В Пиринско на нито един здравен шеф не му е и хрумнало да си подаде оставката

През социализма в България се забавлявахме с една новина: министърът на транспорта в Япония си подал оставката, след като за една година влаковете в Страната на изгряващото слънце натрупали закъснение от 3 минути и половина. На фона на нашето БДЖ, чиито тренове обикновено тръгваха с по час и половина закъснение всеки, това ни звучеше като виц.

Четвърт век по-късно пак като виц звучи и предположението, че някой шеф в благоевградското здравеопазване ще си подаде оставката заради многото смъртни случаи в най-голямото здравно заведение на Югозапада - Многопрофилната болница за активно лечение в Благоевград. Или пък, че разследването на многото комисии, държавни агенции, прокуратура и т. н., които се активират след почти всеки такъв случай с летален изход, ще посочи, че става въпрос за лекарска грешка.

НОРМАЛНО Е В БОЛНИЦА ДА ИМА СМЪРТНИ СЛУЧАИ. НЕ Е НОРМАЛНО ДА УМИРАТ ОБАЧЕ ТОЛКОВА МНОГО МАЛКИ ДЕЦА И РОДИЛКИ, КАКТО В БЛАГОЕВГРАД.

Доскоро това се случваше един, най-много два пъти годишно.

През 2004 година 2-годишният Ивайло Гелишев от Благоевград издъхна в София от спукан апендикс, след като тогавашният завеждащ детското отделение Кирил Султов го бе лекувал от бронхит, а оплакванията на майката, че коремчето на детето го боли все повече, педиатърът обясняваше доста "професионално" с

"ЛИГАВИ СЕ, ПРОСТО ОБИЧА ДА ГО НОСЯТ НА РЪЦЕ".

Етичната комисия в болницата тогава оправда Султов - симптомите били подвеждащи, всеки можел да се обърка.

През 2005 здраво роденото момиченце на сем. Велкови от Благоевград издъхна от тежка хеморагична пневмония няколко дни след нормалното му раждане. Малко по-късно 4-годишният Антон Смилков бе покосен от вирусен менингит.

На следващата година болницата отново бе огласена от воя на опечалени роднини, отказващи да приемат, че бебенцето им вече не е между живите. 3-меченият Дейвид Станков умря у дома си след кръвозагуба. Предисторията бе достатъчно жестока - след серия инжекции едното краче на момченцето се подува, родителите го водят в Спешен център, а хирургът д-р Михалков резва без упойка отока и праща бебето обратно у дома му с наставления към близките да му сменят превръзките. След като бебето кърви обилно цяла нощ, умира от кръвозагуба. Лекари, неангажирани пряко със случая, предположиха, че

ПРИ РАЗРЯЗВАНЕТО НА АБЦЕСА Е РАЗРЯЗАН ВАЖЕН КРЪВОНОСЕН СЪД.

Пак се правиха проверки, пак се отваряха прокурорски преписки, комисии заседаваха. И нищо. Не се намери виновен лекар.

През 2007 година инфекция уби 1,4 г. Йоанна-Варвара Апостолу, а през 2008 година 33-годишната Кремена Петрова умря от инсулт, след като цяла седмица личният й лекар я лекува от мигрена.

Всеки от тези случаи бе обвит в подозрение за допусната лекарска грешка - невярна диагноза, неадекватно лечение, забавяне в лечебния процес. Близките на всички тези деца и млади жени вероятно цял живот ще живеят със съмнението дали нещата не биха се развили по друг начин, ако самите те бяха потърсили друг лекар или друга болница. И вероятно са прави, защото лекарите се оказаха до един невинни.

Същата е картината в МБАЛ - Благоевград през 2010 година. Разликата е само, че докато

ДО ВХОДА НА РЕАНИМАЦИЯ БЛИЗКИТЕ ЛЕПЯХА ПО 1 НЕКРОЛОГ НА БЕБЕ ИЛИ МЛАДА МАЙКА ГОДИШНО, СЕГА ТАМ НА ВСЕКИ 2 МЕСЕЦА СЕ ПОЯВЯВА НОВА ЖАЛЕЙКА.

Че и по-често.

През февруари 3-годишният Георги Августинов от село Крупник умря в болницата в Благоевград. Приет е от дежурния педиатър Стоян Кръстев в детско отделение и така и не става ясно защо, когато състоянието му рязко се влошава, не е преместен в реанимация. Диагнозата на момченцето, което е трето от общо 4 деца в семейството, е вирусна бронхопневмония. Същото пише и в смъртния му акт.

На 14 май, след абсолютно нормална бременност, на третия ден след като ражда здраво момченце, издъхна 31-годишната Анна Панчева Апостолова. Жената е приета в реанимацията на благоевградската болница, след като изпада в тежък ендотоксичен шок вследствие на масивна инфекция. Случаят й не се води пряко за смъртен в черната болнична хроника, защото на 13 май е изпратена във Военна болница, където издъхва. Подпалени от медиите, докторите, грижили се за лаборантката в местния Център по трансфузионна хематология Апостолова, сипят диагноза след диагноза, коя от коя по-неразбираеми, непълни и противоречащи си. Сочат се вирусна инфекция, причинила паралитичен илеус /заболяване на червата/, послеродов сепсис, емболия от околоплодна течност... Двамата лекари Огнян Митев, завеждащ родилно отделение, и Александър Германов, завеждащ реанимация, се представят пред медиите като много разстроени от кончината на жената и не признават никаква вина.

На 24 май 3-месечният Боби Димитров от Благоевград издъхна в детско отделение. Диагнозата - усложнение след нелекувана двустранна пневмония. Началото на заболяването е болно гърло, дори температура няма. Протоколът от аутопсията обаче е пълен с такива заболявания, заради които човек с право би се запитал

КАК МОМЧЕНЦЕТО ВЪОБЩЕ Е УСПЯЛО ДА ЖИВЕЕ ЦЕЛИ 3 МЕСЕЦА:

Синдром на Рей в съчетание с Т-клетъчен имунен дефицит, подтиснат имунитет, хипоплазия на тимусна жлеза, алвеоларен кръвоизлив в белия дроб, развит бронхиолит, мастна дистрофия на черния дроб, мозъчен оток и пълно увреждане на бъбреците и белия дроб, плюс обменно заболяване, което вървяло успоредно с развитието на пулмопатия. В смъртния акт към двустранната бронхопневмония са добавени още остра сърдечна и съдова недостатъчност и анемия. Завеждащият реанимацията д-р Германов, участвал пряко в лечебно-диагностичния процес, този път дори не намира за нужно да се появи на разширената пресконференция, дадена от шефа му д-р Красимир Михайлов, за да огласи сложните диагнози.

Според медици в болницата обявеното становище за смъртта на Боби е повърхностно и неточно, не е конкретизирано обменното заболяване, не е посочена точната причина за смъртта, а цитираните дихателна недостатъчност и мозъчен оток са вследствие усложнения, без да е ясно на какво.

След смъртта на Боби остават да висят много въпроси, основният от които е защо детето не е преместено от детско отделение в реанимация. Любопитното е, че когато бебето се влошава, родителите искат да бъде закарано в София, местните доктори обаче им искат пари за линейка и за екипа, който ще придружи детето. Така казват майката и бащата. Тези твърдения

МОГАТ ДА СА ПЛОД НА ПРОСЛОВУТИЯ МАНИЕР НА РОМИТЕ ДА ОБВИНЯВАТ ВСИЧКО И ВСИЧКИ. НО МОГАТ И ДА НЕ СА.

Още повече че хич не звучи логично твърдението на болничния шеф д-р Кр. Михайлов как през цялото време колегите му уреждали преместването на Боби в София, но докато чакали потвърждение за приемането му /защото имало процедура!?/, детето починало. При спешен случай като този практиката е линейката веднага да тръгне към София, а през това време болничното ръководство има един час да намери по телефона приемна реанимация в столицата и, пак по телефона, да съобщи на линейката в кое точно здравно заведение да кара пациента, обясняват лекари.

На 17 юни в МБАЛ умря поредната родилка. 23-годишната Емилия Миланова Баталова от с. Долно Осеново, родила предния ден момченце с тегло 3100 грама, издъхна при доста мистериозни обстоятелства. Бременността е втора за Емилия, напълно нормална, майката страда само от разширени вени. 6 часа след смъртта й лекарите не намират смелост да се обадят на близките и те научават за смъртта й от медиите. Което, само по себе си, е достатъчно подозрително поведение.

Завеждащият акушеро-гинекологичното отделение Огнян Митев отново е замесен в случая. Той разяснява, че още по време на първите напъни жената изпаднала в кома, получила кървене, извадили й матката и я пратили в реанимация, където издъхнала. Бебето се родило в депресивно състояние, било обаче добре. По-късно се оказва, че детето всъщност е в кома и е в София, в специализираната клиника по неонатология. /За разлика от двамата лекари, консултирали майка му - Германов и Митев, столичните им колеги успяха да се справят с пациентчето и то наскоро бе изписано./

Митев пак е категоричен - нямам притеснения относно назначената терапия и проведеното лечение на Емилия Баталова. При първоначалните изследвания в нея е открит ДИК синдром, говорещ за нарушение в съсирването на кръвта. Окончателните резултати от аутопсията още не са готови.

Естествено, не са готови и изследванията на поредния, засега последен смъртен случай в МБАЛ. На 30-годишната Недялка Тодорова от Петрич, умряла при операция на извънматочна бременност. Напълно здрава при приемането й в болницата, жената изведнъж издъхва по време на неособено сложната операция. Причината - сърдечносъдова недостатъчност. О. Митев е и в този лекарски екип, а реаниматор е младият разложки доктор Караджов. Засега са само слухове, че Караджов всъщност оплескал работата - след пълната упойка, вместо да насочи тръбата с кислорода към белите дробове, той я напъхал в хранопровода.

Сега Караджов е временно отстранен от работа, а уморен от нездравия медиен интерес към работата му, О. Митев замина да трупа тен на море.

При всеки смъртен случай болничният шеф д-р Красимир Михайлов, който пое управлението на здравното заведение, без да има и един ден болничен стаж, дава напоителни пресконференции, на които обяснява едно и също: Щом научих, веднага предприех спешни мерки за изяснаване на причините, назначена е вътрешноведомствена комисия с председател еди- кой си и членове еди-кои си, прави се проверка от агенция "Медицински одит" и т. н.

След всеки такъв случай шефката на лекарската комисия д-р Дафинка Тачова се оказва неинформирана в детайли, но пък в пълна бойна готовност да защити колегите си от нападките на обществото. Задължителнто изкарва виновни за това неблагодарните пациенти.

След всеки такъв случай мъжът на Тачова - шефът на Регионалния център по здравеопазване д-р Анатоли Тачов, повтаря като папагал, че текат проверки, а той не може да направи нищо, докато не се произнесат компетентните органи - комисии, агенции и т. н. Не че после прави нещо.

След всеки такъв смъртен случай благоевградската прокуратура се самосезира по чл. 123 от Наказателния кодекс - за причиняване на смърт по непредпазливост. И толкова. До момента

ДЪРЖАВНОТО ОБВИНЕНИЕ НЕ Е ВНЕСЛО НИТО ЕДИН ОБВИНИТЕЛЕН АКТ СРЕЩУ ЛЕКАР.

Преди 5 години 3-те деца на починал в реанимацията пациент подадоха жалба срещу благоевградската блницата за смъртта на баща им. Обвинението им бе, че лекарите не реагирали адекватно и изпуснали поради некомпетентност татко им. Проверката не доказа нищо подобно. За да защити честта на анестезиолозите си, тогавашният болничен шеф д-р Емил Ризов обаче направи нещо необикновено - той обяви, че завежда контрадело срещу близките на починалия за уронване престижа на здравната институция. Мотивът му бе железен: "Аз вярвам, че лекарите са работили професионално, искам в това да повярва и обществото".

Не е ясно каква е съдбата на делото, дали въобще е било заведено и ако е било - на какъв етап е, но със сигурност, ако е имало и намек за лекарска грешка, болницата в никакъв случай не би си позволила да се навре между шамарите на експерти, свидетелски показания и купища медицинска документация, които биха могли да я уличат в нещо.

Сега поне няма никаква опасност МБАЛ да даде на съд близките на починалите за уронване на престижа й.

Лекарите достатъчно се грижат сами за това.