В Ябълково мъжете посрещат Васильовден с танци от древността

В първия ден на Новата година, още преди да се е родила зората, момчетата и мъжете от кюстендилското село Ябълково напускат леглата си и обличат одежди, останали от бащи и деди, за да изпълнят един от най-старите ритуали, запазени в селото и до днес, ритуалът по прогонването на злите сили от къщите и земите на съселяните им.

Така описва двувековния ритуал, който спазват мъжете и младежите в близкото село до областния център, председателят на читалище “Пробуда” Бисер Петров.

Според проучванията традицията кукери джамалари да обикалят от порта на порта в първия ден на Новата година датира поне от двеста години. За това в читалището няма писмени сведения, но от уста на уста се предават разказите за участниците в групата, както и за това как облеклото и украсата се е предавала от баща на син.

Лично аз водя кукерската група сравнително от скоро - 6-7 години, но си спомням какво са ми разказвали баща ми и дядо ми. Според тях кукерите в Ябълково се събирали само веднъж годишно, на Васильовден. Групата влиза във всяка къща на селото за здраве и берекет. Според проучванията, които сме направили, ритуалът датира още от езическото минало, а целите му били кукерите да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си, разказва читалищният секретар, който е и един от най-активните участници в кукерската група.

Проучванията на етнолози и етнографи показват, че в България съществуват много разновидности на този обичай - кукерските игри. Най-често участие в него взимат само млади неженени мъже, разказва етнографката от Регионалния исторически музей в областния център Екатерина Керемидарска.

В кукерската група на с. Ябълково обаче не е така. Там има 4-5-годишни деца, а най-възрастният е 70-годишният бай Иван Кръстев.

В тази кукерска група има три поколения - бащи, синове и дядовци, като традицията се предава в семейството, разказва още Бисер Петров.

В Ябълково не избираме цар, каквато е традицията в по-голямата част от страната, а двама кукери се преобличат и играят ролята на младоженци, предрешени в мъжки и женски сватбени дрехи. Останалите от кукерите носят кожуси с козината навън, препасани са с колани, на които висят звънци, а на главата си носят големи маски или просто са изрисували лицата си с въглен, разказва още Петров.

Първото нещо, което е задължително за кукера, е да има маска и звънци. Задължително е те да звънят силно и плътно, да са масивни, за да се чуват надалече и така да гонят злите духове.

Кукерските костюми се изработват най-вече от овчи кожи. Правят си ги самите кукери. Струват доста скъпо и не само кожите, но и самата изработка на маските. Не са евтини и звънците. Най-скъпото нещо в облеклото на кукерите са чановете, един комплект от първи до двадесет и първи е от порядъка на 2000 лева, разказва Бисер Петров. В момента имаме оборудването за около 40-50 кукери, но в групата и се събират между 90-100 човека, така че много често се налага да разделяме един комплект на две. Заради теглото на чановете, а и на маската, целият комплект се носи малко трудно, но еуфорията е голяма и умората не се чувства, въпреки че маршрутът ни е много дълъг, защото не пропускаме къща. Повечето от маските ни са с дървена конструкция. Върху нея са лепят разноцветни конци, парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. За най-старинни се считат маските, представлящи овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в кукерските групи доказва, че кукерите по произход са свързани с древните. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на медните звънци. Някои от маските имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно, а от другата носът е гърбав и лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината, разказва още Бисер Петров.

Обичаят

Много хора участват в ритуала на Васильовден, понякога се събираме и над 100 човека. Разделени сме на две - млади и стари. Обиколката започва от различни части на селото. В кукерската дружина всеки си има роля и функция. Веднага след като отброим от 12 до 1 и посрещнем Новата година, дружините тръгват от къща на къща и като коледарите са чакани и желани гости.

В къщата първо влиза кукер. Тропа на вратата, за да събуди домакините. След него влизат облечени от групата като младоженец, булка, девер, свекър, свекърва, поп, мечка, мечкар, полицай и циганка, предлагащи услугите си. В къщата играем различни комични или битови сценки, а домакините ни даряват специално изработени за нас козуначени колачета, вино, орехи, сладкиши, бонбони, яйца и баници. Ритуалът най-често завършва на селския мегдан с обща молитва за здраве, плодовитост и добра реколта.

Нашите игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата година. Участниците в обичая не трябва да бъдат разпознати от своите съселяни, за да бъде привлечено плодородието и игрите им да бъдат успешни. Маската ни дава възможност да извършваме действията, които в друго време без маска биха били възприети като разпуснатост и разюзданост. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, търкалят се по земята, точат саби и правят различни шеги. Клатушкането и повалянето на участниците цели да легне от тежко жито класът на нивата. Търкаляйки се по земята кукерите се стремят да поемат жизнена сила от земята, за да бъдат здрави. Звукът на звънците прогонва всякаква лошотия. Обхождането на къщите става само през нощта, защото не бива слънцето да ни свари по пътищата. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка, завършва разказът си един от водачите на кукерските игри в село Ябълково Бисер Петров.