В Кипър всички говорят за кризата, а никой не я усеща

Георги Иванов Новоселски е роден на 6 май 1983 година в Благоевград. Завършва с отличен икономика и мениджмънт в хотелиерството в Професионалната гимназия по икономика. След дипломирането си работи в шивашки цехове и като механик на коли. Преди 4 години зарязва всичко и заминава за Кипър, където от няколко месеца е и приятелката му Стела. В момента двамата живеят на квартира и дори си имат домашен любимец - кучето Топчо.

- Гошо, в българия си имаше и работа, и приятели, защо реши да зарежеш всичко и да заминеш да работиш в Кипър?

- За пари, естествено. Просто в България заплатата ми беше много малка.

- Замина конкретно при някого ли, или просто си хареса този остров на картата?

- Тръгнах, след като предварително си намерих работа по интернет. Мрежата е пълна с такива обяви. Запознах се с работодателя в нета, допадна ми офертата, сбогувах се с роднини и приятели и тръгнах.

- Знаеше ли гръцки?

- Ами, знаел съм. Нищо не знаех освен няколко думички. Като прибавим и малко английски, направо си тръгнах подготвен с езиците. Езиковата бариера никога не ме е притеснявала. Език се учи на място. И в крайна сметка отидох да ремонтирам коли, не да ставам преводач. Сега вече нямам никакъв проблем с гръцкия.

- При какви условия работиш и живееш там?

- Живея в частна квартира, а работя при същите условия, при каквито и в България - в гараж. Разликата е само, че получавам в пъти повече и нямам финансови притеснения. За апартамента, в който живеем с приятелката ми, плащаме 300 евро. Мебелиран е, има всички удобства. За по-добро един гастарбайтер просто не може и да мечтае. Ще кажеш - 300 евро са много пари. За България не са малко, съгласен съм, но на фона на заплатата ми са съвсем поносими. Има и друго - в тази сума влиза и поддръжката на апартамента. Развали се нещо, обаждаш се на хазяина и до няколко часа всичко е готово.

- Какви са цените в Кипър?

- Цените почти на всичко - главно на храната и дрехите, са същите като в България. Даже има и по-евтини неща, но има и по-скъпи. Сега например при връщането си в Благоевград за отпуската си купих мотор, защото там са много скъпи. Ще го прекарам с ферибота, ще го покарам там и когато ми омръзне, ще го продам.

- Успяваш ли да пестиш?

- Да, за разлика от България. Никога не съм си представял, че може да ми се случи такова нещо, но стана.

- Какво правите със Стела след работа?

- Когато ни хрумне, ходим по заведения. Много често правим вечерен плаж, защото през деня сме заети, а и тогава температурите са ад - 40 градуса на сянка, без да има сянка. Освен това е много влажно и това допълнително те кара да се чувстваш като в пещ.

- От какво се лишаваш?

- От това, че не съм при моите роднини, друго от нищо.

- Как се усеща в Кипър кризата?

- Всички говорят за нея, но това за мен са само разговори. Хората все така пазаруват и не се лишават от нищо. Цените стоят непроменени, та не знам точно какви са параметрите на тази криза.

- Един от параметрите е намалената покупателна способност. Не намаляха ли поръчките в гаража ви?

- Моята работа е такава, че не могат да намалеят поръчките. Може ли човек да си бутне колата и да не даде да я изчукат? Или пък да спести от смяната на някоя част, от която зависи животът му? Хората си поддържат колите.

- А пазарят ли се за цените?

- В интерес на истината от 1-2 години го забелязвам. Има разлика. По-рано идваха в сервиза, казваха какво искат и си заминаваха, дори не питаха за цената. После си плащаха безропотно. Сега задължително гледат да намалят някой цент. Много често настояват да им сложим части втора употреба, защото са няколко пъти по-евтини от новите оригинални. Да, като се замисля, май това наистина е кризата.

- Какви коли карат средните кипърци?

- Буквално каквито си искат. Ако иска да си купи мерцедес, си купува мерцедес, ако иска хонда, взема си хонда, ако иска да си купи опел, си купува опел. Нямам впечатление да се ориентират към по-евтини марки. Кипърци си гледат комфорта, гледат да си угодят на душата.

- Има ли много българи в Кипър?

- Да, има. На 700 000 кипърци има 50 000 българи официално - които са там и работят. Сигурен съм обаче, че са много повече. Ами, съди сама - понеже работодателят ми беше много доволен от мен, а и като цяло българите в Кипър се славим като доста работливи, назначи в неговия гараж още 5-6 българи.

- Какво работят българите?

- Каквото работят навсякъде. Каквато работа има, такава приемат. Гледат деца и възрастни, работят по полето, в строителството, в ресторанти и хотели... абе, навсякъде. Приятелката ми например е продавачка в магазин за алкохол и цигари.

- А поддържаш ли някаква връзка с някои от сънародниците?

- Да, имам много приятели, но и за много се правя, че не ги познавам. Същото е, както и в Благоевград - които искаш, ги познаваш, които не искаш - не ги. Подбираш си познатите, няма смисъл да си приятел с всички.

- Смяташ ли да се върнеш някога в България?

- По този въпрос мисля от време на време, но не съм стигнал до определено решение.

- А защо толкова рядко си идваш в България?

- Първо, работя много, защото все пак съм отишъл там пари да изкарвам. В сервиза съм 6 дни седмично по 12 часа. А и пътуването не е евтиво, Кипър си е доста далеч все пак. Двупосочният самолетен билет е 180 евро, но само ако го резервираш 6 месеца преди полета. Иначе е няколко пъти по-скъп. Сега дори като си идвахме, направихме резервацията в началото на годината и Стела каза на нейния работодател, че на еди-кой си август си тръгва за България. Той много се изненадал, че го предупреждава толкова отрано, та се наложило да му обяснява за разликата в цените на билетите.

- Имаш много хубава за Пиринския край специалност от Икономическия, не си ли пробвал да работиш по нея, хотелски мениджмънт звучи доста престижно?

- Не, не съм опитвал да започна работа в хотел, макар че ако се пробвам, може би ще се получи някакъв резултат. Не ти ли споменах вече, че завърших с отличен техникума, 5.50 ми беше успехът и бях много добър. Даже най-добрият. Това обаче, което правя в момента, повече ми харесва. Да кажем - засега.