В Швейцария не е срамно да повтаряш клас, учениците не са бележкари, имат възможност да работят

Половин година ученичката в немска паралелка на Езиковата гимназия в Благоевград Станислава Мадолева живя и учи в Швейцария по програма за обмен с гимназия “Мюнхенщайн” в гр. Базел. Тя бе там заедно със своята връстничка Славелина Велкова, но двете не били в един клас и не се засичали често. През новата учебна година момичетата ще са в ХII клас в ЕГ “Акад. Людмил Стоянов”. За престоя си в Швейцария, ученето и преживелиците си разказа пред “Струма” Станислава, която е дъщеря на мед. сестрата в тубдиспансера в Благоевград Весела Мадолева.

- Станислава, когато те номинираха да заминеш за един срок да учиш и живееш в Швейцария, не се ли притесни и уплаши, че там ще си сама, без родители, без приятелите?

- Аз вече бях живяла разделена от мама, тъй като тя две години работи в Германия, и това не ме притесняваше. Притеснителното бе, че отивам в друг клас, където трябваше да се впиша и да намеря нови приятели, при това в друга държава, напълно различна от България. Отгоре на всичко в Базел говорят швейцарски немски, а той е различен от литературния немски, който ние учим в Езиковата гимназия. Първия месец ми беше много трудно. В училището и в семейството, в което живях, говореха само на този диалект, швейцарският ми “брат” Давид не знаеше и не говореше въобще литературен немски.

- Разликата толкова ли е голяма?

- Доста, не само произношението е различно, но имат и различни думи, а едно от времената - перфектно, изобщо го няма. Ползват само три времена - сегашно, минало и бъдеще. В началото това ми бе сериозен проблем, защото трудно ги разбирах.

- Не си ли пожела да зарежеш всичко и да се прибереш?

- Това ми се случи, но по друга причина. В началото на март бях на ски, паднах и сериозно си нараних крака - изкълчих го и скъсах връзка в коляното. Трябваше 3 седмици да ходя в шина и с патерици, после до края на престоя си там ходех на физиотерапия. Беше ми наистина много тежко, защото трябваше да тръгвам на училище 50 минути по-рано, за да си хвана трамвая, в гимназията се качвах по стълбите сама, докато накрая разбрах, че мога да вземам ключ за асансьора и да го ползвам. Ето тогава ми беше мъчно, че мама не е при мен, за да ми угажда.

- Семейството, при което живееше, помагаше ли ти?

- О, да, разбира се. Те бяха много мили и грижовни. Бащата беше учител в гимназията, в която аз учех, а майката беше пастор в църквата. С тях много пътувах, бяхме няколко пъти във Франция, заведоха ме в Париж, бяхме в Австрия, в Германия ме водиха на гости при семейството на майката, тя бе германка. Определено всичко, което преживях, си заслужаваше, имаше и лоши моменти, на които сега вече гледам от комичната страна, но повечето бяха позитивни и хубави.

- Как съобщи на майка си новината за инцидента?

- Не искам да си спомням, още повече че беше на 8 март. Няма да забравя най-ужасния подарък, който й “поднесох” за празника. Случи се на ски лагер в едно курортно селище, където бяхме с швейцарския ми брат и чичо му, той бе ръководител. Там пистите са доста стръмни, а аз от 4 клас не бях карала ски. След инцидента с мама се чувахме всеки ден по телефона. Всеки ден трябваше да ми бият инжекции и се наложи да ми ги прави Давид, защото нямаше кой друг. Мама му обясняваше по телефона как да ми ги поставя, но въпреки инструкциите ми станаха огромни синини, да не споменавам колко бяха болезнени и още имам спукани капиляри.

- Родителите му не бяха ли у дома?

- Бяха отишли във Франция за няколко дни да изкачват връх Монблан в Алпите. В Швейцария горе-долу през месец имат ваканция по десет дни и тогава ходехме на ски. А иначе учебният процес е организиран по-различно от тук. Обучението например е целодневно от 7,40 до 18.00 часа, като първия срок учат и в събота. Нямат обаче устни изпитвания, изпитват ги на тестове. Обучението е по- близо до академичното, те си водят записки в училище и не носят учебниците си, защото са обемни и тежки.

Впечатли ме, че са много спортни натури - всички от моя клас тренираха нещо. И въпреки това смогват да се подготвят за следващия ден, защото в час много наблягат на практиката. По биология например имаше урок за устройството на сърцето и учителката бе донесла 3 свински сърца, на които правихме дисекция и в същото време записвахме кое къде се намира. По този начин много по-бързо и лесно запомняш всичко. А и самите уроци не са по-дълги от две страници, при това с много картинки за онагледяване.

Впечатли ме обаче, че никой не получи пълна шестица на тест през целия срок, но това не вълнува никого. Там не са бележкари, не че не се интересуват какви оценки ще имат, защото щом са в гимназия, значи искат да продължат в университет, но не се шашкат дори като повтарят класа. А в моя клас имаше двама повтарящи. Тук такава практика нямаме. Всъщност аз не знам за нито един ученик в Езиковата гимназия, който да е повтарял класа. На когото силите не му стигат, се премества в друго училище.

- Само след гимназия ли кандидатстват?

- Като завършат основно образование, имат 3 възможности да продължат обучението си - първа степен, да го нарека, записват онези, на които хич не им си учи, втора степен е за учениците, които искат да усвоят професия, в такова учеше Давид. В университет можеш да кандидатстваш само ако си завършил гимназия, но и тя е разделена на 2 вида - за онези, които знаят какво точно искат да следват, и за останалите. От едната степен можеш да се “качиш” в следващата, но държиш изпити, често се налага да повтаряш година, и така ученето се удължава. Давид например учеше за специалист по електроника, защото това му харесваше и му се отдаваше.

Докато учи, ходи и на работа във фирмата, с която е сключил договор, че ще работи като завърши. Любопитно е например, че този 17-годишен младеж догодина ще получава заплата, по-висока от възнаграждението на баща му, който е учител по математика в гимназия “Мюнхенщайн”. През втората година на обучение Давид ще учи 3 дни в седмицата, останалите ще работи. Хубавото за младите хора там е, че в Швейцария индустрията е добре развита и те практикуват професията, която избират, още като ученици.

- Спомена, че с тамошния ти брат сте били сами, докато родителите са катерили Монблан, не са ли се притеснявали, че може да заформите купон в къщата?

- О, не, Давид определено не е по купоните, а пък и родителите му са обещали, че ако не пие и не пуши до 18 г., ще му дадат пари за шофьорски курс. Направи ми впечатление, че там децата са доста финансово независими, защото работят. Давид например в събота ходеше да работи в една ферма, през първия срок е ходил в единствения си почивен ден в неделя. Възможността да работят и да си изкарват сами пари е голям плюс за младежите в Швейцария. От една страна, не си губят времето, от друга, се научават сами да имат и управляват свой бюджет, което после им е много полезно. Учат се да харчат разумно.

- Ти нито веднъж ли не отиде на дискотека в Швейцария?

- Ходих, но със Славелина и нейния швейцарски брат, който обичаше купоните и ходеше всеки петък. Давид дори да искаше да отиде на дискотека, нямаше да го пуснат, тъй като нямаше 18 г. Аз ходех по-рядко, защото ми бе уморително да издържа от 23.00 до 7.00 сутринта на другия ден, когато има трамвай да се върнеш. Да не говорим, че до дискотеката, до която ходехме, на един кораб се пътуваше по 1 час и 10 минути в едната посока.

- Като се прибра в България, трябваше да положиш приравнителни изпити по повечето предмети, за да завършиш II срок, не ти ли дойде доста напрегнато?

- Така беше, но се справих и съм доволна от себе си. Като се прибереш, е много стресиращо точно това, че ти предстоят две седмици, в които трябва здраво да учиш и нямаш време да се видиш с приятелите, нямаш време дори да пишеш на приятелите от класа в Швейцария, че си се прибрал жив и здрав, защото трябва да учиш за един куп изпити. Най-напрегнато ми бе по история, защото това е предмет, с който искам да кандидатствам и не мога да си позволя да прехвърля отгоре-отгоре която и да е тема.

- Какво искаш да следваш?

- “Право” в Софийския университет.

- Защо тогава ти трябваше да ходиш в Базел и да усъвършенстваш немския си, след като в близките 5 години смяташ да учиш в България?

- Всъщност там проучих възможностите за евентуално следване в юридическия факултет на университета им. За съжаление не успях да посетя лекция в този факултет, но пък успях да отида на лекция с бащата в семейството, в което живеех. Той учеше история на религията в университета, а аз исках да видя колко мога да разбера и дали нивото е твърде академично. Оказа се, че разбирам отлично, и сега имам едно наум да кандидатствам европейско право в университета в Базел, но май ще е по- добре все пак да си остана в България, ако искам да практикувам тук.

- Какво научи и какво не успя от престоя си в Швейцария?

- Станах по-самоуверена, с повече самочувствие и по-самостоятелна. Изгубих се в една гора, съвсем сама, но успях да се мобилизирам и да не изпадна в паника, и това бе голям урок за мен. Още първата седмица след пристигането ми бащата Андреас ме отведе на ски. На сутринта той трябваше да тръгне по-рано, заради ангажимент, а аз щях да тръгна 2 часа по-късно. На отиване минахме със ските по пътя, по който трябваше да се върна, но не обърнах внимание, че последните три дни валеше обилен сняг и всичко бе бяло, а пътят не се различаваше.

Отгоре на всичко трябваше в определен час да стигна до една железница, където ще ме чака с кола една жена да ме закара до Базел. И ако аз не съм там точно в 1,30, тя си тръгва и аз няма как да се върна, нито имам телефон в себе си, защото го бях забравила. Тръгнах уж по пътя, но изведнъж попаднах в някаква гора. Няма никой наоколо, само хижи, чуках по вратите, но се оказа, че няма никой. Започнах да се отчайвам, реших, че ще си умра там в снега. След 15-ина минути лутане видях едно семейство - разхождат се. Оказа се, че съм на правилния път и просто трябва да вървя само напред, без да се отклонявам.

Успях да стигна навреме за срещата, но като разказах тревогите си, цялото семейство ми се изсмя! А за това с какво не свикнах - така и не се научих да ям варените картофи с обелките, както го правят те. Не ми хареса прочутото им фондю, но и сега си правя у дома раклет, това е варен картоф, върху който се слага разтопен кашкавал - те ги приготвят в малка фурничка, която поставят на масата. Със Славелина си организирахме едноседмична екскурзия из Швейцария, разгледахме Женева, Люцерн, Цюрих, Лугано, Локарно и Берн. Беше едно наистина невероятно изживяване.

В Люцерн се возихме 6 часа на кораб, защото ни беше страх да слезем. Качихме се, мислейки, че ще направи 20-минутна панорамна обиколка на езерото, но той спираше на всеки кантон и малко пристанище, и ние не знаехме дали там ще има гара, че да се върнем обратно. Едва ли скоро някоя от нас ще се качи на кораб, но пък можем да се похвалим, че видяхме дори местността, където е основана Швейцария, макар и да не слязохме на брега.