Валери Смиленов: За Благоевградска област 2010 г. мина под знака на природните бедствия
Наводненията, които предизвика придошлата Струма, поставиха въпроса кой е разрешил жилищно строителство в коритото на реката, заради което се наложи посред нощ да спасяваме бедстващи семейства
Областният управител на област Благоевград е роден на 22 ноември 1958 г. Завършил е магистратура "Мениджмънт в образованието". Има квалификационни курсове по "Интеграция и десегрегация"; "Делегирани бюджети"; "Иновационни технологии"; "Работа в екип"; "Компютърни технологии; "Равнопоставеност между половете" и "Мултикултурно общуване". От 1984 до 1986 г. е учител в IV ОУ "Димчо Дебелянов" - Благоевград. В периода 1986-1990 г. е учител ПГТО - Благоевград, а от 1990 до 1995 г. в XI ОУ "Христо Ботев" - Благоевград, на което е директор от 1995 до 2009 г.
- Г-н Смиленов, като че ли 2010 г. премина под знака на природните бедствия - започна и завърши с наводнения?
- Да, наистина бе тежка и динамична година, която премина под знака на бедствията и наводненията, стачкуващите гръцки фермери и наши тютюнопроизводители... Но ние като управляващи няма да дезертираме, ще решаваме проблемите цялостно, не на парче.
- Бедствието, което причини река Струма преди няколко седмици, показа необходимостта от добра координация между различни служби и тази роля се падна на Вас в качеството на областен управител. Нужно ли е допълнително увеличаване на правомощията Ви за по-голяма ефективност?
- На основание Закона за действие при бедствия и аварии тази организационна функция ми е вменена като областен управител.
НО ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПОЕХ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ, КАТО МОЙ ЛИЧЕН АНГАЖИМЕНТ.
Именно екипната работа с Областно пътно управление, Пътна полиция и Гражданска защита допринесе да се справим успешно и сравнително бързо със сложната ситуация, в която изпадна областта след проливните дъждове. Затова стана възможно и фирмата изпълнител “Агромах” да възстанови пропадналия пътен участък за рекордните 9 дни.
- Какво извади на показ бедствието?
- Показа, че пътят Симитли-Гоце Делчев-Папазчаир-Сандански не може да поеме трафика, който традиционно минава по Е-79 през Кресненското дефиле. Показа още, че гръцката фирма “Проодефтики” е извършила некачествено ремонта на пътя Банско-Гоце Делчев, а една подпорна стена от 60 м, която я има на проект, но не е изпълнена, сега се оказа критична точка за подкопаване на шосето от реката. Но това не е всичко, бедствието извади на светло дългогодишно нехайство, липса на стратегия за управление на водите на двете реки Струма и Места. Вярно е, че не може да се предвиди един порой и прииждане на реката, но пък може да се сложи контрол върху добива на инертни материали, защото съм убеден, че свръхдобивът и големият брой разрешителни за това също допринесоха за бедствието. 15 са пресевните по Места и Струма, а това е много, дълбаенето на баластра доведе до падането на дигите и сега реката си отмъсти за нашето нехайство. Аз се учудвам как никой не е наблюдавал преместването на коритото на реките, които са дълбаели от месеци участъци от пътя, и никой не е взел мерки. И за мен основната вина е, че липсва какъвто и да е регистър на фирмите, които дълбаят...
- В Басейнова дирекция знаят на кого са издали разрешение, така че едва ли е толкова тъмна Индия, колкото твърдите?
- Пред ведомствената комисия съм направил предложение да се създаде регистър на баластриерите. Не знам какво знаят в Басейнова дирекция, но съм убеден, че
ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ВСИЧКИ БАЛАСТРИЕРИ ПО РЕКИТЕ,
както и да може да упражнява контрол къде може да се дълбае и къде не, защото реките са държавна собственост, т.е. те са в юрисдикцията на областните управи. Освен това от наводненията се видя, че на територията на областта има три стари железни моста в Места, Железница и Симитли, които представляват сериозен риск в такива ситуации, и за тях трябва да се направят проекти или за укрепване и обновяване, или за построяването на нови съоръжения. Мостът в Железница например е строен преди 70 г. и вече не е надежден, вярно, имало е едно презаваряване и пребоядисване, но това не решава проблема. А има и друго - как са въведени във владение собственици на къщи в коритото на реката, т.е. в изключително рискова зона. Заради това се наложи рискованата спасителна акция на изпадналите в беда обитатели на двете къщи в покрайнините на Благоевград. Същото се отнася и за сервиза “Монца”, въведен е във владение без съгласувателна процедура с Областно пътно управление в Благоевград и вследствие претърпяха също големи поражения от придошлата река.
- Това означава ли, че тези имоти са незаконни?
- Не, не са незаконни, въведени са във владение, фигурират в регистъра на общината, но въпросът е, защо им е разрешено да бъдат построени в сервитута на реката. Това е като да построиш вила в чашката на язовир, може да са узаконени имотите, но не е оценен рискът. И в резултат се налага да реагираме в 22.30 ч. да спасяваме човешки живот и това е постоянно висяща опасност за цитираните имоти.
- Само Областно пътно управление ли трябва да следи за подкопаването на пътните участъци от реките?
- Не, разбира се, както казах, реките са изключителна държавна собственост, така че контролни функции трябва да има и областната администрация и аз извърших още в началото на годината няколко проверки, направих констатации и предписания.
НО ПИТАМ, ЗАЩО В ПРЕДИШНИ ГОДИНИ ТОВА НЕ Е ПРАВЕНО, А РЕКАТА Е ПОДКОПАВАЛА ОТ ГОДИНИ ТРАСЕТО ПО СТРУМА И МЕСТА.
Сега пуснахме подкопаното трасе на Е-79 за 9 дни, което е голямо постижение, но сигурно ще ме попитате дали е решен проблемът...
- Решен ли е, след като не е укрепен насипът на възстановения участък?
- Не е укрепен и това задължително трябва да се свърши юли-август, когато падне нивото на реката. Но само се моля при пролетното пълноводие стихията да не се развихри отново със същата сила. А и още много други задължителни дейности трябва да се свършат, за да е по-безопасна реката. На междуведомствената комисия поставих въпроса да се съгласува с Министерството на земеделието почистването на речното корито на Места и Струма и премахването на островите, които местят течението на реката в пътния насип. И тук трябва своята отговорност да поемат и общините от поречието, които да осигурят рязането и извозването на дърветата от техните участъци, а не да се почистват дърветата и храстите и да се хвърлят в реката, защото виждате какво става. Образуват се тапи, пукат се и приливните вълни правят поразии. Трябва да се погледне изключително сериозно на състоянието на речните корита, ако искаме да не страдаме отново при първия по-голям порой.
- Човешката намеса в речните корита прави отново актуален въпроса за строителството и на ВЕЦ-ове, само за Благоевградска Бистрица има 15 разрешителни, това не крие ли риск от наводнение на града при една форсмажорна ситуация, предизвикана от обилни валежи?
- Абсолютно резонен въпрос, представете си тези 15 разрешителни на една толкова малка река, като виждате и какви са пътищата, укрепването и пр. И затова ще настоявам за такива инвестиционни намерения винаги да се иска съгласуване и с областната администрация. Защото досега по протокол всичко се е правило - обществени обсъждания, проучвания, оценки за въздействие върху околната среда и пр., но нещата са минавали проформа, а накрая страдат хората. Разрешителният режим и за повечето баластриери е бил абсолютна формалност и сега се видя, че нещата не са гледани сериозно и със загриженост за евентуални последици.
- Бедствието обаче изигра и положителна роля за областта, като направи строителството на магистрала “Струма” по- актуално от всякога?
- Нашата област е с най-натоварен трафик, 20-30 000 автомобила дневно минават по двата пътя Е-79 и Симитли-Гоце Делчев-Илинден. Освен това сме и сред най-високопланинските области, и сред най-пожароопасните. Това налага специфична организация и дори с област Серес имаме общ план за действие в критични ситуации. Затова и магистрала “Струма” е единственият вариант да се облекчи трафикът, а и създава условия за по-добра мобилност и бързо придвижване в случай на бедствия. Вярвам, че правителството ще направи всичко възможно магистралата да стане, защото тези 9 дни изолация показаха какво значение има този път за България. Най-важно е да се реши как ще се изгради Лот 3 през Кресненското дефиле, защото той ще е най-труден, дали ще има 13 тунела, дали ще мине по билото на планината... Другите лотове ще станат сравнително лесно, защото не преминават през толкова пресечен терен, хубавото е, че вече е даден картбланш за проектиране точно на Лот 3.
Емил Павлов и сие, Агромах, и др. по скоро знайни и по малко НЕзнайни господа и другари. И Смиленов ги зное, но нали и те са намазали, а парите се взимат от всички нас.....
Този отвратителния управител г-н К. само вика и се дърви на работниците, Собственици помислете какво разбира от строителство г-н К.
Прокуратура защо мълчите.
На местно ниво - един от многото гномове си ти г. н губернатор!!!!
Последен валс !!!!!
ИЗБОРИ!!!!!
Нещастници!
Ако не са курдисани на такива места никой няма да ги покани в чужбшна, защото никой не ги познава и не е чувал за тях извън собствената им "губерния"!
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.