В малките селища не може да има медицински специалист, системата работи с плащащи хора

Д-р Румен Георгиев Алексов е роден през 1965 г. в гр. Кюстендил. Завършва Математическа гимназия в родния си град. През 1991 г. завършва медицина във ВМИ - гр.София.

Д-р Алексов работи като лекар във Второ вътрешно отделение на болницата в Кюстендил от 1992 г. до 1995 г. и в ЦСМП - Кюстендил до 1999 г. Общопрактикуващ лекар е от 2000 г.

Председател на Сдружение на общопрактикуващите лекари в област Кюстендил към Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България от 2007 г. Зам-председател на РК на БЛС - Кюстендил от 2008 г. Член на УС на НСОПЛБ от 2009 г. Семеен, с две деца.

- Доктор Алексов, Вие сте един от най-търсените лични лекари в Кюстендил, а и от години наред сте изключително активен член и председател вече два мандата на Сдружението на общопрактикуващите лекари, как решихте да се занимавате с медицина, това ли беше детската Ви мечта?

- В последната година от гимназията реших да кандидатствам медицина по лично убеждение и бях приет.

- Проблемът с намаляването на броя на личните лекари и незаетите практики, заради "износа" на медици и медсестри в страни, които им плащат значително по-добре за по-малко работа е известен. Колко джипита има на територията на Кюстендилска област и колко от позициите са свободни заради липса на кандидати?

- В нашата организация са записани 96 колеги. За наша радост, нямаме незаети практики. Броят на общопрактикувищите лекари за 11 години, откакто съществуваме, не намалява, но това е така, защото се включват нови колеги на мястото на тези, които се отказаха, защото не можаха да издържат на натоварването. Само за последните 3-4 години се отказаха поне 7-8 човека.

- Това много ли е или малко?

- Ами на фона на нито един нов, вие сами преценете. За четири години от 100 джипита десет са се отказали, което прави 10% от работещите. След още 10 години, ако продължи тази тенденция и още 10 ако се откажат, какво ще стане? Опасявам се обаче, че отказалите се ще са доста повече. Недостигът на общопрактикуващи не се чувства толкова осезаемо, защото и хората намаляха. Това, което показва статистиката е, че не само населението на областта намалява, но и броят на здравноосигурените, към които ние имаме ангажименти, също намалява. Така че като натовареност, не мога да кажа, че работата в практиките ни много се е увеличила.

- Трудно ли е за един лекар да работи в Кюстендил? Не е ли по-лесно да се насочите към столицата, както повечето ваши колеги?

- Аз лично не мисля, че работата в различни места в страната е разделена на по-лесна или по-трудна. Истина е, че медицината е изключително трудна професия (независимо как изглежда отстрани) за хората, които я практикуват честно и почтено и влагат всичко от себе си.

Вярно е и също това, че в последните 11 години се промениха много неща в работата за нас, лекарите. Болниците, както и практиките ни, станаха търговски дружества и наред с традиционното лекуване, стетоскопа и контакта с пациета, трябва да се занимаваме и с мениджмънт, счетоводство, дори нормативни документи трябва да познаваме. А това са все неща непривични и отдалечени от медицината.

В работата ни навлезе компютъризацията, специализациите ни се промениха, въпреки че според мен промяната не е в положителна посока, а съвременната медицина се развива доста бързо и изисква непрекъснато един лекар да се специализира, за да може да предложи най-добрите постижения на науката на своите пациенти.

Наистина в последните години има отлив на лекари от града ни, но това е нормално пазарно правило - човек отива да работи там, където ще получава по-добро възнаграждение.

- Безработицата и икономическта криза вече години наред "мъчат" обществото ни. Увеличава ли се броят на хората без осигуровки в региона и какво правите, когато такъв пациент "потропа" на вратата Ви?

- Броят на здравнонеосигурените хора в последните години се увеличава, като причините за това са многофакторни. Според закона за здравното осигуряване (ето защо казах, че трябва да се познават както законите, така и наредбите, регламентиращи самото здравеопазване) всеки неосигурен трябва да заплаща за направения му преглед, изследвания или лечение.

Все пак в държавата ни е осигурено оказване на спешна медицинска помощ в ситуации пряко касаещи живота на човек - безплатно, ако не се лъжа до 3 дни, след което отново се стига до здравното осигуряване. Когато при мен дойде неосигурен пациент и няма пряка опасност за живота му, той си плаща за прегледа. Не мислете, че съм коравосърдечен, защото дори и аз да го прегледам без пари, когато няма средства, пациентът не може да се възползва от прегледа пълноценно. Ще кажете - защо. Защото не може да си купи и лекарства, и нужната за оздравяването му храна, разбира се. Това е много жалко, защото след като аз го прегледам и не му взема пари, това не се случва по-нататък по веригата.

- С увеличението на минималната работна заплата се увеличи и потребителската такса, която дължат при преглед пациентите. Как гледат хората на увеличената потребителска такса?

- Тази потребителска такса я има навсякъде, където е въведен здравноосигурителен модел на здравеопазване. Тя има съответните си функции - регулираща потреблението на медицинска помощ и съфинансираща за лечебните заведения.

Сумата за нея е определена в ЗЗО - 1% от МРЗ в доболничната помощ, и 2% за болничната помощ. Аз, като лекар, ще кажа, че ми е безкрайно неприятно във всичките тези години от началото на здравната реформа различните управляващи партии и коалиции да спекулират с тази тема и да представят като "виновници" лекарското съсловие при повишаването й.

Разбира се, на всичките тях им е изгодно, когато тази такса се поема от нас вече 11 г. на не малка категория от хора. Ние, общопрактикуващите лекари, чрез нашето Национално сдружение преди две години и половина успяхме да въведем тримесечни рецепти и по този начин също да облекчим хората, дължащи тази такса и същевременно да освободим време и буквално място за хора с остри заболявания, профилактични прегледи и диспансер, които са и заети с работа.

Конкретно да ви отговоря на въпроса, от 01.09.2011 г., откакто беше увеличена потребителската такса, нито един от моите пациенти не е изказал негативно отношение към мен или колегите ми за това. Още повече, че близо 60% от хората, които ползват нашите услуги, са освободени от такса при посещение при джипито си, а тази такса никой по никакъв начин не я компенсира.

Това са много голяма група от пациенти, които са и най-големите потребители на нашите услуги - децата и хронично болните. Точно тези хора обаче не плащат такса и точно заради това аз лично считам, че ние вършим социалната работа на държавата "на наш гръб".

- Как виждате бъдещето си в Кюстендил и какво Ви се иска да има в града?

- Искам в града ни да се задържат добрите ни специалисти, доколкото са останали такива, болницата ни да е на едно прилично съвременно ниво и да не се налага толкова често нашите съграждани да търсят помощ в други градове, да има достатъчно и добре подготвени общопрактикуващи лекари.

Всичко това би могло да се осъществи единствено при налични средства, идващи от едно добре уредено и стабилно социално-икономическо общество в общината ни. Това може да стане с увеличаването на заетостта, връщането на работоспособните хора в града ни, пълноценно използване на всички дадености на Кюстендил и селищата в общината.

- Повечето хора се интересуват за града, но да погледнем и към селата. Какво е решението на проблема - много населени места са без медицинско обслужване?

- Проблемите, особено с малко по-отдалечените села, вероятно ще бъдат решавани все по-трудно. Все още чувам хората в такива села с умиление да си спомнят за времената, когато в тяхното малко селце е идвал фелдшер веднъж или два пъти седмично( и до ден-днешен те милеят за този "доктор", както те си го знаят). В последните години в тези села (както и на града ни) населението е намаляло значително, в по-големите от тях все пак, където има и работоспособни хора, няма работа и те съответно са изгубили здравноосигурителните си права, а системата функционира със средства, идващи от заетите и плащащите здравноосигурителни вноски. Нереално е да се мисли, че във всяко селище ще има медицински специалист, и то денонощно.

- Вие самият в кое населено място работите още?

- Аз имам пациенти почти от цялата община, както и няколко души от съседни на Кюстендил общини, коита са ме предпочели за техен лекар. При мен са записани по-голямата част от хората в с. Таваличево и с. Горановци и в тези две села заедно с кметовете им Б. Перянски и Р. Алексов преди години подсигурихме фелдшери, които под мое ръководство и наблюдение оказват на хората там необходимата помощ. За съжаление, както преди малко споменах, там броят на хората намалява, средствата, които постъпват за тях - също, а разходите, необходими за тази дейност, се увеличават.

- Наскоро имаше изказано мнение от секретаря на БЛС за това, че общините трябва да подсигурят медицинско обслужване по селата? Какво е Вашето мнение по въпроса?

- Не съм видял или чул мнението на д-р Ленков, но наистина мисля, че по някакъв начин самите общини може би трябва да се ангажират с медицинското обслужване, както го казахте, особено в местата, за които преди малко коментирах. Не е лошо да се помисли по този въпрос.

- Какви са настоящите проблеми на личните лекари като цяло в страната? Има ли решение на тях към настоящия момент?

- Не искам да отегчавам читателите, говорейки за проблемите на общопрактикуващите лекари, но само ще кажа, че проблемите, които съществуват в системата на първичната медицинска помощ, а и не само в нея, си имат отражение и върху самите хора и обратното.

Не знам дали ме разбрахте, но искам да кажа, че от всичките неуредици страдат и джипитата, и пациентите.

- Смятате ли, че Кюстедил има бъдеще като балнеологичен център?

- Кюстендил в миналото е бил и беше в спомените ми такъв център. Ще е много жалко, ако отново в близките години тази природна даденост не се възобнови и не се възроди тази слава на града. Как да стане това? Вероятно това може да се постигне с участието както от страна на държавата, така и на общината, но и с частни инвестиции.