В старческия дом възрастните вече няма да се чувстват като захвърлени ненужни вещи

- Г-жо Соколова, какво се промени с цялостната реконструкция на социалната инфраструктура в общината?

- Първо, още в процеса на ремонтите се промени самочувствието на работещите в социалните заведения и на хората, ползващи тази услуга. Те бяха свикнали през пролетта и лятото да се ремонтират детските градини и училищата, но никога не бяха виждали да се прави такъв ремонт и на социалните заведения. Хората получиха самочувствие, че и за тях се прави същото, каквото за училищата, детските градини, че общината има грижа и за тях. Ползващите социални услуги от общината най-после получиха достойно внимание, бяха извадени от тази кампанийност, с която сме свикнали да ги обгрижват около Нова година, Коледа или по изборно време. А тези кампании винаги са поставяли под съмнение искреността на жестовете - дали искат да помогнат на хората, или да си измият малко съвестта. Затова, докато течаха ремонтите, хората проявиха голямо разбиране и изтърпяха временните неудобства, нямаше такива, които да идват да протестират и да обясняват, че едва ли не някой ги е оставил на улицата.

ХОРАТА, КОИТО ПОЛЗВАТ СОЦИАЛНА УСЛУГА ОТ ОБЩИНАТА, ПОЛУЧИХА УСЕЩАНЕ ЗА ГРИЖА.

А това дава самочуствие, че си нужен на обществото, променя се самооценката. Разбира се, нужни са и други неща, но с това се започва.

Много важно е и това, че потребителите на социална услуга в общината започнаха да искат, имат претенции. Човек, който досега се е задоволявал с нещо малко и козметично, няма как да е изискващ, така че това сега е другата голяма промяна, защото потребителите плащат такса за услугата. А клиентът има право да иска добра услуга.

- Показват ли сега удовлетворение от обновената база, която ползват?

- Да, някои дори започнаха да идват в сградите, преди ремонтите още да са приключили, и казваха, че просто искат да поседят и да се порадват на новото. В Падеш строителите пък получаваха непрекъснато забележки и препоръки от домуващите, което в началото много ги изнерви, но после свикнаха. Казвам това, защото то е свидетелство, че хората приемаха ремонтите като свои, държаха нещата да стават добре, така както всеки би го сторил, като пусне майстори в къщата си. Сега, защото всичко е ново и чисто, като ги попитаме дали им харесва, отговорът е еднозначен: Да. Предполагам, че с времето ще им дойде наум, че някои неща са могли да се направят и по друг начин, но по-важното, че се чувстват добре и нямат нужда от допълнителна адаптация.

- А служителите в социалните заведения как реагираха на промените?

- Променената работна среда повиши самочувствието и подейства на мотивацията на служителите, стимулира нови идеи за работата им. Това е много важно, защото, ако работещите в тази система нямат самочувствие, няма как да го имат и тези, които ползват социалната услуга. Колегите, работещи в социалните заведения, получиха и шанс да осъществят свои малки мечти, които са имали през годините, като например да си преградят някакво помещение, за да си оформят по-удобен кът за работа, и пр.

ЗАЩОТО, АКО СЕ БОРИШ ДА СЛОЖИШ РАЙБЕР НА ВРАТАТА, НЯМАШ КОЙ ЗНАЕ КАКЪВ ШАНС ДА ПРОКАРАШ СЪЩЕСТВЕНИ ИДЕИ.

- Променената социална инфраструктура ще доведе ли до по-голям брой желаещи да ползват услугата, готови ли сте да посрещнете такъв повишен интерес?

- Със сигурност ще се увеличи броят на желаещите да ползват социални услуги. Но този процес е нормативно контролиран и минава през дирекция “Социално подпомагане”. Това, в което съм убедена, е, че занапред много по-малко хора с притеснение ще казват: Аз съм в старчески дом. Защото такъв старчески дом вече няма да означава, че си захвърлил човека на едно грозно място като ненужна вещ, а напротив, той ще живее в среда, каквато повечето от обитателите не могат да си позволят дори вкъщи по обективни причини.

- Ремонтът на новия дом за стари хора в Десето училище в “Струмско” е към края, какво ще се промени с него?

- В момента единственият Дом за стари хора е този в Падеш, където живеят 55 души. На едно място са здрави хора и такива със сериозни заболявания, което не е добре нито за едните, нито за другите, защото имат различни нужди. Когато бъде готов домът в “Струмско”, ще поеме 87 души, а домът в Падеш става дом за дементно болни.