В спорта с “парашутисти” не става, разходите на елитен атлет са 30 000 лв. годишно

Красимир Александров е роден на 25 май 1968 г. в Благоевград. Завършва НХГ “Св.Св. Кирил и Методий”, след което се впуска в бизнеса с дистрибуция на филми и сериали. Паралелно тренира лека атлетика в дисциплината тласкане на гюле. С желязната топка става 6-кратен държавен шампион за мъже, 4-и на балканиада и 6-и в турнира за купа “Европа”.

Председател е на благоевградския клуб “Елит”, който отскоро преустанови дейност заради финансовата криза. Личното му постижение от 19.00 м накара известния ни специалист Георги Димитров-Корема да започне подготовка с него за Олимпиадата в Атина-2004. Контузия по време на тренировка обаче спря благоевградчанина по пътя към голямото състезание в гръцката столица. Кр. Александров има 20-годишна дъщеря - Александрина Александрова, която е солист на набиращата популярност дамска група “The Belles”.

- Краси, във време на финансова криза мнозина отказаха част от ангажиментите си, за да спасят най-важното. Това ли бе основната причина да изоставиш леката атлетика?

- Това бе главният ми мотив. Нашият клуб беше учреден за удоволствие, а не за изкарване на пари. А без средства няма как да се тренира.

- С колко пари годишно трябва да разполага един български гюлетласкач, за да има шанс да излезе на международното поле и да постигне някакви успехи?

- Само за храна отиват 1000 лева месечно. Всеки нормален човек знае, че освен това трябва да се пият витамини и медикаменти за възстановяване. Нужна е подходяща екипировка, уреди за физическа подготовка. Необходими са и средства за пътуване, за хотел при участията в чужбина, без които няма как да се представиш на ниво в големите официални състезания. Грубата калкулация сочи сума от порядъка на минимум 30 000 лв. на година. А федерацията ти дава 300 за целия сезон. Толкова излизат титлите на открито и в зала. Няма нужда да обясняваш защо не можеш да станеш световен шампион.

- Какво стана с управлявания от теб ЛК “Елит”?

- Клубът съществува, но няма състезатели. Нещата приключиха от самосебе си.

- Благоевградските клубове по лека атлетика се оказаха чудесна люпилня на кондиционни треньори за футболните клубове. По този път тръгнаха Чудомир Чокаров-Чудото, Антон Иванов, Антон Дончев...

- Така е, защото основата на всеки спорт е леката атлетика. А без добра физическа подготовка, специално в игрите, няма как да се стигне далече.

- Виждаш ли местни последователи в тласкането на гюле?

- Добри резултати показва юношата на “Джордан” Йордан Янчев. Дано се намери някой да му помогне със средства, защото иначе трудно ще изкара още година-две.

- Би ли отказал да му окажеш специализирана треньорска помощ, ако от “Джордан” те потърсят?

- В никакъв случай няма да откажа, стига да мога с нещо да помогна. Било с указания или демонстрации. С клубния председател Йордан Янев се познаваме достатъчно добре.

- Той остана кажи-речи сам да се бори за благоевградската лека атлетика. Откъде намира сили този човек?

- Явно прекалено много обича спорта. Това е основната причина, друга няма. Любовта към спорта им остана на хората, които се занимават с лека атлетика. Не само в Благоевград, а в цялата ни страна.

- Докъде стигна с бизнеса, преди години имаше видеотека?

- С виодеотеката приключих заради навлизането на интернет, който даде възможност на хората да свалят филми онлайн. В момента продължавам да работя с кабелните телевизии, но и там е много далече от това, което трябва да бъде. Все още обаче успяваме да продадем по някой и друг сериал.

- Има ли конкуренция на местно ниво?

- Не, защото няма и пари. Бизнесът е малък и липсват големи апетити.

- Напоследък са модерни турските сериали. На какво се дължи това?

- Сигурно защото са по-евтини, а и са по-близо до нашия манталитет. На хората като цяло им харесват, въпреки разнородните коментари.

- Твоята фирма какви предлага?

- Ние също предлагаме турски, имаме и латино сериали, руски, европейски, всякакви.

- Как стоят нещата с българските?

- Те са продукции на телевизиите bТV и Нова ТВ, не ги пускат за кабелно излъчване. На този етап не разполагаме с български сериали.

- Наесен твоят втори дом доскоро - спортният интернат, ще разполага с нова лекоатлетическа писта.

- Това е много хубаво. Чакаме този момент от 30 години. Дано начинанието бъде доведено до успешен край и най-после децата да тренират при нормални условия.

- Общинското звено за бюджетни дейности “Спортни имоти” вече има нов управител - 54-годишният икономист Валери Миков. Познаваш ли го?

- Не, не го познавам. Дори не знаех, че предишният е сменен.

- А с какви впечатления си от предшественика му Кирил Ваклинов?

- Общо взето нито с положителни, нито с отрицателни, защото не сме правили нищо заедно. Ремонтите, които се направиха в интерната по негово време, нас не ни касаеха. Искахме да се направи нещо за зимната подготовка, тласкането на гюле е целогодишен спорт. Преди 25 години, когато бях юноша, имаше условия, а сега в ХХI век няма. Въпросът по целия свят е решен просто. Дърпа се едно платнище покрай стената, отдолу се редят дюшеци, тласкаш в платнището, уредът пада в дюшеците, и това е. Където имат големи зали и пясъчници - добре, но в тесни пространства начинът с платнището и дюшеците няма алтернатива. Той не изисква кой знае какви инвестиции.

- Доколко има значение какъв човек ръководи институция като “Спортни имоти”, при положение че базата е стара, а парите са ограничени?

- Значението е голямо, защото понякога с дребни финанси могат да се направят полезни неща, а в други случаи с много пари се правят глупости. С други думи, ръководителят трябва да си разбира от работата, с парашутисти не става.

- Би ли се съгласил да оглавиш подобна структура?

- Защо не, стига някой да ми гласува доверие.

- Напоследък такива постове минават през политиката. Блазни ли те политическа кариера?

- За там трябват специфични качества, с каквито аз не разполагам.