Вместо да водя куче за каишка, ще държа ръчичката на дете

Теменужка Кръстева от Кюстендил е една от трите жени в областта, подали документи и вече завършила обучение за приемен родител. Теменужка очаква с нетърпение последния етап от одобрението - среща с кмета на общината П. Паунов и заместника му В. Янев, за да може да вземе у дома за отглеждане детенцето, което съдбата ще й отреди.

- Нушке, как и защо реши да станеш приемна майка и да вземеш дете, за което да се грижиш?

- Ами то не стана от един път. Преди година и половина съпругът ми почина и аз тръгнах да оправям документите. Три години и половина му бях личен асистент, а той боледува през това време от рак на белите дробове. Тогава не виждах изход за себе си и за дъщеря си Далила. Тя е третото ми дете, вече беше тръгнала да учи, записа се в Професионалната гимназия по туризъм, но след смъртта на баща й останахме без пари. На мен ми спряха заплатата, която получавах като личен асистент, а не можехме да се надяваме на помощи, защото детските и пенсията й надхвърлят 132 лв., колкото дават социалните. Имаше два начина - или да я спра от училище, или да си намеря бързо някаква работа. Въпросът беше къде. Тогава започнах обиколката по социалните институции с надеждата, че мога да се спася. Сякаш отвътре ми дойде да отида при жените от отдел “Закрила на детето” да искам помощ. Не за мен, а за дъщеря ми. Питах за работа, но за хора на моята възраст, 49 години, възможности няма. На тези години не мога тепърва да стана шивачка, вече не съм достатъчно бърза, а и не ме искат тепърва да се уча.

- А не можеш ли да се регистрираш в Бюрото по труда?

- Обясниха ми, че не може. Далила, дъщеря ми, има 102 лв. пенсия от баща си и детските, така че надскачаме минималната сума. Загубих надежда. Детето си има нужди, да му дадеш пари за закуска или на кафе да отиде с приятели, тя учи в града, трябва да има и по-хубави дрешки, да не се чувства изолирана. Бях много отчаяна.

- Как стигна до решението да станеш приемна майка?

- Жените от отдел “Закрила на детето” в интернет видели, че моето момиче Далила е избрана за “Мис Василица” и сякаш се заинтересуваха първо от нея, после и от мен. После вече от дума на дума, докато си говорихме за нея, ми предложиха да стана приемен родител и аз помислих, помислих, пък взех, че приех. Така започна всичко, в началото на месец февруари.

- Каква точно е процедурата?

- Ами да ви кажа, не е много трудно, но е дълга и даже имаше време, когато бях се отказала, най-вече заради продължителното чакане и бавене. Моите близки също малко ме уплашиха и даже по едно време си мислех, че нищо няма да стане. Ние сме пет сестри, една от тях, като разбра какво съм решила, се опита да ме откаже. Ходеше по мен и ми говореше, че това е много отговорна работа, това е чуждо дете, ще се затича, ще падне, ще се удари и после аз ще нося отговорност. Тя, работата, действително е отговорна, аз имам три деца и съм майка, знам, че да отгледаш едно дете е много сериозна и трудна работа, но смятам, че когато са малки, децата изискват доста грижи, абе, все по тях - да си да ги пазиш и да ги учиш. Обаче не виждах друг изход от ситуацията. Още повече че единствената ми дъщеря, която още е при мен /другите две са женени и имат и по две дечица/, все по-често не си е вкъщи. Тя порасна, ходи на училище, сега през лятото ходи на курсове за шивачка, има си свои приятели, излиза с тях, така че повечето време съм си сама, но реших, че мога да се справя. Минах всички етапи, малко остана. Според социалните работнички ми предстои среща с кмета на общината Петър Паунов, зам. кмета по хуманитарните дейности Виктор Янев и хора от неговия отдел, и после ще ми дадат детенце. Първо, преди да го доведа вкъщи, ще се срещна няколко пъти и с детенцето, за да се опознаем. Нямам претенции кое ще бъде детето, единствено исках да е момиче. На мен и трите ми деца са ми момичета, аз съм женска майка, свикнала съм с момичетата. Така казах и на социалните. По време на обучението за приемна майка си харесах едно детенце. Девойчето е бавноразвиващо се, миналата година му е направена и сърдечна операция, но аз много си го харесах и с удоволствие ще мога да се грижа за него. Но в края на краищата, което и да е, искам да направя щастливо едно детенце. Аз съм сама, нямам мъж, децата ми са големи, имат свой живот и свои деца. На Далила й остават още две години и тя ще излети от дома, и аз ще остана сам-самичка.

- Какво казват за това твое решение децата ти?

- От тяхна страна няма проблеми. Още като реших да си подам документите, споделих с тях и те ме подкрепиха. Добри са ми децата. Най-голямата ми дъщеря е Анелия, тя има кафене тук, в Кюстендил, средната, Людмила, също е добре материално, така че не се притеснявам за тях.

- Какво си работила, преди да станеш личен асистент на съпруга си?

- Ами преди години, когато имаше предприятия, дълги години бях предачка във фабрика “Велбъжд”. После имаше един период, когато нямах работа и си седях вкъщи, но никога не съм се чудела какво да правя. Още от дете наследих любовта на баща ми към земята и градинарството и досега съм единствената в квартала, която има не само цветна, но и зеленчукова градина. Произвеждам си почти всичко сама, слагам зимнина, така че, докато гледах децата си, и с това се занимавах.

- Добре, много хора ще кажат, че ставаш приемна майка за пари, така ли е?

- Вярно е, че държавата плаща на приемните родители, но те плащат не само на мен, а на всички, които са приемни родители. А и парите не са много, всеки месец за личните нужди на детето държавата отпуска 200 лв., а аз като приемна майка ще получавам минималната работна заплата. Това е. Смятам част от неговите пари да ги слагам на книжка, за да си има и то парички, когато стане на 18 години. Част от тях ще отиват за облеклото му и за учебници, тетрадки и други неща, каквито всеки родител купува на детето си. И за джобни парички, естествено. Далила не е много нахална и не ме дрънчи за пари, ако й дам, взема, ако нямаме, и тя няма. Сега покрай курса по шиене си уши няколко дрешки, ако има ум в главата и се учи, ще живее добре и ще бъде щастлива. Карам я да учи колкото може повече неща. Сега в ПГТ специалността й е “Контрол на качеството и производство на храни и напитки”, през лятото чрез неправителствената организация “Ларго” се включи в курсове по шев и дизайн, а после ще гледам да я пратя и на курсове за фризьорка. Баща й беше бръснар, имаме повечето от оборудването, но това обучение предстои. Всяка възможност е един комат хляб в ръката.

- А дъщерята гадже има ли си?

- Да, добро момче е. Той си е от тук, от Кюстендил. На 20 години е и учи “Право”, ще става адвокат. Казва се Петър. Сега през лятото е тук, в Кюстендил.

- Знаеш ли дали има и други жени, които да искат да станат приемни майки?

- Хората не смеят да се захванат, има страх, има и неразбиране и недооценяване на нещата. Това нещо, приемната майка, е нещо ново, никой не го е видял и не знае какво се иска. Доколкото знам, тази година само три жени от цялата област са подали документи и минават през обучението за приемни родители. От Кюстендил аз съм единствената, от Дупница имаше една жена - Даринка, и една жена от Бобошево - Кръстина. Това е, не знам как е в другите общини, но в Кюстендилска община досега, откакто е стартирал процесът преди три години, има само две приемни семейства. А не е трудно. Бавно е, но не е трудно. Минах през здравни изследвания и представихме документ за пенсията, която получава Далила.

- Какво ще кажеш на всички, които се колебаят дали да станат приемни родители?

- Ние, ромите, а мисля, че и българите, много се страхуваме от неизвестното. От това, което не сме виждали. Има хора, които ме подкрепят, но има и такива, които гледат с насмешка на мен и на желанието ми да гледам едно дете. Да не мислите, че в тези големи къщи и в града, и в ромската махала няма празни стаи. Като гледам по телевизията, че има бабички и старци, а и по-млади хора, взели куче, вързали го на каишка и го развеждат. Защо не вземат едно детенце, не го хванат за ръчичка и него не развеждат? Да се грижат за дете, да е в семейство. Аз мисля, че ако направя едно дете щастливо, ще съм добър човек. Това дете ще ми помогне да преживея и загубата на съпруга си, и безпаричието, ще отгледам дъщеря си. Аз пък ще му помогна да израсне добър и отговорен човек. Ще си помогнем взаимно. Вече сме приготвили всичко за това дете, ще дели стая с Далила и смятам, че ще се справим. Къщата не ни е голяма - две стаи и кухничка, но имам голям двор, произвеждам си зеленчуци и плодове, така че гладни няма да останем. Другото е в Божиите ръце.