В ортопедия има съвременни методи за лечение, които щадят пациентите

Доц. д-р Диян Енчев е сред четиримата водещи специалисти в страната по тазова хирургия. Той има международен сертификат по тазова хирургия и е член на Американската асоциация по ортопедия и травматология. Доц. Енчев е водещ ортопед-травматолог в хирургичното лечение - протезиране на тазобедрена става и операции на счупен таз. Специализирал е в Япония, Америка, Швейцария, Словения. Началник е на IV ортопедична травматология в Университетска болница “Пирогов”, а веднъж месечно консултира пациенти с ортопедични проблеми в бившата поликлиника в Благоевград.

- Доц. Енчев, пътят на пациентите от Пиринско до столичните болници вече е съкратен, с какви заболявания търсят Вашата помощ?

- Пациенти с дегенеративни ортопедични заболявания, вродени малформации на опорно-двигателния апарат, пресни травми, както и недобре лекувани и проблемни травми, които налагат оперативни интервенции. Ортопедична помощ трябва да потърсят и да не подценяват здравословния си проблем болни с неуспех от някакво травматологично оперативно или неоперативно лечение, когато функцията на крайника не е възстановена, или когато това води до някакъв процент на инвалидизация. Както и болни, които са с прогресивни заболявания на опорно-двигателния апарат - дегенеративно заболяване на тазобедрената става /коксартроза/ или пък заболяване на колянна, раменна става и други.

Остеоартритът е често срещано заболяване и е водеща причина за инвалидизация при възрастните. Причината най-често е дегенерацията /износване/ на ставния хрущял, последвано от промени в костта, включително образуване на костни задебелявания, както и изменения в меките тъкани на ставата и около нея. Първите симптоми на коксартрозата са болката в ставата, която започва постепенно и е свързана с активността в ежедневието. В зависимост от чувствителността на пациента болката е различна и не е задължително да съответства на степента на износване на ставите.

В началната фаза е подходящо медикаментозно лечение, което цели намаляване на болката и запазва функцията на ставата. Хирургичното лечение - протезиране на тазобедрена става, е ефектен метод, който ликвидира болката и инвалидизацията. В момента в ортопедията и травматологията има съвременни методи за лечение, които са значително по-минимално инвазивни в сравнение с провежданото лечение преди 10-15 години. При тези интервенции болничният престой е намален, обикновено при пациенти между 40-60-годишни, които са съответно и с по-малко придружаващи заболявания, възстановяването протича бързо и след като вече е на крака, след 6-7 дни пациентът се изписва.

Ортопедията и травматологията са едни от малкото дисциплини заедно с генетиката и биотехнологиите, които се развиват изключително бързо. Благодарение на изключителния напредък на технологиите в рамките на 6 години навлязоха нови инструментариуми, нови технологии, нови средства за образна диагностика. По време на интервенциите се влиза на съвсем прецизно ниво и по този начин много от заболяванията могат да бъдат и профилактично оперирани. Например за съхраняване на дадена става, за да не се налага след това да бъде оперативно лекувана. В травматологията има изключителен напредък, тъй като се използва за лечение минималната инвазивна хирургия, която дава възможност за по-бързо възстановяване на пациента и намалява в максимална степен процента на инвалидизация. При тези операции се правят минимални разрези, използват се нови импланти, които позволяват да бъдат въведени през тези малки разрези, съответно и нова концепция за фиксация на самото счупване. По същия начин се развива и протезирането, това е новата тенденция в ортопедията и травматологията.

- Доц. Енчев, Вие сте утвърден специалист в страната по тазова хирургия, колко време трае една такава операция?

- Ако фрактурата е тежка и раздробяваща, се използват два достъпа или един разширен, оперативната интервенция протича от 5 до 8 часа. Един операционен екип работи през цялото време. Завчера например оперирах едно 17-годишно момче, пострадало при пътен инцидент, с тежка тазова фрактура - прекъсване на тазовия пръстен на три места плюс фрактура на ацетабилума. В конкретния случай се налагаше да се влиза към фрактурата, като се използват достъпи от различни места. Пациентът трябваше да се върти, а това налага смяна на позицията и тази операция трая 7 часа, което за нас е нормално.

- Как се насочихте към тазовата хирургия?

- През 2000 г. бях на специализация по тазова хирургия и притежавам сертификат. Това ми бе мечтата. Тогава пионер на тазовата хирургия бе доц. д-р Андрей Йотов от Военна болница, който е шеф на Катедрата по ортопедия и травматология. Той направи първите стъпки в тазовата хирургия, и аз покрай него, и заради атмосферата в травматологията в “Пирогов” се увлякох по тази тежка специалност. Тогава имаше нужда от специалисти, които да се занимават с тазова хирургия, преди това никой не я работеше в България и имаше огромна нужда от лекари.

Второ, защото ми бе интересна голямата хирургия, това е най-голямата хирургия в нашата област - продължителни операции, които изискват много знания и опит, и има страшно много адреналин. Трябва да имаш много знания и фантазия, цялата триизмерна структура на костта е доста сложна, минават най-важните съдове и нерви. Работи се под рентгенов контрол, по време на всяка стъпка трябва да знаеш докъде си стигнал. Тазовата хирургия е трудна за работа, но аз се увлякох. Работата е екипна, ръководя операцията заедно с трима асистенти плюс останалия екип.

- Оперирате ли деца?

- Когато се касае за тазова хирургия, извършвам операции и на деца, това са рядко срещани случаи. Децата до 18-годишна възраст са в Клиниката по детска травматология. При децата има разлика в развитието на скелета, неизраснал организъм, което налага друго поведение. По-скоро се избират неоперативните методики, децата се възстановяват по-бързо, рехабилитационният период е различен.

- Как могат да постъпят пациенти при Вас за лечение?

- Работим пълна хирургия, това са дегенеративни заболявания, протезиране на тазобедренна, колянна и лакътна става. Ние сме единствените в страната с протезиране на лакътна става. Пациентите, които са за настаняване, постъпват в ортопедията в “Пирогов” с направление от личния лекар. Пациентите от доболничната помощ, които са само за преглед, са с предварително записване. Един път в седмицата извършвам прегледи в кабинета за доболнична помощ.

- Доц. Енчев, на какво ниво е ортопедията в страната ни?

- Сега ортопедията и травматологията са на едно средно ниво, но не навсякъде, разбира се. За съжаление не може да се каже, че в столицата и в една общинска болница здравеопазването е еднакво развито и има взимозаменяемост. А хората са еднакви навсякъде и във всяка една болница трябва да може да им се окаже адекватна помощ. Няма значение дали си софиянец, или живееш в провинцията. Пациентите навсякъде имат еднакви права, заболяванията и болките им са едни и същи. И вината не е у колегите, трябва да им се създаде път и регламент на тези лекари непрекъснато да се специализират и обучават. Когато обществото изисква от лекарите, трябва и то да им даде възможност за обучение и квалификация.

Медицината е сериозна дисциплина, която непрекъснато се развива и напредъкът е колосален, изоставането на България в сравнение със западната медицина е близо 30 години, тук-там има специалисти, които са като “светулки”... От нас се изисква да бъдем добре подготвени. Но питам: Как колегата ще се качи на самолета и ще отиде на специализация в чужбина, с какви средства? Нали разходите за престоя му там са огромни, медицинската литература е скъпа... И за тези проблеми трябва да помислят тези, които управляват системата на здравеопазване в страната, трябва да се създадат условия за развитие на лекарите.

- Как започва работният Ви ден?

- Сутрин ставам в 6.00 и в 07.00 часа съм на работното място. Всяка сутрин се прави събрание, провеждаме т.нар. рапорт, на който се съобщава как е преминало дежурството през нощта, постъпили нови случаи, обсъждат се лежащо болните пациенти, прави се програма за работния ден, минава се на визитация. След което заминавам на централен рапорт, връщам се в клиниката и влизам в операционната зала. Прибирам се вкъщи по различно време, след 17.00 часа, може и в 20.00. Хобито ми е да прочета някоя книга, ако имам време, задължително медицинска литература, защото медицината се променя коренно за 6-7 години.

- Как поддържате форма и се разтоварвате от стреса?

- Спортувам, играя тенис, карам колело, зимата обичам да карам ски. Цяла зима се разхождах пеша из снега на Витоша, почти всяка събота се изкачвах, въздухът е чист, а природната гледка е много красива и така се разтоварвам. Професията ми е много натоварена, винаги се изисква да вземаш бързи решения, особено когато си в операционната и това касае живота на пациента. Често има моменти, когато провеждаш неприятни разговори с близки, пациентите идват също силно стресирани. Пациентите не само ги оперираш, от теб се изисква и да ги обгрижваш след това, притесняваш се и общуваш с тях... Процесът на лечение не свършва в операционната зала, той е продължителен и от лекуващия лекар се изисква да бъде и добър психолог.