Вдигаме национална стачка, ако правителството стартира пенсионната реформа, за хората над 50 г. и сега няма работа, младите искат повече пари

- Господин Георгиев, Вие сте лидер на една структура, имаща за цел защита на обикновения работник, как синдикатите могат да защитят своите членове в условия на растяща безработица, растящи данъци, а и в много случаи закъснения на трудови възнаграждения?

- Действително времето, в което живеем, е интересно, но и трагично, защото се оказва, че новини, казани по повод политиката на правителството, сутринта звучат по един начин, до обяд някой ги потвърждава, а вечерта мерките, предложенията или мислите на даден министър вече са отхвърлени. Същото се случи и с прочутите вече 28 мерки на правителството за излизане от кризата.

Без значение откъде е изтекла информацията, по-важното е какво предвижда правителството за справянето с кризата. Това, което виждаме и чуваме, не ни задоволява не само като граждани, но и като синдикалисти. Мерките срещу кризата са толкова противоречиви, че чак на обикновения човек не му се вярва, че от тях може да се роди нещо положително.

- За да се роди нещо добро, трябва да има диалог между управляващи, синдикати и работодатели. Има ли такъв?

- Вместо управляващите да си играят с нервите на хората, измисляйки нови налози, трябва най-сетне да се пристъпи към диалог, или както е по-популярно сред обществеността - да се свика Съветът за тристранно сътрудничество.

Действително трябва да се случи така, че първо да се представят намеренията на правителството за справянето с финансовата нестабилност, за да има правителството гаранцията и подкрепата на обществото за провежданите политики и мерки за излизане от кризата. Сега имам чувството, че се работи "на парче" - сутринта се предлагат едни увеличения на данъци, следобед други и в някои случаи се получава и двойно данъчно облагане. Нашата реакция, разбира се, е остра и вече започнахме допитване до нашите членове за организирането на протести.

- Всъщност вие като синдикати срещу кои антикризисни мерки протестирате, след като се оказа, че огласените не са актуални и няма да се прилагат?

- Тук е мястото да кажа, че такива мерки, огласени в пространството и изнесени като стратегия, има само от страна на работодателските структури и от синдикатите. Както КНСБ, така и КТ "Подкрепа" имаме официално публикувани нашите виждания за изход от ситуацията. Най-напред това, което трябва да се направи, е държавата да се разплати с бизнеса, той като с неплащането си към него тя засилва междуфирмената задлъжнялост, която рефлектира върху наемния труд. От страна на правителството до този момента няма официален документ и заявени намерения за борба с кризата.

- Вашите мерки в какво се изразяват?

- Ние настояваме за някакъв ред, в който държавата да поеме ангажимент за изплащане на задълженията към бизнеса, към болниците, към доболничната помощ и към всички партньори.

Когато има такива ясни правила и когато има визия за по-дългосрочен план и държавата се срещне с банките и стане гарант, че ще изплати задълженията си към дадена фирма, банките да могат да кредитират фирмите.

В момента става ясно, че не е платено за снегопочистване, не са платени строителни дейности от миналата година, видяхте какво стана със здравеопазването. На бизнеса в крайна сметка му трябват пари, за да извършва своята ежедневна дейност и да се разплаща с доставчици.

- Как ще коментирате намерението на правителството държавните служители да си заплащат здравните осигуровки?

- Това намерение на Министерството на финансите може и да е обосновано, но подобна мярка се прави в началото на годината с приемането на бюджета. В тези бюджетни организации разчетите са съвсем други, те представляват финансова рамка и една при такава промяна ще се получат сътресения вътре в самите структури.

Най-обезпокояващото е, че заплатите на работещите в тези структури ще паднат с около 10-12%. Редно би било първо да се намери начин за компенсиране на тези доходи и едва след това да се прибегне към облагане. Общо взето, се получава така, че тези служители ще поемат удара на кризата най-осезателно.

- Ще коментирате ли намерението за облагане пенсиите на работещите пенсионери?

- Не, не искам и дори не мога и да си го представя. Всъщност мисля, че това няма да се случи и само се създава едно напрежение в обществото.

- Г-н Георгиев, какво предвиждат проектите за увеличаване на пенсионната възраст и какво ще предприеме КНСБ, в случай че се накърнят някои основни права на трудещите се?

- Нека да подчертая, че една евентуална промяна във възрастта за пенсиониране в момента ще касае не само нашите родители, а и нас самите.

На 22 декември КНСБ проведе редовно заседание на координационния съвет. На него присъства и министър Тотю Младенов, като той обеща, че без нашето съгласие няма да се предприемат промени в пенсионната реформа. Същия ден обаче имаше поместено негово интервю, в което той казва, че през 2011 година ще започне така наречената пенсионна реформа, като тенденцията е да се увеличи пенсионната възраст. За жените се предлага увеличение от 60 на 63 години, като по наша преценка таванът за жените ще бъде дори по-висок.

Координационният съвет заяви, че ако правителството вземе едностранно такова решение, ще организираме и проведем национална протестна акция. Тя може да се осъществи като национален протест, регионални протести или национална обща стачка. Ние сме твърдо решени без наше съгласие и без разумни доводи за предприемане на така промяна да се противопоставим по всички начини на тази реформа.

- Какви са основните ви мотиви за запазване на досегашната пенсионна възраст?

- Предишната пенсионна реформа приключи само преди 3 години. Правителството на Иван Костов я започна и тя продължи 10 години. В тази реформа веднъж беше вдигната възрастта за пенсиониране на мъжете от 60 на 63 години, а на жените от 55 на 60 години. Според нас за тези 20 години, откакто страната ни се намира в демократичен преход, нито са се подобрили условията на труд, нито стресът на работното място е станал по-малък, за да се налага българинът да приема още една такава пенсионна реформа. Според нас би било редно едно поколение един път да изживее една такава реформа. Ако се случи замисълът на правителството през 2011 година да започне нова реформа, това за голяма част от българите ще бъде втора такава.

- Забелязвате ли в Кюстендил некоректно отношение към хората преди пенсионна възраст и притеснение от тяхна страна за предстоящото им пенсиониране?

- Над 1000-1200 души са регистрираните безработни през миналата година. От началото на тази година в доста фирми са обявени нови съкращения. Когато си над 50 години, е много трудно пак да си намериш работа, ако веднъж си излязъл от системата на заетост. Нормално е повечето работодатели да търсят по-млади и по-образовани хора, които да имат по-висока производителност на труда. Самото правителство в бюджет 2010 заложи доста голям капан за тази сфера на социалното подпомагане, като намали средствата по програмите за подсигуряване на заетост. Средствата са намалени от 165 милиона лева само на 65 милиона за тази година. Няма как да не се получат доста неприятни сътресения през тази година в посока осигуряване на заетост точно за хората, които са над 50 години и са изгубили работата си. Като се прибави и фактът, че драстично се намаляват средствата и по програмите за социални асистенти, мога да кажа, че предстои много работа на служителите от Бюрата по труда в цялата страна и много проблемни периоди за хората в предпенсионна възраст, които са изгубили работата си, нямат нито възраст, нито трудов стаж за пенсиониране.

- В Кюстендил в момента има много социално напрежение, причината за това каква е?

- Явно нещата са се трупали с годините. Проблемите са буквално от десетилетия в този град. Всички знаем, че в доста от предприятията заплатите са много под средните за страната. Масово във фирми и малки дружества работниците получават едва минималната работна заплата. Отделен е проблемът, че в голяма част от тях се плаща на две ведомости, а тези, в които няма двойно счетоводство и две пликчета с пари в края на месеца, едно по едно, образно казано, започнаха да изгърмяват.

След началото на финансовата и икономическата криза, възможността да си намериш работа в Кюстендил рязко намаля. Голямо предприятие от времето на соцреализма не остана, а малките, които се крепяха едва-едва в началото на кризата, фалираха. Подобно е и положението с голяма част от чуждите инвеститори, които имаха цехове за работа на ишлеме. Гръцките, турските и италианските бизнесмени предпочетоха да се върнат в собствените си страни, тъй като и там заради високата безработица работната ръка е евтина.

- Може ли да се каже кои са съвестните работодатели в областта?

- То в Кюстендил се знае - тези, при които хората отиват да работят с удоволствие, са съвестните. Има фирми, за които като се каже, че търсят работници, и хората бягат презглава от тях. Не ми се иска да споменавам имената им, защото се налага от време на време да водя разговори и преговори със собствениците им, за да си върша работата. Надявам се в скоро време всички фирми да станат изрядни като "Симонски", "Валена" и "Международен композит" например.

В много от фирмите обаче официалната заплата е една, неофициалната - друга, и хората за момента са доволни от това положение. Това - докато дойде ред да се пенсионират, а са осигурявани върху минималната работни заплата. Което със сигурност е проблем, защото човек не мисли за своите старини, когато е млад. Те, хората, са доволни, че в момента вземат някакви пари, но когато минат от другата страна, тогава се чудят как да вържат двата края.