В последните 15 години бушува революция на разюзданост и вандализъм

- Цоня, политическият преход пресуши за доста време благоевградските фонтани. Как отново бликнаха и пак станаха една от най-свежите атракции на града?

- Едно от най-културните пространства на Благоевград е центърът с университетската сграда, градската градина, театъра. А фонтаните придават багрите и свежестта на площад “Георги Измирлиев-Македончето”, правят го жив. Преди осем години община Благоевград обяви конкурс за техническа поддръжка на фонтаните в новия център. Целта бе да се възстановят и да заработят след дълъг престой. Фирмата ми участва в конкурса, предложихме най-ниска цена, спечелихме и подписахме договор за поддръжка. Освен като служебно задължение, приехме задачата и като мисия, защото фонтаните радват жителите и гостите на града ни.

- Но едва ли е липсвал и бизнес интерес?

- Превеждат ни по 1400 лв. на месец, които са недостатъчни, за да покриваме разходите по техническа изправност, почистването, възнагражденията. Но по-важно е удовлетворението, че вършим нещо полезно за хората, за града.

- Как разбираш, че те, хората, оценяват тези ваши усилия?

- За съжаление благоевградчани сякаш са свикнали с това богатство, станало е част от ежедневието им и не могат истински да го оценяват. На фонтаните повече се възхищават гостите на града. Имах случай, когато в Американския университет гостуваше делегация от Саудитска Арабия, били са на семинар и когато излезли на терасата в 10.00 ч. сутринта, в същия миг фонтаните започнали да работят. Ефектът от бликването на водната струя ги очаровало толкова, че един от гостите пожелал да се срещне с хората, които поддържат съоръженията. След като ме откри на площада пред общината, най-сърдечно ми благодари “за изживяното великолепие” /по собствените му думи/.

- Освен с делничното си присъствие фонтаните стават и украса на художествените прояви в тази част на площада. Помагат ли по някакъв начин на представленията?

- И още как! Дори на фестивала “Македония фолк”, когато Николай Кимчев спечели първа награда с песента “Македонийо”, поради допусната от нас грешка фонтаните тръгнаха точно на припева, на най-вълнуващата част. Някои ни обвиниха, че нарочно сме го направили, за да подпомогнем Кимчев, което, разбира се, не беше вярно. Но ни се обадиха от Канада наши сънародници и съграждани, за да ни благодарят за преживяното. Бликването на водата е отприщило огромна носталгия. Просълзило ги е.

- Само фонтаните на площад “Георги Измирлиев” ли поддържате?

- Не. Две години по-късно решихме да възстановим и фонтана пред пощата на площад “Христо Ботев”, а след това пуснахме да действат фонтаните в градинката пред чиналище “Н. Вапцаров”. Заработи и този в градската градина, поддържаше го “Биострой”, но за съжаление отново е пресъхнал и се руши. Единственият, който ни предстои да върнем към живот, е т.нар. Солариум във “Вароша”, който беше много красив, когато действаше.

- Какви усилия трябва да се полагат, за да пръскат вода фонтаните на Благоевград?

- Това е къртовски труд, защото с пролетното почистване изриваме градската мърсотия от фонтаните. Под мраморните плочи има почти 50 см, това е т.нар. водосъбирателен съд, който през студените месеци гражданите на Благоевград пълнят с всевъзможни боклуци. Списъкът на тези отпадъци е дълъг, започвам с менютата и амбалажа на заведенията около фонтаните, продължавам с чаши, чинии, вилици, бутилки, подложки от пици пиратки, камъни. Единственото, на което не се сърдим, са листата от дърветата и желъдите от дъбовете, защото вятърът ги е донесъл, а не ги е хвърлила човешка ръка. Под фонтаните има цял комплекс от помещения, където са разположени помпите, контролните съоръжения, откъдето се ръководи безопасността. Ние гарантираме за тази безопасност, защото не искаме да се случи онова, което стана при софийския фонтан на площад “Славейков”, където мъж загина от токов удар.

- Но тази колекция от боклуци представлява цяло бунище. Какво казва то за културата на хората, които го правят?

- Зад всеки чувал, пълен с изринати боклуци от фонтаните, стоят необразовани, нисковъзпитани, нахални граждани на Благоевград. Те не оценяват красотата, уви, красотата ги дразни. Докарва ги до бяс, те дори вадят плочи от фонтана, за да ги хвърлят в него и съсипват още плочи. Може да не ти се вярва, но ние с очите си сме го видели. В представите на тези хора нищо не трябва да бъде подредено, а всичко се доведе до грозотия, за да бъдат спокойни. И стигаме до най-важното - през ума им не минава мисълта, че заради тях се харчат толкова много обществени ресурси, пари и труд.

- Очевидно тук не може да се разчита на възпитание и съвест. Но законът не преследва ли тези нарушители?

- Досега нито един от вандалите не е наказван, включително и когато откраднаха всичките метални дюзи от фонтаните. Тогава общинските полицаи хванаха извършителите в момента на грабежа, отведохме ги в полицията с веществените доказателства. И нищо!

- Защо е така според теб?

- Наредбата за опазване на обществения ред, приета от Общински съвет - Благоевград, предвижда глоби за тези, които унищожават и поругават общинско, т.е. наше, имущество. Но до този момент на мен не ми е известно някой да е санкциониран. И затова чрез вестник “Струма” бих искала да поставя въпроса вандализмът да се криминализира като деяние. Вандалите да подлежат на най-строги наказания. Ако са малолетни, за тях да отговарят родителите им.

- Що за порода са вандалите според собствените ти наблюдения?

- Аз съм убедена, че има интелигентни вандали, те са технически грамотни, притежават изключителни умения и когато крадат, пораженията са интелигентни и са възстановими. Когато например от стълбовете за осветление се разкачат автоматичните предпазители, те изучават техническите показатели и знаят как да си го вземат. А ние късно откриваме щетата.

- А останалите вандали, така да се каже неинтелигентните, как ги класифицираш?