоевград със съпруга си проф. Николай Цветков, преподавател във Факултета по изкуствата на ЮЗУ. Доскоро В. Цветкова бе психолог в психодиспансера в областния център.

- Веси, от няколко години се занимаваш с лекуване на психиката и тялото с немедикаментозни методи. Болшинството хора не вярват, че това е възможно, още по-малко са онези, които биха пробвали да се лекуват с позитивно мислене и упражнения. Не се ли чувстваш като бяла лястовица, самотна "зряща сред незрящи"?

- Наистина не са много хората, които вярват или са склонни да допуснат, но за радост срещам все повече, които не само вярват, но и са опитали и са се убедили, че не всичко е медикаменти и че в много голяма степен нашето лечение зависи от това да си обърнем внимание и да извършим една вътрешна психическа, ментална или емоционална работа.

- А защо мислиш, че хората не вярват, че сами могат да си помогнат и разчитат най-вече на магията на хапчето?

- Срещам хора, които отричат и въобще не искат да погледнат към тези методи, не искат да опитат. Вътрешната работа е доста трудна, защото човек се сблъсква с лъжата в себе си. А ние много често се крием зад нещо: зад оправдания, някакви "много сериозни" причини да не погледнем истината в очите, и да не се изправим лице в лице със себе си и със собствените си вътрешни проблеми, които са ни донесли по-големи здравословни. Не отричам медикаментозното лечение в никакъв случай, но човек е едно цяло от физическо и ментално съществуване и много пъти на физическо ниво се проявяват наистина дълбоки психични травми, неразрешени проблеми. Понякога става въпрос дори за проблеми на хора преди нас в семейството ни, в поколенията, чрез повторения на болести. Медицината казва - това са гени, но напоследък се оказва, че не е само това.

- Това не е ли начинът на мислене, който логично се предава от родители на деца?

- Именно, това е начин намислене, на приемане на света, на реагиране, на поведение, защото всеки първо учи и копира родителя си. Това са едни модели, които за съжаление в днешно време може да не са добри адаптивтни модели, защото ако преди 50 години животът е изисквал едно поведение и начин на мислене, сега той е съвсем различен.

- Кога осъзна, че можеш и искаш сама да си помогнеш, а не да разчиташ единствено на "хапчето"?

- Не мога да кажа, то е било вътрешно търсене. От юношеството си обичам книги за психология, въпреки че не това беше първата ми специалност. После завърших "Психология", но продължих да усещам вътрешна потребност, неудовлетвореност, че има още нещо, което не се учи в училище, за съжаление, а е около нас, да не кажа и в основата на източната култура и възприемане на света. За щастие вече и у нас се предлага много литература в тази посока. Преди няколко години ми се откри възможност за обучение, срещнах прекрасни преподаватели и системи, които ми дадоха онова, което ми липсваше. И ето, вече съм доволна, че съм намерила пълнота. Направих дори център за интегрално развитие "Култура, природа, движение" и с това осъществих моя съкровена мечта. Случайно или не, абревиатурата се получи КПД, което е съкращение на коефициент на полезно действие, и разбрах, че това е, което искам да правя: да помагам на хората да открият този КПД за себе си и да го използват. Правя го с различни методи и техники, като например такива, които се базират на китайската медицина и знанието за енергийните канали в организма, както и свободното дишане.

- Какво значи свободно дишане? Всеки диша.

- Всеки диша, но не си даваме сметка какво богатство е, каква мощ има и какво силно оръжие ни е дадено с дишането. Голямата част от хората днес дишат повърхностно, бързо, кратко, не дълбоко, и болшинството не знаят, че само ако се опитат да превърнат дишането си в дълбоко и плавно, това би заместило например хапчето за глава. Самата техника не е просто обучение на дишане, а чрез нея човек навлиза в едно, да го нарека разширено, състояние на съзнанието си и се свързва с едни по-дълбоки пластове от себе си. Извършва се движение между съзнаваната и несъзнаваната част от същността ни. Това е отлична възможност да открием блокирани места в нас, проблеми, които съществуват, но не им обръщаме внимание и не сме ги разрешили, а те ни пречат на подсъзнателно ниво и дори е възможно да ни вредят. Доказано е, че нашето същество помни абсолютно всичко от живота, неслучайно другото име на тази техника на свободно дишане е ребъртинг - повторно раждане. Една част от нашите проблеми могат да идват още от запечатания в паметта преход по време на раждането. Ще дам пример. Самото раждане на човек минава през 4 етапа: първата матрица е съществуването ни в утробата, когато имаме всичко, чувстваме се добре, на сигурно, границата е мека и не срещаме никъде съпротива, плуваме в любовта на майката. Вторият етап е започването на контракциите, става ни тясно в утробата, чувстваме се свити и притиснати, но все още не е настъпило разкритие. Това е един ужасен момент за съществото ни, защото това, което толкова ни е обичало, изведнъж започва да се държи враждебно с нас. Задушаваме се, тясно ни е, но най-страшното е, че не виждаме изход. При една такава запечатана матрица, ако този период е бил продължителен за плода, може впоследствие споменът да се прояви в клаустрофобия - страх от затворено пространтсво. И това е нещо, което на съзнателно ниво не можем да си обясним, казваме си: "Няма страшно да се кача в тоя асансьор" например, знаем, че е така, и не можем да си обясним паниката, която ни обзема, като решим да го направим. Не можем да овладеем този страх само на съзнателно ниво, а с дишането можем да разблокираме подобни проблеми.

- Кои са последните два етапа?

- Третият етап е, когато виждаме изход - има разкритие. Колкото и да е трудно и болезнено, трябва да проявим волята си за живот и освобождаване и да преминем през "тунела". Ако този етап е бил твърде болезнен, по-късно в живота човек може да се страхува да действа и да бъде активен. А последният, четвърти етап, са първите моменти от раждането, тогава е много важно съществото да усети отново връзката с майка си, топлината и любовта й. Третият етап се нарича "горещият ад", а четвъртият - "студеният ад". За съжаление в родилните домове у нас масово се получава точно това - на много малко места детето се дава веднага на майката, за да усети то нейната вибрация и то се чувства недобре дошло, самотно, оставено някъде, и някак си се обезсмисля целият този път, който е изминало.

- Самата ти казваш каква е практиката в България, но това не означава, че всички ние, българите, сме психически нестабилни или травмирани, защото при раждането си не са ни дали в обятията на майките си...

- Разбира се, че не, и моите деца не ми ги дадоха. Но това са възможни причини за последващо наше поведение. Наблюденията са, че този начин на преминаване от зародиша в живо, само дишащо, същество е един модел, който може да се повтаря и в живота ни, ако по-нататък семейството и обществото около нас ни отхвърлят по някакъв начин или срещаме трудности.

- Практикуваш и системата на Норбеков, която преди няколко години предизвика бум у нас, какво ти дава тя, помага ли ти?

- Това бе първото нещо, на което попаднах и потвърди търсенията ми за единство на емоция, тяло и дух. Самият Норбеков за системата казва, че не е негова, а той я е изучавал като ученик в една суфистка школа и идва от Древния изток. Това е система на активиране на природната ни способност за самовъзстановяване. Тя включва обучение в упражнения, с които човек може да активира себе си и да се излекува, всичко е въпрос на желание за живот. Животът показва, че за всяка болест природата ни е дала и лек, трябва само да го приложим. Ако човек използва упражненията от системата и го прави с желание, резултатите непременно идват, най-важното е да се въоръжим с кураж и търпение и да работим в определена посока, а не просто да се отказваме по средата и да се оплакваме: не е за мен, това не работи. Човек може да лекува себе си не само с медикаменти, но и с вниманието си, емоциите си, действията си, мисълта си. На първия семинар например от курса по системата на Норбеков раздават таблички за определяне на зрението, като в лекарските кабинети и след като си направил определени упражнения зрението станава по-добро. И това не е защото си пил лекарства или някой ти е направил магия. И се убеждаваш, няма магия, не трябва да чакаме някой отвън да го направи, като можем да си помогнем сами.

- Когато говориш за тези неща с другите, със съпруга ти, приятели, децата, не ти ли казват: "Не ме занимавай с глупости!"?

- Казват го, срещам много такива хора, както и хора, които казват, че вярват, но не пробват. Съпругът ми, за щастие, ми вярва и опитва. Не е толкова въодушевен като мен, но с едно упражнение само за около месец си премахна екзема на ръката, която от години го притесняваше и въпреки лечението пак се появяваше периодично. Голямата ни дъщеря е студентка по социология, тя приема тези идеи като най-естественото нещо, каквото всъщност са, приятелите й също са "събудени" за този начин на мислене. Младите хора са много по-отворени и носят в себе си това усещане за свобода и радост. Това е хубавото на системата, затова я обичам и горещо препоръчвам, защото човек има у себе си постоянно набор от "инструменти", които не му тежат в чантата, не му струват пари и винаги може да е спокоен, че може да си помогне сам. Няма лечение и техника, която веднъж завинаги да ни направи здрави и щастливи, животът е динамичен, ние сме в него и ни се случват предизвикателства, премеждия, вирусите са около нас, хубавото е, че тези "мъдрости в торбичката" могат ни помогнат. Не отричам медицината в никакъв случай, но ако това холистично знание се прилага паралелно, резултатите ще са много по- бързи и трайни. Ако само махнем болестта с хапче, не е сигурно, че ще премахнем истинския проблем. Например, когато ни боли глава, много вероятно е тази болка да е свързана с начина ни на живот и отношението ни към живота. Не премахнем ли първопричината, да осъзнаем, че нещо не виждаме в живота си, че нещо не правим както трябва, болката най-вероятно ще се прояви отново, възможно е след време да е под доста по-сериозна форма. Ако в колата ни светне лампичката за маслото, какво правим, изскубваме я, за да не ни дразни? Пием хапче и загасваме "лампичката", продължаваме да караме колата си, но докога? Съвременният човек чака проблемите му да се задълбочат, за да си обърне внимание. А правилният подход е, докато сме здрави, да се каляваме, да укрепваме и да се грижим за себе си.

- Но ако само мислим каква болест може да ни се "лепне", за да се предпазваме от нея, ще се побъркаме!

- Не става въпрос да мислим за болестите, идеята е да си живеем живота и да мислим за това как да сме радостни, по-удовлетворени, по-спокойни. Мечтата ми е не да лекувам, а да помагам на хората качеството им на живот да е по-добро и те да стават по-щастливи.

- Благоевградчани склонни ли са да се променят? Ако сравниш посещаемостта на курсове за холистично мислене и лечение в други градове и в Благоевград, какъв ще е изводът?

- Сравненията действително сочат, че в Благоевград интересът е много по-слаб, а това говори, че в други райони хората са по-отворени за този начин на мислене и на отношение към себе си. По-скоро у нас, българите, има една показност, която е много силна, ние крием от гордост проблема си, а всяко лечение започва от признаването му, това е първата стъпка. Все някой друг е виновен за нашия проблем и не искаме да направим следващата крачка и да се излекуваме. Май трябва да престанем да се държим като хитри андрешковци, самодоволни, че сме си хвърлили държавата в блатото. Мисля, че е време да застанем лице в лице със страховете си и да ги преодолеем, да отворим сърцата и домовете си и сами да създадем един общ дом, който да е чист, красив и всички да се чувстваме добре.