В Кьолн беше моето кръщение

Николай Божков е роден на 10 октомври 1977 година в Благоевград. Завършил е 2 ОУ "Димитър Благоев" - Благоевград, учи в Държавно хореографско училище - гр. София (днес НУТИ), по-късно завършва висше образование в Югозападен университет "Неофит Рилски", специалност "Публична администрация". До 2003 година е танцьор и солист в ансамбъл "Пирин". От 2003 до днес е солист и артистичен директор на ансамбъл "Българе".

- Ники, как попадна в света на танците, музиката и песните?

- Това се случи през 1986 година, когато бях приет в ансамбъл "Пиринче" -Благоевград, родителите ми ме заведоха по препоръка на леля ми Пелагия Костова, певица и солистка на ансамбъла. Бях на 10 години.

- Кой са твоите песни, твоят най-магически танц, твоите отличия и най-сюблимни моменти?

- Песни, танци и музика, извиращи от дълбините на нашия народ и история. Обработени и показани по въздействащ начин, така че да се получи тази невидима връзка между изпълнител и зрител. Пея "Моли се на Бога, Севде", "Садила мама ядено грозде". Най-въздействащият танц, който съм изпълнил, е "Игра от Петричко". Този танц е на професор Николай Цветков, ръководител на катедра хореография на ЮЗУ.

- А разочарования, неуспехи, имаш ли, падал ли си на сцена, пял ли си фалшиво?

- Като всеки нормален човек и аз съм се сблъсквал и преживял доста отрицателни емоции. При мен те са били свързани с недооценяване, умишлено пренебрежение, фактори за това бяха субекти, които имаха "близки отношения" с хора на ръководни длъжности, както и, разбира се, голямата конкуренция, която имаше допреди 10-15 години. Но знам, че тези неща са ми помогнали днес да бъда по силен, упорит, всеотдаен, вярващ и можещ. Имах един нелеп инцидент преди една година.

По време на спектакъл "Албена" в епизода с надиграването на сцената на Софийска опера скъсах менискус. Трябваше да се приземя на двете колена от висок скок и при приземяването се разбих. Изправих се със страшна болка, но не дадох на публиката да разбере, че съм се контузил сериозно. Усмихнах се, поклоних се, без да куцам се изтеглих от сцената и после на носилка към болница "Света София". Три месеца ми отне възстановяването.

- Къде срещна съпругата си? Сърцата ви още ли бият в един ритъм, както когато се запознахте?

- СВерка се срещнахме там, където се сбъдна една моя голяма мечта - ансамбъл "Пирин". Бях на 21 години, а тя на 19, когато се влюбихме. От тогава досега сме заедно професионално и семейно. Впечатли ме с грацията на танцуване, хъс, жар и плам, с всички чувства, които влага в работата. Това ме привлече и се оженихме. Там, където има възможност за сбъдване на много мечти - ансамбъл "Българе". Относно ритъма на сърцето смятам, че човешкото сърце е създадено да бие в унисон с всяко едно, което е изпълнено с обич, вярност, любов, себеотдаване, прошка и доверие. Нашите две сърца ще спрат да бият в един ритъм, когато свърши земният ни път... В момента чакаме второ дете. Верка е в третия месец, не знам пола, но какво Господ е рекъл, такова да бъде. Първото ни дете е момиче, на 3 годинки и е кръстена на Исус Христос, казва се Емануила, което значи Бог с нас.

- Как млад човек като теб вярва в Бога така дълбоко.

- Беше зимата на 2003 г. Вече бях в ансамбъл "Българе", с моята съпруга Верка тогава бяхме още гаджета. Имах огромно желание да уча, работя и да се развивам в чужбина, а именно в Германия. След доста време подготовка на документи, езикови курсове и други, през ноември трябваше да напусна редиците на "Българе", за да се отдам на това си желание, по-скоро материално погледнато през изминалите години. За изпроводяк продуцентът Христо Димитров ми подари една Библия, за да ми помага в трудни моменти, и я надписа така: "Исус може да Възкръсне 100 пъти, но ще е напразно, ако не се роди веднъж в сърцето ти". Раздялата с ансамбъла, родители и приятели беше емоционална.

Озовах се в Кьолн и след неуспешен кандидатстудентски изпит се записах да уча там езиков курс. Това донесе куп промени, тъй като не бях редовен студент и ми трябваше легализция, квартира и гарант. Човекът, който ми помогна за всичко, беше Димитър Бербатов. Той играеше тогава в "Байер Леверкузен" на около 20 км от Кьолн. От тук нататък започна обратът в моето странство. Мислех, че като съм вече там, ще работя и ще изкарвам добри пари, но уви. Започнах работа в една автомивка, където взимах по 24 евро за 4 часа, защото нямах право да работя повече.

След около половин месец законите в Германия се промениха и всеки, който не беше редовен студент, нямаше право да работи. Това промени всичко, защото имах нужда да се издържам пък и трябваше да връщам около 3000 евро, взети назаем, за да замина. Никой не искаше да ме вземе да му работя на "черно" и така попаднах в капан. Да, стана много трудно и скъпо, да се върна в България означаваше провал. Само квартирата ми струваше около 400 евро на месец. Изпаднах в духовен и материален шок. Крепеше ме само това, че знаех колко много ме обича Верка и моите родители и ще ме подкрепят.

В самотата и отчаянието взех Библията в ръце и за първи път се "запознах" с Бог и християнството. Спомням си, че не бях спал близо 48 часа. Сън не ме ловеше. Тогава прочетох цялата Библия за първи път и започнах да осъзнавам и усещам нейната сила. Струва ми се, че тогава Бог беше с мен и ме направляваше. Много бързо възприех цялата философия, която се крие в нея. Започнах да се моля, без някой да ме е учил на това със заучени думи и изречения. Молех се почти денонощно. Исках от Бог да ме върне при моето семейство и да ме благослови, така че да имам всичко, но в България, и според неговата воля и моите нужди. Така след около тримесечно ходене по мъките се върнах в България и с радост бях приет от Христо отново в ансамбъла.

Всичко това за мен не беше крачка назад или провал, а нов живот, нов смисъл и ново разбиране за същността на земния ми път. Радвам се, че изпитах всички трудности, за да се запозная с Бог и с моя спасител Исус Христос. Възприех, че в Кьолн беше моето духовно кръщение. Разбрах, че с Божията намеса Христо Димитров се превърна в негов "посредник" и в мой "духовен учител", ако може така да се каже. От тогава до днес се ръководя от християнските ценности и се стремя да спазвам Божиите препоръки и наставления. Като малка благодарност към Бог кръстихме нашата първородна рожба на нашия Спасител Исус - Емануила.

- Съпругата ти е първа братовчедка на Бербатов? Приятели ли сте с футболиста? Какво е общото между футбола и танца?

- Да, така е. И е също така толкова упорита, търпелива, скромна, талантлива и изпълнена със “спортна злоба”, както и Митко. Трудно е да бъдеш приятел с някого особено ако има такъв интензивен начин на живот. Може би когато поостарем ще имаме време да бъдем роднини и приятели. Или пък нашите деца, кой знае... Много българи, разбиращи от всичко, ще кажат - футболист и танцьор - това работа ли е (всеки го може). Аз мисля, че всяко нещо в живота е танц и музика. Вижте природата, едно неспиращо движение, хармония, багри и звуци. Това е общото - както и на сцената - танцуваш, раздаваш се, забавляваш публиката, търпиш травми и лишения, така е и на терена. За разликите ще си говорим друг път.

- Срещате ли се на семейни тържества, за какво си говорите, как се забавлявате, имате ли общи спомени и преживявания?

- Семействата ни рядко се събират, но аз лично се виждам с Митко всяка събота и неделя, когато играе, разбира се! Той е в Англия, аз го следя по телевизията, следя всичките му изяви.

- Разкажи по-подробно за сегашната ти дейност в ансамбъл “Българе”?

- Ръководя артистичната дейност в ансамбъла, която е свързана с фолклорните спектали и концертната дейност, така и с новите формации, които продуцираме или менажираме.

За наша радост мъжкото трио "Уникалните гласове" (тримата тенори) добива все по-голяма популярност на българския пазар, а и в област Благоевград все по-често сме канени на събития, партита, сватби и т. н. И тримата са изключително талантливи и харизматични. Професионалисти в оперното пеене, но поднесено в съвременен вид. Репертоарът им е разнообразен и съдържащ руски, латино, поп и рок песни. Всеки един има своя визия, очарование, сценично присъствие. Особено Георги, когото наричаме Дупнишкия Казанова.

Момичетата от трио "Сопрано" изглежда че ще последват същия успешен път на развитие, както и колегите си. Освен че са млади и талантливи, те влагат много хъс в работата си. Изключително скромни и възпитани момичета, изпълнени с грация и професионализъм. Репертоарът им се обогатява с всеки изминал ден и включва почти всички световни жанрове, които могат да изпеят гласовете сопран.

Съпругата ми е балетмайстор и солист в ансамбъл "Българе". Има много роли, които играе - Пагане в България през вековете, майката в епизода Странджа с Георги Черкелов, който е в главната роля, играе шопско соло в същия спектакъл...

- Какво можеш да кажеш за танцовото изкуство в Благоевград и катедрата в местния университет?

- Радвам се, че фолклорното изкуство в професионално отношение е живо и се развива в лицето на ансамбъл “Пирин” и неговите ръководители. Добре е, че община Благоевград подкрепя тази институция, защото съществуването на ансамбъла в противен случай е почти невъзможно. Разбира се, могат да бъдат променени формите и структурата на финансиране и управление, но това е друг въпрос.

Не мисля обаче, че самодейното танцово изкуство е на ниво. А то е не по-малко важно от професионалното, защото се предполага, че там са бъдещите професионалисти - танцьори, певци, музиканти. Критериите и за любителите, и за професионалистите са фатално занижени. Което предполага слаба конкуренция, голямо текучество и ниско качество. Всичко това си има и своите причини, които са липса на условия, кадри и интерес сред младите, както и превръщането в печалбарство за ръководителите и “фитнес” за изпълнителите. Всичко това, комбинирано с невежество, незнаене и неможене от страна на някои хореографи, обезличава на практика смисъла на самодейността. Вярно е, че държавната подкрепа вече я няма с такива мащаби и че условията за работа, заплащане и привличане на кадри е под всякакви граници и е въпрос на физическо и социално оцеляване.

За промяна е нужен нов подход във всеки един аспект, съобразен с нуждите и възможностите на държавата, общината, изпълнителите, зрителите, както творческите и мениджърски качества на ръководителите. Това за съжаление повече от 20 години никой не иска или не може да го постигне. Относно обучението в ЮЗУ “Неофит Рилски” специалност хореография смятам, че условията, които има университетът - материални, финансови и кадрови, са на много високо ниво в национален план. Не виждам обаче смисъл в обучението на ниско подготвени кандидат-студенти, имащи само желание да бъдат кандидат-хореографи или нискокачествени изпълнители.

Според мен обучението в средно специалното и висше образование трябва да бъде съобразено не заради нужния брой ученици и студенти, които да бъдат приети само за да се получава държавна субсидия или за да съществува катедра, паралелка или училище. Обучението трябва да бъде съобразено с необходимито качество на бъдещите специалисти и количество според нуждите на пазара на труда. Едва тогава ще има качествена продукция и смисъл от обучението.

На всички колеги и приятели, които милеят и работят с много труд и лишения за запазване и развитие на уникалното българско фолклорно наследство, желая успех, търпение, вяра, любов, дръзновение и благословение.