Варненецът Теню Тодоров: Обичам те, Благоевград

Макар да не съм роден в теб и да живея в един от най-красивите градове на България - Варна, аз те обичам, Благоевград, като мой роден град. Повече от 55 години те нося в сърцето си и ще те нося дотогава, докато ме има на този свят.

Кога се породи тази моя искрена обич към теб, Благоевград? Още като ученик от знанията ми по история и география разбрах значението на географското положение, което заемаш, и ролята ти на важен административен център за населението от този район. А когато разбрах, че в теб, Благоевград, ще отбивам редовната си военна служба, аз се почувствах безкрайно щастлив.

През двете години на казармения ми живот в теб /от октомври 1953 г. до октомври 1955 г./ ти постепенно, но трайно, се настаняваше в сърцето ми. Красотата на природата, сред която си разположен, все повече ме привличаше.

Река Бистрица, която те прекосява открай докрай, красивият ти площад с величествения паметник на легендарния Гоце Делчев, построеният наскоро хотел “Волга”, окръжната ти библиотека в читалище “Никола Вапцаров”, Националната хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград, и др. твои културни институти те правеха все по-красив и засилваха обичта ми към теб.

От окръжната ти библиотека колкото книги съм взел и прочел за тези две години, в живота си дотогава не бях прочел.

Ти, Благоевград, имаш прекрасни и сърдечни хора, които ме приемаха като свой син. Аз опознах и обикнах тези хора. Мъка, неизмерима мъка преживях от голямото наводнение, което те сполетя на 2 юли 1954 г. Като войник участвах в разчистването на застлани с тиня улици и домове.

Сега, Благоевград, си изцяло подмладен и още по-красив, с новооформена централна част. Световноизвестният ти фолклорен ансамбъл “Пирин”, Историческият ти музей, Драматичният театър, Американският и Югозападният университет, Радио-телевизионният ти център и др., с които имаш основание да се гордееш, ме карат още повече да те обичам и да се гордея с това, че в теб съм отбил редовната си военна служба. Заклел съм се всяка година на 24 май да те посещавам и с възпитаниците на хуманитарната гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” да отпразнувам този голям празник, а след това да се поразходя из улиците ти, за да се полюбувам на красотата ти. Когато се наситя да те гледам, ще си тръгна за Варна, където живея.