В Канада хората се грижат за държавата и тя се грижи за тях

Генка Стоянова е родена в гр. Перник, но от 37 години живее в гр. Дупница. “Обичам и милея за този град и за неговото бъдеще”, заявява тя с искреност. Завършила е Педагогическия институт в гр. Дупница, а по-късно и Югозападния университет в Благоевград, специалност “Начална училищна педагогика”. Има II клас квалификация, придобит в Института за усъвършенстване на учители в гр. София. Главен учител в ОУ “Св. Климент Охридски” и синдикален лидер от зората на демокрацията.

- Госпожо Стоянова, това лято Вие имахте щастието да бъдете в Канада. Какво най-много Ви впечатли? Кои места посетихте, къде точно бяхте?

- От пет години имам безсрочна виза за Канада. Там живее дъщеря ми със семейството си. Тази страна беше моята ученическа мечта с природното чудо - Ниагарския водопад. Мечта, която ме преследваше непрекъснато. Не можах да повярвам, че тази мечта стана реалност благодарение на съдбата, която отдалечи детето ми на близо 10 000 км от мен - неговата майка. Това, което виждам всеки път, когато ходя, е красотата, сътворена от Бог и човешката ръка, грижата, която е насочена към човека, съвършената организация, пак в името на човека, перспективата за всеки, без оглед на неговата народност и вяра, стабилност и сигурност за ежедневието на всеки пребиваващ в тази страна.

- От колко време Вашите деца са там? Колко често се виждате, харесва ли им животът в Канада? С какво е по-различен животът на хората там?

- Децата са от 7 години в Канада. Най-напред бяха в Торонто. Дъщеря ми е с две висши образования. Тя знае перфектно английски. Работеше в централния офис на фирма, на която контролираше недвижимите имоти в цяла Канада. От 2006 година се занимават с частен туристически бизнес - притежават мотел на Ниагарския водопад. Упорито се справят с този труден бизнес и в момента са на първо място сред 132 мотела и хотела, определени чрез гласуване на хора, дали предпочитания за място за отдих.

- Как е устроен животът, чувствахте ли се сигурна, какво е усещането?

- Сигурността идва от това, че се спазват законите. Никой не е защитен по никакъв начин и покровителстван, ако е нарушил закона.

- Има ли в Канада бедни хора, които живеят в мизерия?

- Там такава дума като “мизерия” не се използва, защото никой не може да изпита съдържанието й върху физическото си съществуване поради факта, че Канада е най-силната социална държава. Всички безработни получават социални финансови средства, с които могат да се хранят нормално, да си плащат наем, да карат автомобил, който там е необходимост, да ходят на културни развлечения и т. н. Тези хора имат стандарт за живеене, който включва, освен физически нормално поддържане по специални разчети и таблици, и духовни показатели, които се измерват в брой посещения на кино, развлечения, ресторанти, екскурзии и т. н., и ако малко са намалили броя на тези показатели, вече се считат за намаляване на жизнения стандарт. Там мебели и храна се изнасят на улицата, за да могат през нощта хората от чистотата да ги приберат. Не съм видяла някой да рови из тях, за да се храни. Там хората харчат авансово пари, чрез кредитни карти, купуват движим и недвижим имот чрез банки и понякога хората не могат да преценяват добре месечните си финансови възможности за покриване на сумите с действително изкараните пари и се получават запори, но това е рядкост. Миналата година - 2009-а, за тях беше най-тежка и въпреки всичко хората не спряха да се забавляват и не се лишиха от почивка, само бяха по-внимателни в харчовете и заделяха поради непрекъсната информация за съществуваща криза.

- Синдикатите в Канада организират ли стачки?

- През всички тези няколко години, когато съм била там по 3-4 месеца, не съм видяла и чула за стачки, освен фестивали, като улични изяви на различните нации, които живеят там. Зная, че всички закони, които касаят работещите, се разглеждат и приемат със синдикатите при пълен консенсус и тогава влизат в парламента.

- Какво може да приложим от Канада в системата на образовованието? По колко часа на ден учат децата?

- Учебните занятия в Канада започват в 9.00 часа и приключват в 15.30 часа. Всяко дете в основното училище трябва да се води и прибира от възрастен човек - родител или упълномощен за това човек. Тези, които живеят по-далече и се нуждаят от транспорт, се извозват с училищен автобус. Децата не носят у дома учебници, а от време на време правят тестове, оценяват се и се дават препоръки за обучение по дадения предмет. Набляга се върху презентацията по дадена методична единица. По този начин детето трябва да проведе изследователска дейност и да даде научна обосновка по темата. Представя своята работа нагледно пред своите съученици. Една и съща тема се изучава по-продължително време чрез различни методи с оглед на трайното й усвояване така, че детето да може да я разбере и практически да я прилага. В училищата няма павилиони за закуски, а децата си носят храна от вкъщи и на обяд в столова, чиста и уютна, на фона на музика се хранят със здравословна храна, приготвена от мама. През ваканциите децата имат самостоятелна домашна работа в специално подготвени свитъци със задачи по отделните предмети. Обемът им е съобразен с времето, с което разполагат. Обществените библиотеки, в които могат да се занимават допълнително, са на сектори, в които има книги за прочит, компютърни зали и др. Имат и волейболно игрище, баскетболно, както и плувен басейн и фитнес зала. Тези удобства са безплатни за децата.

- При нас е тежко да си пациент, здравеопазването е в криза. Как е там?

- Имах възможност да разгледам здравни заведения, които ме изумиха с чистотата и интериора, който по никакъв начин не говори, че влизаш в болница, а сякаш в културно заведение. Казах и преди, че човекът там е поставен на пиедестал, всичко работи за него - да се чувства сигурно, където и да е. Там човек е спокоен, че всеки момент се мисли за него, и ако се нуждае от помощ, ще я получи незабавно.

- След посещение в Канада питате ли се защо сме се родили тук, а не там, където животът е толкова добре уреден?

- Харесвам тази страна, но винаги мечтая да се върна в България, защото я обичам. В Канада живеят хора от всички нации на този свят, чувстват я като своята родина, работят съзнателно за нея, грижат се съзнателно един за друг, спазват съзнателно законите, правата на другите и знаят своите права, и са сигурни, че винаги ще бъдат защитени. Миналата година през лятото премина торнадо през Торонто и в други части на страната. През цялото време телевизията предаваше и проследяваше местонахождението на торнадото и даваше напътствия на хората как да постъпват, при положение че природното явление се окаже наблизо до тях. Най-учудващо за мен беше, че токът не спря през цялото време на урагана, нито вкъщи, нито на улицата, а там отвън през нощта е като бял ден, всичко е осветено.

В Канада хората са много вежливи и отзивчиви, състрадателни, мили един към друг. Няма никъде по пътя, на тротоара, около високите сгради, парковете една прашинка боклук или разхвърляни материали при строежи. Не видях пустеещи места с изсъхнала трева и храсти - всичко е озеленено и наредено с цветя, характерни за дадения сезон. Когато за първи път отидох там и се върнах, казах, че ако има рай, той се казва Канада. Бих искала и моята родина да изглежда така, защото нашата природа я няма никъде, само че трябва да я обичаме повече, да се грижим за нея повече и който не може да управлява и да милее за нейното бъдеще, простичко е, да се извини, да си отиде, да не я наранява.