В Западнобеломорския район има 19 термални извора, собственост на държавата

- Г-н Георгиев, реалистични ли са очакванията, че прехвърлянето на минералните извори за стопанисване от общините ще им донесе някакви сериозни приходи от отдаването им на концесия?

- В Западнобеломорския регион /Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка област/ има 19 термални находища, които са изключителна държавна собственост. 12 от тях са в нашата област - Благоевград, Симитли, Рупите, с. Огняново, с. Баня, с. Хотово, с. Елешница и т.н. Техен принципал е Министерството на околната среда и водите. Останалите 42 термални извора са общинска собственост.

Не вярвам, че след промените в Закона за водите общините ще осъмнат като арабски шейхове, защото те и досега имаха възможност да мениджират изворите, които са тяхна собственост, но както всеки може да види, повечето продължават да бъдат неизползваеми.

- Реално към колко от термалните извори в региона на областта бизнесът би могъл да прояви интерес като ги вземе на концесия за срок от 20-25 години например?

- Според мен поне половината от термалните извори в региона представляват инвеститорски интерес и могат да бъдат използвани за бизнес цели.

- При това положение не е ли логично Законът за водите да бъде още по-добре прецизиран с цел да стимулира бизнеса да ги използва?

- Със сигурност това ще бъде направено, защото сега приходите от такси, които той плаща за водовземане, отиват в държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДОС/ и по неясни за общините принципи и схеми те се преразпределят към общинските бюджети. Мисля, че точно тук е “ключът от бараката”, който може да промени сегашната ситуация с експлоатацията на тези извори.

- Колко от всичките 19 термални извора в Западнобеломорския региона, които са изключителна държавна собственост, са отдадени на концесия?

- Само един. Това е находището в град Сандански, което се ползва от три хотелски комплекса. Останалите са на т.н. разрешителен режим, т.е. ползвателите им плащат само количеството вода, която са изразходвали.

- Имате ли информация водата на колко от държавните минерални извори в региона на Благоевградска област към момента изтича в деретата или канализацията?

- Според мен повече от половината.

- Ако държавата прехвърли собствеността върху тях на общините, ще бъде ли обърнат резултатът от “мача”, т.е. ще се увеличат ли приходите?

- Не вярвам. Вече дадох пример с термалния извор в Благоевград.

- Какви приходи получава държавата към момента от собствеността си върху тези термални находища?

- Малко над 2 милиона лева годишно.

- Според Вас разумно ли е минералните извори да се отдават безвъзмездно, а не на концесия?

- В поправките на Закона за водите има и такава алтернатива. Презумпцията на законодателя е, че в някои случаи е по-добре общините и държавата да не печелят нищо, но поне термалните води да се оползотворява, да бъдат разкривани нови работни места, т.е. да има някаква обществена полза от тези води.

- Очаквате ли да има интерес от страна на бизнеса и към останалите изворни находища?

- Не, защото регионът ни е беден на минерални води, които могат да се използват за бутилиране например.

- Повечето от минералните извори в региона са бивши минерални бани, където от години водата изтича в деретата или канализационните мрежи. Примери - Ощава, Благоевград, село Баня. Как виждате тяхното бъдеще след месец или година?

- Много бих искал, след като бъдат гласувани промените в Закона за водите , поне половината от тези загуби да бъдат минало. В същото време си задавам и въпроса - защо например бизнесът повече от 10 години не проявява никакъв инвеститорски интерес към термалния извор, който захранваше бившата обществена пералня в Благоевград? Дебитът му е 6 литра в секунда, а температурата на водата му е 55 градуса, т.е. може да бъде използвана за СПА процедури или за отопление на близката до него хуманитарна гимназия. Вместо това обаче тя изтича в канализационната мрежа.

- Навярно общинският мениджмънт не е на нужното ниво или може би “летвата”за концесионирането му е доста висока?

- Не изключвам и тази възможност, но примерът, който дадох, а като него има още много, повдига и ред други подобни въпроси по отношение на предварително очакваните приходи от прехвърлянето на термалните води за стопанисване от общините.

- Предвижданите промени в Закона за водите визират и възможността да се премахне разрешителният режим за сондажите и за извършването на дейности по отдих и развлечение във водите и те да минат на регистрационен режим. При това положение има ли опасност всеки да започне да си сондира където си иска и когато си иска?

- За минералните води няма как да се случи подобно нещо, защото такива самодейни инициативи се преследват строго от закона. Колкото до сондажите за вода за лично ползване от граждани и фирми, законът дава право на собствениците им да ползват до 10 куб.метра на денонощие и всеки, който е искал да си направи бунар в двора или нивата, не е имал досега пречки от наша страна.

Новото в случая е това, че от 2006 година насам държавата иска да си подреди къщичката, т.е. да картографира и да знае в кой град или село колко точно такива сондажни кладенци има, какви количества подземни води се изпомпват в съответния регион и има ли опасност за нарушение на подземния воден баланс там.

- Възможно ли е промените в Закона за водите да узакони възможността някой по-паралия човек да вземе срещу минимална концесионна такса , да речем изворите в с. Ощава или с. Баня, и там да си направи частен плувен комплекс, оранжерия за цветя или просто отоплителна система за вилата?

- Изключено е, защото в концесионния договор е записано ясно и точно за какво се сключва концесията. Не виждам логика един природен ресурс, каквато е минералната вода, да се използва за лично ползване, т.е. за отопление на къщата, за цветята в оранжерията на съпругата или просто да въпросният концесионер да се хвали пред приятелите и партньорите си, че има личен басейн с минерална вода. Концесионният договор е договор, който урежда единствено стопанските отношения между собственика /държавата или общината/ и концесионера.

- Ако въпреки желанието на държавата или на общината към съответния термален извор никой не прояви интерес, какво става от там нататък?

- Червената лампичка ще продължи да свети и да подсказва, че освен Закона за водите, трябва да бъдат пипнати и други нормативни актове, за да не става това, което става в момента - водата да изтича в деретата, както е с изворите в с. Ощава, с. Баня или в канализационната мрежа, както е в Благоевград.

- Искате да кажете, че нормативната база трябва да провокира желанието на бизнеса да инвестира, а не да го отказва с куп условности и пречки!

- Точно така. Сигурно знаете онази приказка - интересът клати феса. Просто трябва да се намери пресечната точка, в която да се срещнат интересите на обществото и на бизнеса. Засега тя липсва и затова държавата прави поредните промени в нормативната си база.

- Има ли обаче реална възможност тези промени да се окажат просто козметика?

- Времето ще покаже. Ние не сме единствената страна нито в света, нито в Европа, която има термални извори и в това отношение може просто да ползваме безплатно чуждия опит, за да не се налага да откриваме, както се казва, “топлата вода”. Една Швейцария например може да ни бъде чудесен пример в това отношение. Там и една капка вода не се губи, въпреки че страната е изключително богата на водни ресурси.

- Докато кметовете на общини вече лягат и стават с надеждата, че с прехвърлянето на собствеността върху термалните извори ще могат да си закърпят все по-големите дупки в бюджета, от бизнеса вече изразиха и притесненията си, че общинските администрации ще се опитат и да рекетират концесионерите. Има ли такава възможност?