Валентина Цветкова е единствената дама, която вози в самолета си министър-председателя

Тя е това, за което много момчета мечтаят. Обикновеното селско момиче от близкото до Кюстендил село Стенско, сега една от малкото жени - капитани на самолет, и единствената в света, управляваща с желязна ръка правителствен самолет. Вече две петилетки Валентина Цветкова e капитан на правителствения "Фалкон 2000".

Знам, че всеки човешки живот е ценен, но когато пасажерите са специални, безаварийният полет става и политически въпрос, обяснява Валя, докато в неделя, един от малкото й почивни дни, обикаля улиците на Кюстендил, наслаждавайки се на спокойствието и тишината.

Парадоксално е, че въпреки високата отговорност, заплащането ни е най-ниското в цялата гражданска авиация. Колегите от частната сфера получават 10 пъти повече. Правителственият пилот не може да стачкува. Съгласете се, че няма как да се изправя и да кажа: "Господин президент, няма да Ви возя, защото стачкувам", обяснява с хъс Валя. И допълва, че работата й е въпрос на чест, дълг и дисциплина.

В цял свят жените пилоти са около 650, само стотина от тях са командири на самолети, а на правителствен - единствено Валентина Цветкова. Тя е член на Световната общност на жените пилоти със седалище в Лас Вегас и на Световния клуб на жените капитани.

У нас тази професионална територия все още се смята за типично мъжка - доказва го и фактът, че думите "пилот" и "летец" имат само по един род. Разбирането, че това е изцяло мъжка професия, е характерно само за нашия Балкански регион. По света не сме никак малко жените пилоти, а в Америка това си е утвърдена професия. При нас е странно, защото в един доста дълъг период от време аз бях единствената жена, и то не само в гражданската авиация, при военните също нямаше жени.

Просто за да си жена пилот, винаги изисква постоянно себедоказване, а и за да се доказвам, се изискваха много повече усилия. Ако мъжете можеха да си позволят да изкарат изпита с пет, моята оценка трябваше да е шест плюс. Защото от хора извън нашия бранш съм чувала оценки и приказки: Тя нали е жена... Само че мога да кажа друго. В небето е много по-лесно, отколкото на земята. Там разчиташ изцяло на себе си. Докато на земята е различно, зависиш от много хора.

Май няма човек, който да не е респектиран, като чуе какво работи Валентина. Тя е свикнала да обяснява, че самолетът не пита кой го управлява - мъж или жена. За да седнеш зад щурвала, се изисква само професионализъм. Ние, жените, сме перфекционистки. Е, какво чудно има тогава, че понякога надминаваме мъжете и се налага те да ни слушат?

Ако излъчваш несигурност, как ще накараш пътниците да ти се доверят на 14 000 метра в небето, пита риторично Валентина. След общо 28 г. като пилот и повече от 5000 часа във въздуха тя твърди, че се чувства най-добре на лявото място в пилотската кабина.

От малка исках да летя - спомня си Валентина. Нямах никакви връзки - нито роднина в ЦК на БКП, нито чичо генерал... Бях само едно селянче от Кюстендилско с мечта да стане пилот и може би да стигне до звездите. Само че след промените у нас вече нямаше пари за космонавтика.

На 12 години напуска родното си село Стенско и отива да живее сама в града, за да учи в Природо-математическата гимназия "Проф. Емануил Иванов", която тогава се казвала "Димитър Каляшки".

Тогава това беше едно от най-престижните училища в страната. Може би се подреждаше на второ място след Софийската математическа гимназия. В ПМГ - Кюстендил, където и досега я смятат за една от най-видните им възпитанички, не само се радват при всяко нейно посещение, но и често правят срещи между сегашните си възпитаници и една от най-успелите жени на България.

Всъщност нищо в живота на тази сияеща с усмивката си жена не е било лесно. Докато връстниците й се забавляват, тя сглобява в кюстендилската си квартира самолети от "Млад техник" и пише писмо след писмо до военното министерство и авиационното училище в Долна Митрополия. Надява се да й разрешат да учи редом с мъжете.

След много писма в дома й пристига отговор от тогавашния министър на отбраната Добри Джуров, който й обяснява, че мечтата й да лети сред облаците никога няма да се осъществи, просто защото е момиче.

Мечтите по небето обаче я отвеждат в клуба по парашутизъм в Кюстендил. Първият й скок е на летището в Кондофрей, когато е на 16 години. Сегашната Валя все още помни какво е усещането да си сред облаците: Вълнуващо е. Политаш и след 5 секунди парашутът се отваря. В следващия момент те обгръща тишина. Ти си сам, а над главата ти - един огромен чадър. Не ме беше страх. Предишната вечер обвих здраво глезените си с бинт. Бях чула, че преди скок трябва да си стегнеш краката, за да не се нараниш. Цяла нощ спах овързана, без да си дам сметка, че това спира кръвообращението, припомня си Валя.

Родителите й разбират, че скача с парашут едва след 47-ия скок, и то от местния вестник. Баща й я затваря в мазето, напердашва я, за да я накара да избие опасния копнеж от главата си. Но на следващия ден момичето отново се озовава на летището. На 18 вече е в София.