В Русия с председателя на ОбС К. Хаджигаев ритахме в противникови отбори

Инж. Димитър Димитров е роден в София. През 1979 г. завършва ВИАС и до 1993 г. работи в “Металхим” - бившата отбранителна промишленост. През 1993 г. започва работа в “Главболгарстрой” АД /ГБС/. Първият му строителен обект е градчето Каменка, на 700 км югоизточно от Москва, построено за руските войници, които се изтеглят от Западна Германия.

Димитров е заместник-директор по подготовката на градчето, което е построено за 15 месеца. После работи 5,5 години в Москва. Обектът, с който особено се гордее, е новата спортна зала на София, която премиерът нарече “зала-хубавица”. От 1 август 2011 г. инж. Димитров е главен изпълнителен директор на ГБС АД - Благоевград на мястото на освободения инж. Георги Ризов.

- Инж. Димитров, успяхте ли вече да свикнете с Благоевград?

- От 1 август съм на работа тук, но първо отидох за 5 дни до морето, така че буквално съм на няколко дни служба. Още не познавам града, но целта ми е първо да се запозная с хората във фирмата. Всеки ден пътувам от Благоевград до София и обратно - час и 15 минути е в едната посока, нищо време. В Благоевград гледам да пристигна преди 8 сутринта, но когато правихме основите на спортната зала на Американския университет, В 4.30 ЧАСА ОСЪМВАХ НА ОБЕКТА.

2400 кубика бетон изляхме за 46 часа, голям зор беше. С вашата фирма “Агромах” го направихме. Счупи ни се бетонпомпата, бетоновият възел беше известно време извън строя, но се справихме, при това на 39 градуса температура. Точни момчета са тия от “Агромах” - ходих, гледах им базата, техниката, имат собствена лаборатория, много стабилно стоят като фирма. През август-септември ще налеем още 1000 кубика на кота 0 и продължаваме нагоре.

- Ще успеете ли да се справите със срока за залата?

- Категорично да. Срокът тече от 1 юли 2010 г. и беше 18 месеца, ние обаче го свалихме на 16 месеца и съм убеден, че няма да имаме никакво закъснение.

- Може ли да се каже, че с новата спортна зала на София, която ГБС построи и с нея докара премиера до умиление, вие просто направихте генерална репетиция за спортната зала на АУБ?

- Ами щом така ви харесва... Макар че двете зали не си приличат много. Софийската я направихме за година и половина и беше колосална ежедневна работа - от тъмно до тъмно. Както се казва, ЕДИН БЛОК И ПО GSM-А МОЖЕШ ДА ГО ПОСТРОИШ, но тази зала си искаше ежеминутно наблюдение, защото е нещо много различно от това, което сме правили до момента. А залата на АУБ леко ще прилича на малката тренировъчна зала, която вдигнахме до голямата в София. Иначе въобще не си приличат. И вашата обаче ще стане отлична, обещавам. Не можем да си позволим да направим нещо некачествено и в това ни е силата.

- Лесно ли се управлява наследство на управител като инж. Георги Ризов?

- Щом поделението е в системата на ГБС - да, лесно е. Както казах, засега се запознавам с хората в ГБС - Благоевград, защото ИСКАМ ДА РАБОТЯ С МЕСТНИ КАДРИ.

И да си призная, харесват ми - искат да работят, което е най-важното, при това го правят добре. Работният състав е 115 души, които са на спортната зала в АУБ, на водопровода в IV микрорайон на Благоевград, в бетоновия ни възел и в механизацията, където имаме 3 кулокрана, фадроми, багери...

Добрата новина е, че ЗАСЕГА РАБОТА ИМА - водоснабдяването трябва да го завършим около 20 септември, пратили сме допълнителна техника и знаем, че трябва да стане максимално бързо, защото пречим на гражданите и те правилно се изнервят - не може на тази жега да се стои без вода. Държа да кажа, че имаме пълно съдействие от “ВиК” - Благоевград, макар още да не съм се срещал с директора. След няколко часа /б. ред. 16 август/ режем тръбата за връзка с новия водопровод и до 48 часа трябва да сме го свързали.

- Все още ли се строи в България?

- Много се строеше преди 5-6 години, сега вече не.

50% ОТ ОНОВА СТРОИТЕЛСТВО СЕГА СТОИ НЕДОВЪРШЕНО И ЧАКА.

Затова и основното ми притеснение не са настоящите обекти, а бъдещите, тези, за които тепърва ще участваме в търгове и конкурси. Конкуренцията е голяма, обектите - малко.

- Имате ли представа колко са строителните фирми в България?

- Това едва ли някой може да го каже с точност, защото през последните няколко години много от тях отпаднаха, просто прекратиха дейност поради липса на обекти.

- А колко ваши хора ще работят на болниците в Македония, за които ГБС - Благоевград спечели търгове?

- Не, МАКЕДОНЦИТЕ НЕ ДОПУСКАТ ЧУЖДИ ФИРМИ ДА ИМ РАБОТЯТ, защото съм чул, че там е най-голямата безработица в Европа, затова с техни хора строим там. На тези болници ние всъщност сме не изпълнители, а супервайзори. Обектите са в Скопие, Велес, Прилеп и Охрид, търгът беше за основни реконструкции, включващи саниране, дограма, санитарни възли, подмяна на подови настилки, климатизация, а в Скопие оставихме на болницата само скелета и почти я правим наново. Първите 3 болници трябва да ги завършим този ноември, а охридската е с пусков срок краят на 2012 г.

- Каква е стойността на македонската поръчка?

- Общо е към 9 милиона лв.

- ГБС спечели и участъка до Долна Диканя от автомагистрала “Струма”, там докъде сте?

- Не сме започнали, защото още текат сроковете за обжалвания, предполагам, че ще стартираме около 1 септември.

- Научих, че 5 години в Москва сте работили с благоевградчани, включително и с председателя на Общинския съвет в Благоевград Костадин Хаджигаев. С какви впечатления сте от тях?

- Действително, В МОСКВА СЕ ЗАПОЗНАХ С Т.НАР. МАКЕДОНЦИ И СЪМ ВЪВ ВЪЗТОРГ ОТ ТЯХ.

Там работих с инж. Вълко Вълков, с предшественика ми в ГБС - Благоевград Георги Ризов, Спас Бащински и Косьо Хаджигаев. Косьо беше началник на благоевградския екип, а аз - заместник-директор по строителството. Е, страхотни момчета. Хаджигаев си беше взел апартамент на най-високия етаж, за да има ежедневно наблюданеие над момчетата от групата му. Никога няма да забравя един блок в Жлебино, мисля, че беше №18.

Построихме го с такива невероятни темпове, че още ми настръхва косата, като се сетя. От септември до декември всеки месец вдигахме по 4 етажа. Не помня колко градуса беше под нулата, но си беше класическа руска зима. Там работихме 17 екипа и БЛАГОЕВГРАДСКИЯ ТВЪРДО МОГА ДА ГО СЛОЖА В ЧЕТВОРКАТА ПО КАЧЕСТВО И БЪРЗИНА НА РАБОТА.

Златно време беше, какво ли не съм видял от вашите момчета и от самите руснаци, лоша дума не мога да кажа. И сега, като дойдох в Благоевград, един работник ме спира и пита: “Помниш ли, като бяхме в Русия...”. Забравя ли се такова нещо?

- А с Хаджигаев видяхте ли се през тези няколко дни?

- Да, случайно го срещнах на площада пред общината. Припомнихме си миналото.

- Коя част от миналото - работата, водката или нещо друго?

- И работата, и водката, и спорта. Много спортувахме. Живеехме в едно селище, разположено сред парк, където бяха жилищата ни, столовата, пералнята за работниците и всичко необходимо. Та там си бяхме направили игрище и ритахме всяка вечер. Помня, че КОСЬО БЕШЕ МНОГО ДОБЪР, НО РИТАШЕ В ПРОТИВНИКОВИЯ ОТБОР.

И синчето му си спомням - около 1996 г. беше малко момче, но си имаше някаква любима спортна фланелка и на всеки мач стоеше зад вратата, за да връща топката. С такова желание я гонеше тази топка, че не е за вярване. Спортно семейство, с две думи. Сега не го знам Косьо как ще е на стадиона, но тогава падаше голямо ритане.